В като Вендета?

печат

“Едно от нещата, срещу които възразих в този филм, е преработването му към настоящите американски нео-консерватизъм срещу американски либерализъм. Нямаше споменаване за анархизъм, доколкото аз можах да видя.”Алън Мур

“Капиталистите не властват само чрез морков и оръжие, но и като правят от масовите съобщения внимателно обмислени империалистични послания.”
Амири Барака

Не е изненада, че филм продуциран от мултимилионерите от “Time-Warner”, най-големият медиен конгломерат, който светът е виждал, (с приходи за миналата година от над 43 милиарда долара)” ще се опита да ни продаде есенция от ярост и разрушение докато изтиква на заден план анархистката опозиция към капитализма. Добре е да хвърлим поглед върху разликите между книгата и филма, за да видим специфичните методи, по които се отстранява революционната политика от сюжета в комикса.
Анархия в Обединеното кралство?
В комикса на Алън Мур, Ви е бунтар-анархист от вида, който даде на управляващата класа кошмарите в края на 21 век – хвърлянето на бомби, уменията с камата, убиец и саботьор. Най-важното, в комикса на Мур, Ви загатва за възможностите на общество, организирано без принуда. Ви не се бори просто СРЕЩУ нещо, той се бори ЗА нещо. Положителната страна на анархистката визия срещу е вече омаловажена в комикса, но лошото е, че напълно липсва във филма. Това, което остава, са вълнуващите приключения на Ви в убийства и разрушения. Зрителят е оставен с неясно впечатление от объркването на въстание с нихилизъм.
Никаква алтернатива не е предложена. Единственото споменаване на анархизма в целия филм е когато човек с див поглед крещи “Анархия във Великобритания!”, докато ограбва магазинче.
Някои от характерите са леко променени: в книгата Иви Хамънд прави преход от безпомощен тинейджър до закален бунтовник. Характерът на Иви представя възможността хора, които са апатични, изплашени и неинформирани, да се превърнат в активни участници в революционната борба. Във филма тя от самото началото е раздразнителна и недоверчива към властта, и така нейната промяна просто е въпрос на подход. Ще повярваме ли, че само родените за бунтовници могат да се борят със системата, или че всеки може да се осъзнае и да се впусне в борбата? Във филма също така характерът на детектив Финч е изграден много по-привлекателен и само едва-едва се противопоставя на последното действие на Иви. Какво би бил един холивудски филм, ако няма добро ченге?
Представянето на фашизма във филма също е доста разводнено. Наистина се описват някои ключови връзки с настоящото положение в САЩ, правейки препратка към “реалността”, нарочването на мюсюлманите, черните качулки, центровете за задържане, кампаниите срещу радикалите, печалбите на обръчи от фирми покрай правителството от масовите ваксинации и прокарвания страх от масови катастрофи. Ясната визия в комикса, представяща фашизъм като преплитане между правителство и бизнес елитите, за да бъде защитаван частният капитал, е изгубена. Във филма ни се представя едно тиранично правителство, но изглежда, че то е репресивно заради самото себе си. Истинската природа на фашизма, която се корени в желанието да се защити частният капитал от силата на народа, е прикрита.
“Когато властта започне да усеща хаоса под краката си, ще роди отвратителни планове, за да спасява своята подредена фасада. Но винаги ред без справедливост, без любов и свобода, не ще може дълго да отлага собственото си падение в света на демоните.” Ви
http://aforanarchy.com
Гай Фоукс и Барутния заговор
Братя Уашовски дотолкова променят оригиналната идея на автора Алън Мур, че той се отказва от проекта и иска името му да не бъде изписвано. Анархистки групи по света организират кампании, разясняват на зрителите първоначалните идеи в книжката. Комиксът на Мур е писан през 1982 година, като постядрена антиутопия за една фашистка Британия, визирайки мрачната ера на Тачър, като в основата на сюжета е залегнал историческият “Барутен заговор” от 1605 г.
Гай Фоукс (1570-1606) е британски войник и член на група католици, които са в основата на така наречения “Барутен заговор” от 5 ноември 1605 г. Заговорът е с цел да бъде убит крал Джеймс I (Джеймс VI на Шотландия) и членовете на двете камари на Парламента на Англия, като бъде взривена сградата – Уесминстърският дворец. Заговорът е неуспешен и Гай Фоукс и неговите съратници са екзекутирани. Останала през вековете е фразата, че Гай е “единственият човек, който някога е влизал в Парламента с почтени намерения”. Историята и личността на Гай Фоукс са много популярни в британския фолклор и до ден днешен. Според някои изследователи дори Шекспир пише “Макбет” през 1609 г., след заговора, като опит да демонстрира своята лоялност пред краля, тъй като името му било намесено около разследването на случая. За него пишат под една или друга форма Чарлз Дикенс, Т. С. Елиът, Шарлот Бронте. В албума си “Plastic Ono Band” Джон Ленън пее “Remember, remember, the 5th of November” в песента “Remember.” Краят ґ завършва със звук от експлозия. Дори в серията за Хари Потър птицата на професор Дъмбълдор се казва Фоукс. •
превод LGB

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *