Вътрешният терор в БРП (к)

печат

С решение № 142 от 12 август 1948 г. Политбюро на ЦК на БРП(к) нарежда изпълнението на смъртните присъди срещу тримата висши офицери. Решението гласи:

„1. Да се приведе в изпълнение присъдата, потвърдена и от военната колегия при Върховния съд на републиката, по отношение на о. з. генерал Димитър Томов, о. з. полковник Цонко Ангелов Цонков и о. з. подполковник Георги Колев във връзка с извършените от тях саботажи във военните фабрики”.

Същото решение съдържа още две интересни точки:

„2. Да се даде съгласие за предаването на съветското правителство задържаните и намиращи се на лагер белогвардейци.

3. Др. Руси Христозов в следващото заседание на Политбюро да направи изложение по това как се провеждат изселванията от София.” (ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а. е. 530, л. 1. Оригинал. Машинопис).

Тук трябва да отбележим, че както терорът срещу политическата опозиция, така и вътрешнопартийният терор в БРП(к) се осъществява с водещото, активно участие на небезизвестния български болшевишки партбос Трайчо Костов, който до момента на собственото си изпадане в немилост пред сталинския гаулайтер Георги Димитров винаги пръв гласува и подписва репресиите и смъртните присъди, независимо против кого се отнасят те – опозиционни дейци или съпартийци. Така е и на 12 август 1948 г. – гласува и се подписва за изпълнението на смъртната присъда срещу генерал Томов. Така постъпва и на 30 септември 1948 г., когато бива репресиран генерал Петър Вранчев – член на БРП(к), началник на Разузнавателния отдел при Щаба на войската. Вранчев, комунист още от 1923 г., е набеден, че прикривал вражески агентурни структури в Българската армия. (ЦДА, ф. 1-Б, оп. 6, а. е. 548, л. 1-2. Оригинал. Машинопис). Така е и на 6 октомври 1948 г. при арестуването от ДС на Кирил Славов, главен директор на Държавното търговско предприятие „БУЛГАРИНДУСТРИАЛЕКСПОРТ”, член на БРП(к), дамгосан за английски шпионин. (ЦДА, ф. 1-Б, оп. 8, а. е. 183, л. 19-20. Оригинал. Машинопис). По ирония на съдбата именно Славов, подложен на жестоки изтезания, прави „самопризнания”, че участва в „голям антиправителствен заговор”, организиран от Трайчо Костов!

Ето как през цялата 1948 г. под непосредственото ръководство на Георги Димитров в БРП(к) настойчиво се разгаря вътрешнопартийният терор, който продължава в неудържимо темпо и подир смъртта му на 2 юли 1949 г.

През месец декември 1949 г. физически е унищожена „трайчокостовата банда” и хиляди членове на БКП са репресирани и заклеймени като титови и англо-американски агенти почти до 20-тия конгрес на КПСС, 14-15 февруари 1956 г.

Умишлено идеализираният образ на Георги Димитров обаче не помръква сред бившите български болшевико-комунисти, превърнали се по криминален начин в капиталисти. Героят от Лайпциг продължава да бъде техен кумир, макар да изминаха десетки години от окончателното разобличаване на неговия духовен гуру Йосиф Сталин като престъпна натура, унищожила милиони съветски граждани.

Живо доказателство за това са и сегашните (в края на месец август 2007 г.), дитирамбични венцехваления на червената плутокрация по адрес на „вожда и учителя на българския народ” във връзка с тържественото отпразнуване на 60-тата годишнина от създаването на Димитровград и до ден днешен носещ името на един от най-отявлените сталински джелати в международното болшевишко-комунистическо движение.

Безспорно в този случай се касае до една долнопробна демагогия, защото дори и да се абстрахираме от горецитираното за Г. Димитров, не може да не съзрем от пръв поглед, че днешните БСП-мутрократични капиталисти възхваляват героичния мит около „вожда” преди всичко, за да кокетират със собствения си про-болшевишки електорат, правейки се на ачик ударени, сякаш са забравили, че именно той беше неистов враг на всяка частна собственост, освен държавната, разбира се! Всъщност какви ли са били ликвидираните от Димитров „комунисти”, щом оцелелите тъй добре са възпитали отроците си в капиталистически дух?

Няма по-цинични частнособственици от днешните червени парвенюта. Тъй че дерзайте по димитровски господа-другари соц-капиталисти! Наспорил господ двуноги говеда в България, които все още ви вярват!

Макар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *