Украйна, РКАС и свободата

печат

Откровено за Украйна, войната и обездвиженото движение на безвластниците.

Революционната конфедерация на анархосиндикалистите „Н. И. Махно“ (РКАС) беше една от най-големите анархически организации на територията на бившия СССР, предимно Украйна. Създадена през 1994 г. според принципите, формулирани в емиграция от Махно и Аршинов, през последната година за РКАС се чуваше все по-малко и по-малко.
Неотдавна на страниците на СМ критикувахме някои страни от пропагандната програма на Конфедерацията относно отношението към Втората световна война.
Съкратен вариант на интервюто на един от лидерите на РКАС, другаря Самурай (пълният текст с линкове към видеоматериали четете на https://avtonom.info/2014/06/interv-yu-s-rkas/). С курсив са отбелязани не точни цитати, а обобщение на по-дългите, но важни пасажи.
Оценката ви за ситуацията в Украйна?
Извършва се буржоазно-национална политическа революция, на фона на която начева гражданска война и зле прикрита интервенция от съседна държава… Животът ни тече сякаш в паралелни реалности. Ситуацията е много тежка и ще продължи доста дълго, възможно няколко години. Последиците пък надали ще отшумят някога. Взаимното противопоставяне, разцепване на обществото се задълбочава с всеки изминал ден.
С какво се занимавате сега като организация?
За съжаление, не мога да бъда докрай откровен. Иначе аз и мнозина добри хора ще имат неприятности. Ще кажа само, че с другарите имаме планове за бъдещето. Опитваме се да намерим адекватна линия на действие в създалата се, силно променлива обстановка.
Колкото до РКАС, каквато е била дотук, вече не съществува. Негласно е разпусната, ядрото на Конфедерацията премина в нелегалност. РКАС престана да отговаря на изискванията на ситуацията. Както не отговорят на нуждите на съвремието цялото анархическо движение в Украйна и Русия.
РКАС изчезна, но това е само тактически ход.
Категоричен съм в твърденията си за безперспективността на анарходвижението в този му вид по три причини. Първо, това е инфантилността на огромното мнозинство присъединили се към него хора. Не става дума за възраст, макар повечето участници да са наистина деца, а за нагласа и поведение.
Втората причина – субкултурщината на движението… Характерната безсистемност, безсмислени акции заради самите акции, неспособност за издигане над собственото его, безсилие за организационно обединяване и изработване на политическа програма.
И накрая, „анархизмът на анархистите“, нарочно си позволявам тази игра на думи, за да обърна вниманието на стария недъг на анархистите – антиорганизационни настроения, деструктивност, безотговорност в общата работа.
През изминалите години доста хора напускаха РКАС с претенции към „авторитарните организационни практики“, но самите нищо работещо като алтернатива не създадоха, въпреки заявленията си, освен да произвеждат скандали с нас.
Какъв е социалният състав на Майдана и на Югоизточните протестиращи?
По принцип Майданът и Сепаратистите малко се различават.
И в революцията на Майдана, и в революцията на Югоизтока участва народът на Украйна: будната интелигенция, наемните работници, предприемачи, градски и селски жители, студенти, лумпен-пролетарии, бивши военни. Почти веднага от борба срещу режима се премина към братоубийствена война. Хора, които уж би трябвало да имат общи интереси, се трепят помежду си. Политическите манипулации превърнаха народа в кукла на конци, в заложник на интересите на враждуващите бизнес кланове, оглавени от „силни личности“.
Когато протестите грабнаха оръжие, те не го насочиха срещу всички олигархични групировки и семейства, не удариха техните империи, а докараха нова клика олигарси във властта. Така се самоизмами Майданът. А обикновените хора от Югоизтока реално действат в полза на клана на сваления президент Янукович и неговия московски Господар.
Кървави рани и озлобление за десетилетия напред – това печели украинският народ за жертвите си.
Хората от двете страни на барикадите трябва да проумеят, че са жестоко измамени, че воюват с митове, убиват самите себе си, защото са едно цяло – труженици, насъскани като кучета за забава на зрителите и далавера със залози на победителя. Техният враг не е човекът на отсрещния „блокпост“, врагът е в лъскавите палати на Кремъл, Киев, Капитолия и Бундестага.
Лидерите на Майдана са националната буржоазия и радикалните ѝ елементи. Лидерите на сепаратистите – националната буржоазия и радикалните ѝ елементи. На Изток ролята на плашило играе „Десният сектор“, основният лозунг е „борба с фашизма“, воден от… представители на руските фашисти. Печалното е, че под „фашизъм“ руските националисти – а подир тях и излъганите народни маси – разбират всичко украинско. Украинецът няма история, няма език, няма дори право на съществуване. Сепаратистите в Донецк буквално поставят въпроса така: или си руснак, или си фашист. Това ти е логиката. Вариантът да бъдещ просто украинец по самоопределение, без да имаш нищо общо със „своите“ националисти, е изключен. Не се брои, не се признава „просто украинец“. За една изтървана украинска дума може да те пребият, да те убият даже. Така разбират нещата руските империалисти, активисти на „националния антифашизъм“. Този начин на мислене, този фантом е овладял умовете не само на шепата проруски десни, поразил е цели обществени групи от населението в родната ми Донецка област. Не е подминал и така наречените „леви“ от Югоизтока.
Манипулациите печелят войни. След изнасилването на масовото съзнание, изнасилвачите могат да правят направо чудеса. Това става на Майдана, това става и на Югоизтока.
В редиците на сепаратистите забележими и дейни са привържениците на Комунистическата партия на Украйна. Мнозина бъркат съвременна Русия с идеализирания си спомен за Съветския съюз. Другояче освен нелепица не мога да го окачествя. Масова психоза. Сложно явление, описано от автори като Льо Бон, Райх и Серж Московиси. Преди не разбирах докрай как нацистите са успели да баламосат народа в Германия през 1930-те години, но сега виждам с очите си как става.
Разкажете за референдума от 11 май?
Театро. Референдум, който не може да бъде нито проверен, нито потвърден, нито отхвърлен. Изборна бутафория, без независими наблюдатели, но под зоркото око на въоръжени закачулени персонажи. Недоумявам как в лозунгите се съчетава антиолигархичната и просоциалистическа риторика с пламенна обич към олигархичната, имперска и авторитарна държава Русия и лично към мегаолигарха Путин с неговите милиардни банкови сметки. Щрих от трагикомедията на абсурда.
Не мога да кажа за Луганска област, но в Донецк и областта населението не поддържа сепаратистите, настроенията са приблизително разполовени, дори допускам противниците да са повече. Твърдя го и заставам зад думите си. Просто сепаратистите са по-добре организирани, с добър административен ресурс и са подпомогнати от съседната държава.
Трагедията в Одеса е част от мащабната манипулация. Всяка война взема случайни жертви. За мен трагедията не е кой кого и колцина е убил, а в самия факт за кървава разпра между баламосани от митове обикновени хора, които загиват не за своите интереси, а за интересите на властниците. Падналите както под руските флагове, така и под украинските знамена са буквално жертвоприношение на олтара на Властта.
Това не е война на потиснатите срещу потисниците им, а феодални междуособици. В тях загиват редовите войници, а лордовете потриват ръце. Отвратително.
Истинската революция ще започне там, където плебеите се обединят против патрициите. Никога няма да научим истината за Одеса. Един сепаратист ми каза следното: „абе и двете страни лъжат, но е въпрос на избор коя от лъжите да избереш и застанеш зад нея, да я защитаваш… и да не те е срам после“. Това е пример за логиката в главите на воюващите днес.
Само че аз не искам да избирам между две лъжи, искам да съм на страната на истината. А тя е там, където народът се бие с властта, а не срещу себе си.
Какво мислите за „Автономний Опир“, „Боротьба“?
„Автономний Опир“ са интересни. Смятам, че на анархичното движение му липсва добър подход към националния въпрос, отношение към патриотизма в неговата чисто народна, едва ли не битова форма, както го е имало преди време в старите анархични движения от Христо Ботев до Нестор Махно. Така се получи, че днес в анархическите среди връх взе космополитната гледна точка, която отрича всякакви етнокултурни корени на личността. Интернационализмът пък, разбиран като проява на солидарно чувство, отстъпи позициите си. Преди винаги и двата подхода са имали място в анархизма. Интернационалният подход според мен повече отговаря на здравия смисъл. Нормално е да си привързан към родното си място и да се чувстваш част от народа си. Особено ако разбираш антинародната роля на „елитите“. Нужно ни е връщане към класическия анархизъм и разработване на съвременна позиция по въпроса на националното, интернационалното и междунационалното. Инак рискуваме да повторим стари грешки и да останем маргинално движение.
Формации, представящи се за „комунистически“, но в рамките на държавния модел, винаги са били и ще бъдат врагове на анархистите, без значение каква маска си надяват – било неприятният Симоненко или хубавата Валехо. Рано или късно ще се сблъскаме с тях пряко, както махновците срещу болшевиките. Неизбежно е.
Според вас участват ли руските специални служби в събитията на Югоизток?
Твърдо да. И „специалистите“ са достатъчно многобройни. Държат тренировъчни бази в областите Донецк и Луганск, военни инструктори обучават групи по 400-500 души от местните и доброволци от Русия.
Разбира се, основната маса хора, воюващи под знамената на сепаратизма, са обикновени бачкатори, но и ветерани от армията и полицията. Авторитетното ядро обаче е съставено от руски професионални диверсанти.
Снабдяването с оръжие, муниции и екипировка, финансови средства, минава през мощното лоби в руската Дума. Активистите на Донецката народна република имат консултанти от близкото обкръжение на Путин. Затова говоря за фактическа интервенция, подкрепяна от местните протестиращи и местните политически кръгове.
Каква е вероятността ставащото в Украйна да премине на ниво социална революция?
В този момент такъв сценарий е малко вероятен.
Твърдо съм убеден, че всяка социална революция е възможна при наличие на два фактора: масово желание за кардинални промени плюс политическа революционна организация, анархична по цели и съдържание, която е способна да влияе върху процеса на промените и да затвърждава всеки постигнат резултат.
У нас сега, ако първият фактор криво-ляво е налице, то второто просто го няма.
Това е основният проблем на днешното анарходвижение, причина за провала през последните събития. Случилото се в Украйна, неспособността на анархистите да използват ситуацията, понеже години наред робуваха на субкултурни и антиорганизационни илюзии, дава богат материал за размисъл. Стига да има кой да мисли, да анализира.
Организационната форма е много важна среда за развитие на идеи. Тя е инкубатор, школа, общество на взаимопомощ, продуктивна площадка за проекти, но основно – инструмент за реализация на идеите, инструмент за влияние, средство за борба. Никакви „групи по интереси“ не ще заместят организация с програма и устав. Четете Махно, Аршинов, Волин, Букчин дори. И ще разберете.
Днес обаче анархистите, както и през 1917 г., опропастиха уникална възможност да поведат нещата. •

превод, съкращения и обобщаване: Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *