Великият пазарджишки джихад

печат

Срещам познат, българин, едно време бяхме колеги заварчици. Радост – до ушите и два пръста отгоре. Оглеждаме се за кръчма, намираме, сядаме. Ха една бърза наздравица, после кротко, с наблягане на мезето, колкото да тече разговорът. Как си, какво си, що си. А децата? А жената? Стигат ли парите? Аха, политиката.
Пита ме какво става в Пазарджик. Преди да отвърна, привежда се и полугласно казва, че то си е за притеснение, но, от друга страна, ако за пет минути дневно викане „Аллах акбар!“ дават пари, и той би се писал към някоя джамия, веднага ще си плати борчовете, дето му тегнат на врата и му натискат носа в калта на ежедневието. Но пък, веднага добавя, не си е работа, против националните интереси, за предпочитане е интеграцията…
Ти как си представяш „интеграцията“, прекъсвам го, за да му дам време да гаврътне още едно и да сдъвче жилавото кюфте. Да станем, викам, всички по цялата Земя еднакви като лъжици от столовата на трудови войски ли? Ами че то почти е станало, вече яко навред се изповядват ценности от сорта на „Няма безплатен обяд“, Господ е Царица-Парица.
Кога пък е било различно? – свива рамене колегата. – Ти ми кажи защо така са решили пазарджишките ти братя да се поислямчат толкова! Така радикално!
Защо ли? Ти сам рече основната причина – плащат. Само че има нещо по-важно. Преди време сред циганите голям успех имаха евангелистите. Разнасяха се мургавите братя с акордеони и китари, пееха за Джизъса, който те лови, па като те хване… Пееха си по свой обичай, с уклон към циганска чалга. Обаче и евангелистките проповедници не обичат, както всички попове, да дават. Може да инвестират отначало нещичко, после гледат да засучат като пиявици. Ама от голтаци много ли ще изцицат? Отмина евангелистката вълна. Тя също беше радикална – коя ли религия не е радикална в стремежа си да ти изпие мозъка, да ти създаде рефлекс да се бъркаш в джоба за храма, за пастирите, за „каузата“. Обаче какво ти обещават проповедниците? Накратко: че ще притръпнеш, пак ще си сиромах, но постоянно надрусан с възторг, че Джизъсът те лови, че вече те е хванал като котка мишок. И после, в отвъдното, ще ти ВЪЗДАДЕ за смирението и търпението да даяниш на всичките мерзости в живота.
Само че на простия човечец му се иска нещо ръка да пипне, тумбак да усети още приживе. С какво е привлекателен ислямът? Ами с привидно малкото задължения. Пет пъти молитва, две-три изречения на арабски, да дадеш милостиня на едноверците – което се възприема като ГОЛЯ-Я-Я-ЯМА социална справедливост, накрая да си избереш ходжа… и да го слушаш. И постите не са като при християните – само по светло не бива да ядеш. И булката ти трябва да те слуша и гледа като писано яйце, а нея само ти си я гледаш, за останалите е забулена от глава до пети. Мечта за всеки мъж с потиснато от битието самочувствие, обрасъл с комплекси, по-дълги от брадата му на правоверен!
Другото, което ти дава ислямът, е усещането за принадлежност към някакво братство, общност. Ставаш мюсюлманин и вече не си „мръсен мангал“, презиран и „интегриран“ от всякакви мераклии да творят политика и да бранят „национални интереси“. Обличаш се като шейховете в Саудитска Арабия, за които всеки знае, че не броят стотинки, а само едри банкноти, при това на пачки и във валута. Струва ти се, че като се навлечеш по правоверната мода, и теб ще те сполети богатството на петролните араби. И лихварите няма да те тормозят, защото Коранът го забранява.
Напразни надежди! Мизерия в ислямските страни толкова има, че с кариерен багер „Комацу“ да я ринеш на бързи обороти, пак не ще свърши. Пробутват ти пак същото, както преди – търпи отредената си съдба, пък на оня свят ще ти се въздаде, при това уж с по-малко усилия в земния живот, простички правила за простички хора – спазвай ги и раят ти е гарантиран.
Значи, викаш, не са опасни тия в Пазарджик? – тегли калема колегата. – Не са спяща клетка на „Ислямска държава“?
Опасни са, разбира се. Всяка самоуверена глупост е опасна. Всяко покорство пред властта е опасно, за самите покорни преди всичко. Ислямска държава – с какво е по-различна от християнската? Пак е държава. Ама не реже глави ли? Хич не ги реже, да бе. Направо ги взривява. И буквално, и другояче. Хората откачат от начина си на живот, трепят, трепят се, затъват в лудостта, повличат и близките си. Спяща клетка, цял кафез, железопътен вагон са цели народи, спят и бълнуват, тътрят се подир „вождове“ и „лидери“ в просъница. И пак, уж джихад за вярата, а не са се юрнали всички да воюват. Джихадистите първо едноверци колят, неправедните си богаташи и невъзторжените за ролята на воини на Всевишния бедняци. Ако не са парите от петрол и наркотици, отдавна да са изчезнали всички апологети на джихада. Но петролът и наркотиците са толкова тлъст бизнес, в него толкова са нагазили „легитимните“ и „цивилизованите“ играчи, че никой няма интерес да издърпа черджето изпод нозете на джихадистите. Освен това, всяка власт се нуждае от образ на врага. Да плаши данъчноподаните си граждани, да налива пари в „борбата с врага“, да третира всяка критика към държавната машина и корпоративния октопод като предателство спрямо „националните интереси“ и „демократичните ценности“. Да има повод да насъсква народи, племена, родове да се хапят до смърт помежду си… и да им продава оръжие за насърчаване.
Ти като гледам, резюмира колегата ми, всичко до едно и също водиш, хич не си се… променил.
Май искаше да каже „не си поумнял“, ама му стана неудобно. И тъй да е, не аз „водя“, самият живот посочва корените на проблема. Противоречието между богати и бедни, между овластени и фактически безправни, между управляващи и безгласни изпълнители не е измислено. Измислени са само камуфлажите, да прикрият това противоречие, за да се прилагат хватките за противопоставяне по вяра, етнос, език, по куп второстепенни признаци, само не по ГЛАВНИЯ.
Животът може да се промени, не като си пуснем бради и захлупим жените с бурки, не като тръгнем редовно да се черкуваме и пеем химна всяка сутрин. Ще се промени едва когато всяко дело на ума и ръцете ни се превръща в благина за всеки човек по тоя свят, вместо да се трупа у малцина, зад високите им дувари с четирикраки и двукраки песове пред портите. •

Хасан Девринджи

Остави коментар

  • Много точно и ясно. ИД и озверелите от немотия цигани имат един и същи инкубатор и той се нарича краен неолиберален капитализъм. Неолибералната идеология не се отличава от психопатични идеологии като нацизъм, фашизъм, сталинизъм, ционизъм, но като червей прояжда мозъка на цели общества. За 25 години не остана и помен от насилствения колективизъм на Партията, за което причината разбира се е лицемерната политика на БКП и зверския терор 40-50 те. Номенклатурата се оказа най-добрия стопанин на крайния неолиберален капитализъм на Ранд, Тачър и Рейгън понеже на нея идеология не и трябва, тя е инстинктивно е свикнала да служи, за да пази привилегиите си със зъби и нокти. Така дойде времето на компрадорите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *