Въоръженият „народ“

печат

Срещу кого се въоръжават мутрите, ченгетата, бюрократите?

Неведнъж от страниците на „СМ“ е било казвано, че основата на едно здраво общество на равни и солидарни хора е, поне докато има нужда от това, всеобщо въоръжаване на народа.
Наскоро държавата в широкото благообразно лице на главния прокурор на републиката се опита да ни заблуди, че ние вече сме въоръжен народ.
350 000 единици легално оръжие. Много или малко е това?
Понеже все още сме принудени да живеем в свят на покупко-продажби и всичко се измерва с пари – даже онези неща, които нито е практично, нито е етично да се мерят по този начин, да видим малко цифри.
Разходи по разрешително (около 2000 лева без рушвети), цена на една пушка (от 300 до 3000 лева, читавата е над 900), пистолет или револвер (от 300-500 до 1200, ако искаш нещо, което няма да те осакати или подведе), боеприпаси (за да не е боклук – ловни патрони минимум по левче или два, бойните – и те толкова), плащане на режийни такси, поддръжка, други харчове например за сейф – и постоянната възможност да ти конфискуват отгладуваното. Вижда се, че малцина, ако не и хич, притежатели на законно оръжие се вписват в категорията „бедняци“.
Поне половината от гражданите с разрешително имат по няколко пистолета или пушки. Значи общата бройка въоръжени българи надали е повече от 200 000 по най-оптимистични оценки. Полиция, военни и частни охранители почти точно покриват това число. Дори не всеки от тях да е закупил лично оръжие, задоволен от служебното, легалните въоръжени са предимно бивши и настоящи полицаи, охранители, военнослужещи, бизнесмени, политици, чиновници, някои от тях и с лиценз за ловци.
А пък избирателите у нас са около 5 000 000 – т. е. толкова са пълнолетните граждани. По един човек с оръжие на всеки 25 души. Едно че това никак не прилича на „въоръжен до зъби народ“, както гръмко се разпищяха медиите, и второ – легално въоръжените са минимум 80% хора от властта, от държавния апарат, от популацията на работодателите и техните пазачи.
Докато концепцията „въоръжен народ“ (която присъства в американската конституция, но все повече на хартия заради множеството въоръжени правителствени агенции) има прост смисъл: населението да е в състояние да се опълчи на властите, които потъпкват неговите права. Анархическата идея за същото е още по-широка и задълбочена, защото напълно изключва властта (привилегии и принуда) от системата на обществените отношения, основава се върху сътрудничеството и съгласуването на интересите между личности и общности от личности.
Да отбележим също така, че за „въоръжен до зъби народ“ у нас има удивително малко престъпления с употреба на оръжие. Добре, ами нелегалното оръжие? То никак не е кой знае колко по-евтино. Следователно – трудно достъпно за хора, които нямат намерение да се препитават с криминални деяния (макар че от анархическа гледна точка никак не е осъдително да отнемеш награбеното от грабителите). Незаконното оръжие също така е лишено от гаранции за качество, боеприпасите на черно също не вървят „на промоция“. Бандитите обаче нямат сериозни затруднения да си набавят необходимите им „инструменти“. Обратно, т. нар. „честни граждани“ остават беззащитни пред разбойниците – и то поради политиката на държавата да ограничава свободата им да се отбраняват с адекватни на нападението средства. Включително и срещу разпасани държавни служители с униформи и привилегии да правят каквото поискат. Нека допуснем, че контингентът легално въоръжени граждани не се припокрива с въоръжените по служба „лица“ – нима може да има сравнение между пистолет и автомат, между пушка и картечница, автомат и танк, хеликоптер, самолет, ракетна установка? Армия, полиция и охранители представляват организирани структури с нужната им помощна периферия – техника, комуникации, правомощия. Образуването пък на доброволни милиции по закон е забранено, те трябва да бъдат под контрола на държавата, макар тя самата да е главният източник на заплаха срещу населението и то заплаха доказана – делата ѝ го доказват: здравеопазване, финанси, каквото още се сетите.
Оттук въпросът от заглавието на статията към радетелите за „повече сигурност“ – защо властта и хората, материално заинтересовани да я крепят, са толкова добре въоръжени, след като не се напъват да защитават обществото при все декларациите си? Срещу кого се въоръжават мутрите, ченгетата, бюрократите?
Въпрос за сериозен размисъл – за всеки, който не е отучен да мисли. •
Васил Арапов

Остави коментар

  • А какво правим с психично отклонилите се, на които не би им трепнало окото, преди да убият невинни? И сега ги има такива и получават оръжия, после четем кого са убили. Направо ме е страх да си помисля какво ще стане, ако достъпът до оръжия стане още по-лесен.

    В САЩ са я докарали на свободия с оръжията и то до степен да произвеждат бронежилетки за деца. Дори в училищата им стават касапници, заради откачили всякакви: и деца с оръжия, които са откачили, и възрастни с оръжия, които са откачили. Дори с бронежилетки децата се оказват лесна жертва.

    Надявам се да не видя никога деца с бронежилетки в България. Няма да понеса гледката. Тук поне все още училищата не се превръщат в касапници, при които са разстрелвани деца. Предпочитам това да си остане така.

    Що се отнася до въоръжаването на мутрите ни- приветствам го. След това чета по медиите как едни мутри убили други мутри. Те мутрите и сами се справят чудесно с това да върнат смъртното наказание, щом като държавата не може.

  • психично болните са видимо такива за съседите и познатите си – но не и за институциите.
    И когато не институциите, а сдружения на гражданите приемат решения, значи ще се реагира навреме, превантивно.
    За това отдавна е писал Кропоткин, хубаво е да се прочете преди да кършиш ръце с бели кахъри.

    в САЩ стават уличищни касапници там, където притежанието на оръжие е ограничено (лесно се вижда от картата на инцидентите, сравнена с картата на либералните правила за въоръжеване) – и така нападателите имат решаващото предимство пред безоръжните (и ченгетата пристигат само да отмъстят за убитите, не и да го предотвратят).

    проста логика.

    мутрите не се въоръжават само за да се трепят един друг. Трепят се, когато една група се чувства по-въоръжена от другата. Когато усещат равновесие, се споразумяват – познай за чия сметка. Във всеки случай, не за сметка на държавата (с нея мутрите също се спогаждат като със сродна структура).

Вашият отговор на Шаркан Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *