Вероятният повод за написване на „Моята молитва“

печат
Знае се, че Ботев не е търсил теми за своите лирически творби и че поводът за всяка една от тях е свързан с някакъв факт от непосредствената действителност, с някакво събитие от личния му живот. Такъв е случаят с „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“, „Майце си“, „Делба“, „На прощаване“ и др. „Моята молитва“ оставаше като че ли единствено писана без конкретен повод.

Литературните критици се помъчиха да намерят повода за нейното написване. Още в 1925 година Иван Хаджов (Обществена мисъл, 1925, кн. 3) потърси връзка със стихотворението на княз Вяземски „Русский бог“, отпечатано в сборника „Русская потаечная литература ХIХ столетия“, Лондон, 1861.

Бог ухабов, бог мятелей,

Бог проселочних дорог,

Бог ночлегов без постелей –

Вот он, вот он руский бог.

Това е богът, когото разумът на автора не може да признае, бог, когото свободолюбивият поет не може да носи „в сърцето и душата“. Такъв е богът на заблудените страдащи и заблудените охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя. Тъкмо такъв, какъвто е небесният бог в „Моята молитва“ на Ботева – пише Ив. Хаджов. Той намира дори „любопитни съвпадения от формално естество“ между двете творби: „…в ритъма, размера на стиховете“ и пр.

Петнадесет години по-късно Малчо Николов потърси връзка между поезията на Ботев и някои образци от руската революционна лирика – Ботевата „Борба“ и „В память юнских дней 48 года“ на Морозов, „Элегия“ на Язиков и др. Като сочи за „известна близост“, М. Николов подчертава още, че може да говори за някакво влияние в „много ограничен смисъл“. Още по-далечно е отношението на Ботевата „Молитва“ към стихотворението на княз Вяземски „Русский бог“.

Като отбелязва „особеното въздействие“ на Херцен върху Ботев („Былое и думы“) главно върху статиите му, Николов продължава: „Ботев е близък не само по възгледи, но и по тон до боевите, ударни речи и позиви на Бакунина… Влиянията са безспорни. Вярно е обаче, че Херцен и Бакунин у Ботева са видоизменени, приспособени – революционните им социални и политически идеи са приложени към нашата действителност, а техният публицистичен стил е помогнал на нашия автор да си създаде свой стил, в който е вложил собствената си безпокойна и темпераментна природа“. (Хр. Ботев, С., 1940, с. 76)

В търсене на конкретния повод за написване на „Моята молитва“ Михаил Димитров се спира на друг литературен факт. Във в-к „Свобода“ на Любен Каравелов от януари 1871 година са поместени „Отче наш“ и „Верую“ с бележката, че те са напечатани в много „французки и немски вестници“, че всеки французин ги знае наизуст и „прочита кога легне и кога седне да обядва“. Димитров смята, че „Верую“ от „Свобода“ е дало повод на Ботев да напише своето знаменито „Символ-верую на българската комуна“. В случая нас ни интересува не Веруюто, а Молитвата. Писана след отвеждането на император Наполеон III в Германия, в духа на формата на църковната „Отче наш“ („Отче наш, който не си на небето, а роб в Германия, нека твоето царство бъде навеки унищожено, нека твоята воля бъде изгонена от земята и проклета от небето,…дай на сиромасите… опрости ни,… както сме те и ние простили“ и пр.) тя е остра ирония и сатира на бившия френски император. Но, както пише М. Димитров, тая работа е „толкова далеч от „Моята молитва“, че не може да се сравняват. И наистина, докато тя е обикновена политическа изповед, „Моята молитва“ е поетическо произведение, което по дълбочина и по оригиналност стои единствено не само у нас, но доколкото ми е известно, в европейската литература“. (Сборник „Жив е той, жив е“, С., 1940, с. 271). Едничкото, което дава някакво основание на М. Димитров да приеме, че френската молитва е била вероятният повод за написване на Ботевата „Молитва“ е първият ѝ стих (Отче наш, който не си на небето), нещо, което се среща и в Ботевата „Молитва“ („Не ти, що си в небесата“).

Не е изключено Ботев да е познавал „Руский бог“ на Вяземски. Без съмнение той е чел „Отче наш“ на Каравеловата „Свобода“. Сигурно и едната, и другата творба са навели поета към подобна тема. Но струва ми се, че те са му дали твърде малко.

Има една друга творба и един друг автор, които, мислим, са дали конкретния повод на Ботев да напише знаменитата си „Молитва“. Авторът е Михаил Бакунин, а творбата – пасаж от негово писание.

В т. I от „Собранные сочинения“ (Москва, с. 24) четем: „Цель жизни, предмет истинной любви – бог. Не тот бог, которому молятся в церквах; не тот, которому думают нравиться унижением перед ним; не тот который отдельно от мира судит живых и мертвых – нет! Но тот, который живет в человечестве; тот, который возвышается с возвышением человека; тот, который языком Иисуса Христа произнес священные слова Евангелия; тот, который говорит в поэте“ (Н. Пирумова, Биография Бакунина, Москва, 1970 г.)

През 70-те години на ХIХ век Бакунин става идеал на руската младеж. „Между бележитите хора с най-голям авторитет се ползваше несъмнено той; ние бяхме готови да приемем неговите думи без никаква критика“ – пише Лев Деич. (Мих. Димитров, Хр. Ботев – Идеи, личност, творчество, 1946, с. 76). Ботев, израснал идейно на почвата на 60-те и 70-те години на руската обществена действителност, не прави изключение от тази младеж. Той знае френски и е чел Бакуниновите издания в Швейцария и Франция, чел е трудовете му на руски още в Русия. А в Румъния, според Евг. Волков и Г. Бакалов, той получавал на вързопи тези издания, част от които прехвърлял в Русия, други разпространявал в Румъния и прехвърлял в България.

„На религията Бакунин гледаше напълно отрицателно. Като приписва всичко на бога, човек създава от него най-големия тиранин, а себе си обръща в жалък роб“ – пише М. Димитров. „Може да прибавим – продължава той – че отрицателното отношение към религията бе общо място във възгледите на тогавашните обществени деятели. Но при никого от тях това отрицателно отношение не намери такъв рязък и енергичен израз, както при Бакунина. Без съмнение, това обстоятелство ще да е имало особена привлекателност за Ботев и ние виждаме, че в отношението си към религията той напълно следва Бакунин.“ (Хр. Ботев, Идеи и личност, творчество, 1946, с. 74)

Бакунин, който по думите на Херцен „не долюбваше поетите“, без да иска и знае, е подтикнал един от тях да напише „Моята молитва“ – стихотворение, което щеше да удовлетвори и неговата „непоетична“ душа.

Кое сближава „Моята молитва“ с текста на Бакунин? Преди всичко пълното отрицание на религията. Второ – подчертаната антитеза (не този, а онзи…) Бакунин се обявява рязко против бога на църквата и власт­та, онзи, който с унижението пред себе си прави хората роби. Четири пъти в тази антитеза той го отрича. И четири пъти утвърждава другия – богът на разума, на човечеството. „Не онзи, комуто се молят в черква“ („Не ти, комуто се кланят калугери и попове“ („Не онзи, комуто мислят да се харесват с унижение пред него, не онзи, който извън света съди живи и мъртви. Не! А онзи, който живее у човечеството; който се издига с издигането на човека“ (“Не ти, който си направил…,а човека си оставил роб да бъде на земята“), а онзи, който говори у поета („а ти, що си в мене, боже, мен в сърцето и душата“). Трето – това подчертано „комуто“ и в двете творби – „не онзи, комуто се молят“ („не ти, комуто се кланят… и комуто свещи палят“), не онзи, комуто мислят да се харесват, а онзи, който е („а ти, боже на разума“). Накрая целият ритъм, цялата музикалност са еднакви в двете творби, макар едната да е политическа проза. Четете, за да почувствате това!

Като се има предвид идейната близост на Ботев с Бакунин и това, че в отношението си към религията той „напълно следва Бакунин“, сходството по форма и по съдържание в творбите на двамата, нам се струва, че истинският конкретен повод за написване на „Моята молитва“ е Бакунин с цялото си творчество и конкретно с този пасаж от него.

Д-р Константин Кантарев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *