Великият октомври на социалистите

печат
Пред Българската социалистическа партия стои задачата да извърши нова, съвременна революция, която да върне стабилността на икономиката и социалната сигурност на хората, заяви лидерът на градската организация на БСП Борислав Гуцанов по време на честването на 9 септември пред паметника костница в Морската градина на Варна. „Някой се страхува от 9 септември, за това се опитва да подмени историята, защото този период възроди икономиката. Къде са днес корабостроителницата, военният завод, предприятията, които работеха и даваха сигурност на хората в утрешния ден? Днес имаме само дупки по улиците и разруха. Дошло е време за нов 9 септември. За съвременна революция, която да върне бъдещето на хората и на държавата…“, добави той.

 

Тази изява идеално илюстрира коловоза на партийната „социалистическа“ мисъл. Съдържанието на понятието „революция“ в умовете на лидерите на БСП се изчерпва с ламтежа „да си върнат държавата“. Нагласа, не помръднала и на косъм от болшевишките мераци отпреди 95 години – да завземат властта, да извършат политически преврат. Именно с този акт, както и последвалото след октомври (стар стил) 1917 г. укрепване на контрола върху всички обществени сфери, болшевиките погребаха Руската революция, установиха една от най-свирепите диктатури в човешката история под прикритие на уж правилните лозунги за земя на селяните и фабрики на работниците. Дори изразът „Цялата власт – на Съветите“ се приближаваше до идеала на социалната революция, тъй като предполагаше, че съвети на трудещи се по месторабота и по местоживеене ще определят сами за себе си какъв живот ще живеят, а по-мащабните въпроси ще решават чрез диалог между местните съвети. Само че всички красиви лозунги бяха умишлена демагогия, наподобяваща свобода стръв върху стоманената кукичка на тоталитаризма. Земята и без това беше превзета от селяните (и Махновското движение в Украйна показа как те воюваха за нея), болшевиките за кратко се примириха с този факт; но над съветите беше поставена ръководната шапка на централното правителство, а във фабриките последната дума имаха партийните назначенци, не работническите колективи. Болшевиките налагаха властта си с терор, първите си удари те нанесоха срещу истинските революционери – анархистите и левите есери.

Българските комунисти, днешните социалисти, отцепници от социалдемократическото движение, винаги са били филиал на съветската комунистическа партия, същите болшевики. И днешните им кухи речи за „нова съвременна революция“ не струват пукната пара. Поредната демагогия, малко словесен балсам за одъртялата и оредяла армия доносници и доза главозамайваща романтика за младото попълнение. БСП обаче не се стреми нито към революция, която да е нещо повече от политически преврат, нито даже към печелене на изборите (обратното на революцията), но не защото властта изведнъж е престанала да им бъде сладка. Просто в сегашния кризисен момент поемането на отговорности носи рискове. Кризата на европейската идентичност, следствие от финансовата и икономическа криза, от демографската картина в Стария свят, социалната нестабилност на доскорошната „средна класа“ и предстоящите геополитически сблъсъци заради преситените пазари правят управлението непривлекателно. Никоя власт не жертва себе си за народа. Напротив – жертва условията на живот на преобладаващата част от същия народ, за да уреди себе си и да изпълни поръчката от привилегированите слоеве на населението. Тези, които по време на имитацията на „нежна революция“ преди 22 години се облажиха, разграбвайки създаденото от народа богатство, които през всичките тези години трупаха собственост, сега искат гаранции, че ще си запазят легално и нелегално приватизираното, без да връщат нещо, без да отговарят за безчинствата си. Властта е с тях, властта е от тях. Държавата е само инструмент и то инструмент тъкмо за такива цели, никакви други. Българските социалисти прекрасно разбират това. За да съществуват обаче, трябва да баламосват хората, от които зависи мястото на партийната върхушка край копанята с облаги и привилегии.

Лидерите на БСП могат да изричат колкото си искат „революционни“ думички, срамежливо подминавайки истината, че революцията е преди всичко разрушаване на държавността, този враг на човешката свобода, но ясно личи политическият им интерес – общоевропейските партийни структури, една по-дълбока и по-тлъста копаня. При това достъпът до нея не е свързан с никакви сериозни ангажименти към никого. Без негативи от прякото упражняване на властта. Лапат от еврофондовете, предназначени за политическите партии, като в замяна е достатъчно да бълват брошури с разсъждения, че е нужен „друг Европейски съюз“ – мирен и демократичен.

Европейските социалисти, както и БСП, бяха на власт в страните си, тук-таме още се задържат, но не направиха нищо в полза на „мирния“ ЕС, напротив, оставиха НАТО да се разширява, развиваха и военната промишленост – според указанията от Брюксел къде какво да се произвежда и как да се търгува със смърт. Демократичните им напъни пък доведоха до усъвършенстване на системата за изборни измами, демотивиране на критично мислещите и мобилизиране на твърдия електорат, в резултат на което дори формално получилите мандат управляващи се оказват подкрепени от малцинството избиратели. Порочната система за имитиране на справедливост се опорочи още повече.

Така че социалистите-държавофили, както европейските, така и българските, ще вдигат врява, ще се преструват на опозиция в парламентите си, но ще се пазят от горещия картоф „власт по време на криза“. Поне докато не се набележи съживяване на икономиката, тогава ще побързат да заемат позицията на спасители на бял кон.

Но кой тогава ще ни спасява от спасителите? •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *