Визия за телета

печат

Надали някой още храни илюзии, че телевизията и прочее средства за масово осведомяване съществуват, за да ни информират, да повишават нивото ни на разбиране на света, който обитаваме, да разширяват като преляла река общата ни култура, да ни карат – с две думи – да мислим. Не, не бива да мислим, защото, ако се замислим, току виж започнем и да действаме умно, а тогава за глупаците отгоре ще свърши авантата.
Момент, лъжа се. Има немалко граждани на тази и други страни, които тъкмо илюзии хранят. Да бе беля, че си късат от залъка, за да хранят собствените си мечти в розово. Уви, късат от залъка си за съвсем конкретни и напълно материални гърла, дълбоки като дупката в бюджета и ненаситни като… като себе си. Няма с какво да се сравнява алчността.
Хляб и зрелища е била древноримската рецепта за удържане на властта. Чрез хляба и зрелищата е работела и другата хватка – разделяй и владей! Дай на едни хляб, на други кажи, че не го заслужават или че първите са излапали всичкия хляб – ето ти разделение. Спретни едно лъскаво и гръмогласно представление, нека простолюдието зяпа, нека се кара кой от палячовците (защото гладиаторите в днешно време са от друга нива) е по-готин, нека се бие за по-добри места в залата. Нека гледа как лигльовци с напомпани мускули и лигли със самочувствието на неземни красавици „оцеляват“ в далечна Камбоджа, като постоянно изпадат в „депресии“ и истерии без кавички, все едно не знаят, че никой от организаторите на шоуто няма да ги остави да пукнат от глад, от нараняване, от изблик на ярост на другия състезател. Все едно не знаят, че „изпитанията“ им имат точен краен срок, след което ще се върнат у дома, където не са сетни несретници с вятър в джобовете и износени панталони.
Я обаче ги остави да оцелеят тук. На минимална заплата, за неопределен срок, без перспективи за измъкване, без оo0640051011566799868бгрижване зад кадър. Всеки репортаж за беднотията в България, която стремглаво пропада за мнозина до нивото на Камбоджа, е един „Сървайвър“. Такива репортажи не се правят за изобличаване на корена на проблема, те служат пак за шоу, но и за сплашване на все още незатъналите в бедността зрители – бъдете послушни, за да не станете същите клетници. Новините се мяркат и отминават, следват реклами, после истинското шоу и пак реклами, и пак новини с „шокиращи“ кадри, заснети не в името на истината, а за телевизионен рейтинг, за привличане на рекламодатели. Така от екрана с фалшиво драматичен тон ни говорят за парадокса как циганчета прекарват детството си по сметища, а в следващата минута водещите с умиление ни разказват, че британското кралско семейство щяло да си има ново бебе. Старото омръзна ли им вече? Или се изтъркало да го снимат срещу заплащане? Ами да го продадат за благотворителност тогава, само източноевропейчета, азиатчета и африканчета ли ще стават за стока?
Или да вземем великата пошлост ВИП БРАДЪР. Заиграване със „соца“, подигравки със страшното, но не от смелост, а от глупост; едновременно с плоските шеги – страх от нелепото, което би трябвало да е за присмех. Я да бяхте възпроизвели една барака от Белене! Или истинския разкош на партократите! Не им стиска на организаторите. Шоуто не бива да показва истината, само да я изопачава. То показва обаче друго истинско – нищожеството на събраните пред камерите „випове“. С какво именно са „важни персони“ сборището пачаври и пуяци? С какво са по-важни от миньора с инфаркт на 300 метра под земята? От уличния чистач с мъчителен артрит? Искате да покажете „лични драми“? Кой кого онождал, кой кому не върнал пари или дал пари и затова е приятел до гроб? Кой е с повече самочувствие от останалите? Истинските драми едва проблясват в новините, за много кратко, колкото да не останат в съзнанието. Истинските хора не се излагат като зейнали помийни ями, доблестните постъпки не кудкудякат за себе си. Какво ще научи зрителят от съзерцаването на „виповете“, от слушането на анализи на техните „стратегии“? Че всеки човек е боклук? Че за да „успееш в живота“, трябва да си предател, истерик, грубиян, приятел с банкер, тъпанар, клюкар, лицемер, гъзолизец, самохвалко? Това, че нашият „елит“ и придворната му пяна не са хора за пред хора, е известно отдавна. Нищо ново за научаване.
Ето това е телевизията и другите медии. Преди всичко – средство за баламосване, за демотивиране, за омърсяване. Гледаш мръсници на екрана, свикваш с мисълта, че и ти си мръсник. Възприемаш подадените „ценности“, реагираш според спуснатите стереотипи на поведение. На второ, но още по-важно място, медиите са машини за пари. Някой печели от излъчването на помия. От реклами, от договори, от субсидиране. Шоуто изпомпва средства от други области на т. нар. културна сфера. Системата жертва полезното, за да произведе и пробута за консумация изгодното ѝ. Понякога ще направи гаф, ще спомене, че Левски е бил заловен от полицията, съден по правилата и признат за виновен в убийство. Обаче и гафът е показателен, защото днес и Левски, и Ботев, и други революционери щяха да бъдат залавяни, осъждани и убивани – от времето на султана промяната е само в униформите.
Крайният резултат е, че зяпаме, оглупяваме, държим се така, че да не пречим на машината за пари, да я захранваме да ни промива още повече мозъците, за да прави още повече пари. Нека повечето зрелища залъгват празните стомаси. Ако няма достатъчно хляб, сервирайте повече зрелища.
Когато няма хляб, гледайте телевизия, тя ще ви покаже как се ядат пасти.
Веднъж за такова нещо бяха строили гилотина. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *