В грижата за хората няма далавера

печат

Деница Петрова е активен участник в екологичните движения, които набраха скорост в улични протести напоследък. От няколко години работи по природозащитни проекти. За да представим по-добре вижданията на хората в тези движения, ґ зададохме няколко въпроса:

Какви са според теб основните екологични проблеми на България?

Държавата обслужва интересите на тесен кръг хора – на мафията или на партийните структури, които си плетат кошницата, без да се съобразяват с това какво се случва след тях и последствията са ужасни – застрояването на Черноморието, незачитането на статута на „парк” и последващото унищожаване на планините. Хората, които прокарват тези планове, са недалновидни и очевидно без особена мисъл за това,какво ще стане по местата след 20 години. Или по-точно какво ще остане от местата. ДПС държи монопола си по изсичането на горите, особено старите гори, още е чудно, че има гора в Родопите. Проблем е и замърсяването на въздуха – например от „Кремиковци” страда цялото население на София и региона. Основни проблеми, но които ще срещнем в бъдеще, са свързани с енергетиката. Строим нова атомна централа, при положение, че нямаме решение за радиоактивните отпадъци от „Козлодуй” и при положение, че нямаме нужда от още мощности. Енергийната мафия, която издържа БСП, ще получи маса пари, а всички българи ще трябва дълбоко да се бръкнем в джобовете, за да платим. Няма такова нещо като безопасна атомна централа. Нефтопроводът „Бургас-Александруполис” застрашава целия Бургаски залив. Разливи на петрол стават – в началото на годината имаше в Керченския пролив при Азовско море. Ако стане нещо подобно, това може да е краят на туризма за южното ни Черноморие.

Какви резултати са постигнати в последните години за опазване на околната среда и кои средства се доказват като най-ефективни?

Все пак има паркове и защитени местности. Проблемът при нас не е, че няма добра нормативна база –такава има – проблемът е, че законът няма тежест. И вместо да се наказват нарушители, те се измъкват с пари и връзки и стават пример за подражание. Ето това, което се случи със Странджа: единствено заради активността на уличните протести, Странджа запази статута си на парк. Но незаконно построеният комплекс „Златна перла” няма да бъде разрушен, а най-вероятно ще се узакони, тъй като е в новия устройствен план на община „Царево”. Тази практика да се узаконяват незаконни строежи, да се строи въпреки забраните (казусът Иракли) създава впечатление, че можеш да правиш всичко, че всичко е безнаказано, че няма закони. Това е – няма държава, която да регулира какво се случва. А манталитетът на хората от тези общини – принципът „след мен и потоп” – подпомага унищожението. Добрата новина е, че в Европейския съюз нашите шуро-баджанашки отношения и това, че „нашите хора” могат да си правят каквото си искат – тези маниери не вървят. Зоните по мрежата „Натура” се определят по научни критерии. Тъжно е да чакаме от ЕС да озапти алчността на нашите управляващи и инвеститори в неустойчиви проекти, но това е действителността. ЕС помага доста, именно защото го използваме като пръчката, с която плашим нашите отговорни лица. А и освен това трябва да се съобразяваме с европейското законодателство. Нашето правителство не може да не се съобразява, защото – както се видя – от Европа го порицават и му спират кранчето с парите. Аз съм доста оптимистично настроена, че постепенно ще навлязат други нрави в политиката, именно под влияние на ЕС.

Мислиш ли, че на политиците им пречи, че от републиканския бюджет ще заминат няколко милиона лева към ЕС?

Проблемът тук е сложен. Дали им пречи на политиците? Наскоро чух данни, че само 8% от гражданите имат доверие в партиите. Това си е криза, криза на демокрацията. Защото това ще доведе до пълен отказ от политиката на гражданите, до тотална апатия и тогава няма да има значение кой ни управлява.

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *