В най-бедната страна в Европа авторитети може да има само по мизерия

печат

Бурна реакция на имена от научно-преподавателските среди предизвика изказване на студентите, че „не признават авторитети“. Паникьосаха се най-вече партийно обвързаните дейци, в това число и участниците в „инициативата“ на бандата около Георги Първанов с неговите „клубове“. Съвсем точно се завайкаха, че това било анархия. Точно така е.

Анархизмът наистина предполага липса на неоспорими авторитети. Ако човек или група хора наистина „знаят и могат“, ако имат реални решения за насъщните проблеми на обществото, недопустимо е те да налагат тези си решения. Безспорен авторитет в областта да речем на археологията, не само че е допускал грешки в собствената си област, не е априорен специалист в областта на съвременната икономика. Нито му приляга да се крие зад мъгляви заклинания като „национални интереси“. Дори да допуснем, че „нация“ = „народ“, тъкмо народът тогава трябва да формулира кои са неговите интереси, а именно: да не плаща двойно за медицински услуги, да не се труди залудо, позволявайки да бъде ограбван, да не му натрапват закони, които и самата власт не си дава труда да спазва.

Който се изживява като авторитет, нека убеди в правотата си хората! И нека убедените го следват, нека реализират начертаните от него планове, но без да принуждават и другите, които остават скептични, да вършат нещо, което според тях е движение в грешна посока. Само практиката показва кой е прав, кой е крив. И пак само практиката показва кой печели от умотворенията на този или онзи авторитетен източник, а кой понася само разходи, щети и унижения. •

СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *