Великобритания напусна ЕС

печат

Какво означава това за „обикновения човек“?

Кампанията за „Излизане“ бе водена от десните консервативни сили на острова с конкретни лозунги, сред които – освен расистките призиви срещу мигрантите – основна тежест имаха „Да си върнем Британия“, „Да си върнем контрола“ и пр. Спечелиха. За лидерите на националистическата десница тези лозунги действително означават нещо, тъй като с победата на референдума те поемат инициативата и ще бъдат основен фактор в управлението на страната в следващите години.
За близо 16-те милиона души гласували „Да си върнат контрола над Британия“ това обаче просто няма да се случи. По простата причина, че те никога не са „имали контрола“, който сега искат „да си върнат“, а чрез референдума просто прехвърлиха неговата тежест от структурите на ЕС към структурите на местната политическа и икономическа олигархия. Британските народи нямаха никакво влияние нито над европейските бюрократи, нито над собствения си парламент. Те обаче не насочиха справедливия си гняв срещу бюрократите в посока на собственото си овластяване, а вместо това се оставиха да станат инструмент в овластяването на десницата, която е единственият политически победител от референдума. От демократична гледна точка това по-скоро води към „загуба на контрола“ за обикновените хора поради традиционно авторитарния и антидемократичен характер на консервативната десница.
По-голямата част от тези 16 милиона гласували за „Излизане“, както и милионите гласували за „Оставане“, ще останат под контрола на местните елити, чиято икономическа политика застава дори на по-твърди неолиберални позиции от тази, водена от европейските бюрократи. Нещо повече, осланяйки се на тях и помпайки популярността им, излизането „от дясно“ от ЕС ще консолидира властта на консервативните сили не само на Острова, но и на целия континент. Една консолидирана консервативна десница означава социална война срещу обикновените хора. Война, която британците (а и европейците) тепърва ще усетят с пълна сила.

Дезинтеграцията на ЕС може(ше) да бъде нещо добро. През годините бюрокрацията в Брюксел доказа, че защитава единствено интересите на едрия бизнес и световните финансови институции. Дългите години „затягане на коланите“, които промениха облика на европейския юг, бяха наложени на народите именно от ЕС и именно антисоциалните мерки на бюджетните съкращения, орязването на социалните придобивки и насилствената приватизация дадоха началото на процеса на дезинтеграция в рамките на съюза. Левите сили на континента, които представляваха (и представляват) най-мощната съпротива срещу „затягането на коланите“, така и не успяха да мобилизират масите за едно излизане от ЕС „отляво“, което щеше да постави европейците пред съвсем различна перспектива.

Провалът на лявото да начертае път за излизане от ЕС се дължи на вътрешните проблеми и одесняването на социалдемокрацията в цяла Европа. Либералните тенденции, които навлязоха дълбоко в структурите на левицата, не само попречиха на развитието на един потенциален прогресивен проект за излизане от капиталистическия съюз на европейските държави, но и поставиха традиционната левица в унизителното положение да гласува за „Оставане“ в отчаян опит да запази своите позиции. Важно е да подчертаем, че тук говорим за „традиционната“, парламентарно представена левица в лицето както на старата социалдемокрация, така и на новата такава в лицето на проекти като СИРИЗА, която се оказа твърда бариера пред излизането на Гърция от ЕС, далеч преди английските консерватори да поемат кампанията за Брекзит. Пропускането на историческата възможност за излизане от ЕС, която имаше левицата в Гърция (и не само) преди няколко години, очаквано доведе до изпускането на инициативата в полза на крайната десница, набрала скорост в Европа именно чрез узурпирането на евроскептицизма. Мигрантската криза допълнително смаза колелата на консервативната машина и излизането на Великобритания „отдясно“ на ЕС е нейната първа значителна победа.
В същото време, извънпарламентарната левица, многобройните анархистки и антиавторитарни движения из цяла Европа успяха да запазят своите твърди позиции срещу ЕС и Брекзит ще окаже малко влияние на принципната им траектория, както и на нейното разрастване и консолидиране в единствената сила отляво, способна да изведе народите на пътя на едно пост-ЕС бъдеще. В същото време остава да се надяваме традиционната левица и най-вече нейният електорат най-после да се отърси от либералните заблуди и да се върне на фронта на социалната борба, която задължително е както антиконсервативна и радикално лява, така и твърдо против капиталистическия съюз на европейските държави под централното ръководство на Германия и нейната Централна банка във Франкфурт, наречен ЕС.

Никола Петканов
Без лого

1 коментар

  • boj.ivan@gmail.com

    Благодаря Никола,
    Откак банкерите възприеха либералният, та дори марксистки език и се нарекоха неолиберали, всички дето деиствително радеем за леви възгледи и деиствия, ходим като замаяни и не можем да се организираме. Просто „като ми говори тъй“ не го знам какъв е. Нещо по-лошо, говоря с мой близък когото знам че е с леви наклонности и живее така. Но като ми говори, чувам разни неолиберални брътвежи. Не може да се ориентира момчето из „мъглата“ за да си намери хората където наистина принадлежи. Твърдя че така е с цялата студентстваща младеж – най-борбената част от нас.
    Дали ще можем да се организираме? Не знам. Но знам че нямаме друг избор и време за губене защото лудите неолиберали ни тъкмят ядрено и природно унищожение. В този смисъл, нямаме нищо за губене.
    Отново, добър обзор, благодаря

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *