Васил Икономов (1898-1925)

печат
Анархистът Васил Икономов е демиургът на четническото движение в България след Де­ветоюнския военен преврат през 1923 г. Този факт се признава с половин уста и от винаги мерзко шикалкавещите болшевишко-комунистически историци. Безчет са революционно мотивираните терористични акции, извършени от Васил Икономов. Безподобно смел, невероятно честен и беззаветно предан на анархистката кауза, той се родее по дух и нравственост с най-изявените български революционери от Христо Ботев до Гоце Делчев. Негова акция е и нападението срещу цар Борис Трети в Арабаконашкия проход на 14 април 1925 г., целящо пленяването на монарха, за да бъде разменен с арестуваните и осъдените да излежават присъдите си в затворите анархисти. Нападението срещу царската особа предизвиква широк международен отзвук – изненадващо по-мащабен от отзивите за атентата в църквата „Света Неделя“, извършен на 16 април 1925 г. – нещо, което ярко личи и в поверителната дипломатическа кореспонденция между британския пълномощен министър в София Уилям Ърскин с Форин офис (Британското външно министерство). От цялата конфиденциална кореспонденция обаче прави впечатление, че нито българските власти, нито британските дипломати са си имали хал-хабер кой всъщност осъществява въоръженото посегателство върху младия Сакскобурготски и най-вече коя е причината за покушението върху царстващата персона. В контекста на гореизложеното ще цитираме „Доклада от Уилям Ърскин до Форин офис за проведен разговор с цар Борис.

Негово Величество видял добре няколко души от бандата, за която се говори, че се състояла от осем човека и забелязал, че те са добре оборудвани и облечени в куртки, различни от тези на македонските комити и са били с кожени шапки и чорапи с ясно изразени сръбски мотиви. Въпреки че не желаел да тревожи общественото мнение, отначало той разгласил, че това са обикновени разбойници. Но самият той не бил убеден, че това е така и че те по всяка вероятност са го разпознали, още повече като се вземе предвид фактът, че съсредоточили огъня си върху него, когато той тичал надолу по пътя, и фуражката, която останала в колата, по-късно била намерена с напълно разкъсан царски монограм. При това те били въоръжени с ръчни гранати, част от които били използвани при нападението, както и със средства за първа помощ от модерен тип. Освен това, след тях останал един революционен вестник, публикуван от Оббов в Прага. Също така те казали на един селянин, когото ограбили и задържали за няколко часа предния ден, че били група емигранти и идвали от Сърбия. … Все пак той не смяташе, че неговите нападатели задължително са дошли от сръбска територия с намерението да го убият или че инцидентът има връзка с бомбения атентат, извършен два дни по-късно в София. … Всъщност той възнамерявал да бъде там, но тъй като пътувал до едно село, на разстояние от около 40 мили, за да присъства на погребението на неговия лесничей, той пристигнал в София известно време след началото на церемонията. Точно когато се приготвял да посети църквата, се чула експлозията и тозчас разбрал какво се е случило. Негово Величество каза, че гледал на бъдещето с доста дълбок песимизъм. Без съмнение правителството ще успее да овладее положението за момента, но като цяло репресивните мерки, които без съмнение ще съпътстват процеса, ще доведат до контра репресии и ще се стигне до изключително опасна ситуация.“

(PRO. FO, 371/10671, p. 33-34)

МАКАР

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *