Унижените и осигурените

печат

Когато пак пожелаете защита, запитайте се кой ще ви защитава от защитниците.

Здравната ни система все повече се вмества в мотото „Плащай и не смей да се репчиш“. Всеки трябва да си внесе вноските за години назад, болниците трябва да се оправят със съкратен бюджет, пациентите да влизат за лечение след проверка на документи като в летище под терористична заплаха. А грубите и некадърни лекари, значително по-груби от телевизионния доктор Грегъри Хаус, но много пъти по толкова по-бездарни от него, недостойни даже за ветеринарни знахари или санитари, са приравнени към церберите на държавата – полицаите. Посегателството срещу доктор, пък бил той и такъв по недоразумение, е престъпление. Като че посегателството срещу пациент, лишаването го от неотложна помощ, е деяние за почетна грамота и снимка на таблото „Служител на месеца“.
Здравната система се превръща в откровено средство за съкращаване на населението, а в същото време действа като помпа на пари от гражданите към институциите. Разходите пък, уж за същото население, облагодетелстват бюрократи в бели престилки и далавераджии от приятелски фирми. Капе нещичко и за бюджета, хранилката на политиците и държавните чиновници. Самите медици, колкото са останали със съвест, желание да работят и дарба да го работят, би трябвало да са застанали начело на протеста срещу тези трансформации. Но не би. Стремежите им се побират в апели за защита от държавата и „по-добро заплащане“. Някак на последно място току се сещат, че в света се срещат и болни хора.
Образователната ни система е като копирана от телевизионна забавна програма с лош сценарий, зле режисирана, дървено изиграна от участващите, но с претенции да разсмее публиката. Знае ли се колко ученици пътуват да учат в София не само от околните села, където даскалото е затворено, но и от градове като Мездра, Дупница, Горна Малина, Костенец? Пътуват с влакове, които закъсняват редовно. За закъснение се пишат неизвинени отсъствия, макар учителите и директорите да са наясно със ситуацията. За неизвинени отсъствия лишават от стипендия. С чиста съвест обаче изнудват родителите на учениците за униформа, за комплект учебници, за ремонт, за ОХРАНА – на места в сградата се влиза с БАДЖОВЕ, сякаш във военно министерство. Накрая лъсва, че униформите са грозни, от некачествен плат, учебниците са пълни с фантасмагории, ремонтите са козметични, а охраната не пази децата, а ги бие. Питайте първия срещнат на улицата ученик какво е научил днес от учителите си – ще се смаете неприятно в повечето случаи.
Надигат ли се учителите, за да променят това положение? Не. Но горещо одобряват инициативата на своя министър за инкриминиране на посегателство над учител – включително СЛОВЕСНО. Направо като „обида на персоната“ отнесено към монарх, остава в училищните дворове да издигнат стълбове за бичуване на оскърбителите и посегателите.
Вярно е, че немалка част от „дечицата“, младото „бъдеще на нацията“, също както и пациентите, при това без разлика на етнос и образование, хич не са цвете за помирисване. Но това са НАШИТЕ деца – така сме ги възпитали, такива „ценности“ сме им имплантирали в податливото съзнание. И пациентите – организираната от държавата и бизнеса мизерия е смъкнала праговете на буйство, но няма разследване какво наистина предизвиква агресия, защото СТАТИСТИЧЕСКИ е невероятно всички нападнати лекари да са отнесли „без причина“. Обаче вместо въпроси „защо“, се предпочитат мерки и теглилки за „защита“. Прекрасно решение! Първо развали нещо, после търси как да се опазиш от разваленото – „гениална“ стратегия!
На този фон цръкнаха и виждания, че и кредиторите са „жертви“, трябва да ги пазят от длъжниците. И събирачите на борчове – и те са за опазване. Всеки, който носи пари на държавата или на законния (входът към „нелегалния“ е откъм двора, но в същата сграда) бизнес, подлежи на защита. Всеки, който баламосва хората, че ги лекува, че ги образова, че ги организира и им „дава хляб“ – защитен да е! От кого? От народа, комуто защита не се полага – сам да се оправя с уволнения, с произвол, с озверели от сиромашия свои съседи. Как да бъдат защитени „ценните“ персонажи? Със ЗАКОНИ. И с повече легализирани мутри, пазачи.
Само че пазачите БИЯТ, това им е работата – да бият и да плашат. Бият до смърт. Защитени от буквата, духа и собствената си, поощрена от „пазарната демокрация“, наглост.
Когато пак пожелаете защита, запитайте се кой ще ви защитава от защитниците.

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *