Влакът за Европа

печат
Из банки и холдинги мошеници се прескачат,
просякинчета дребни дишат лепило и плачат
България вече е напълно отворена –
по екраните сини гледаме клипове с порно.
Из шератоните важничат американски туристи,
дъртаци се чешат със нокти нечисти.
А някои ровят в кофите с боклука,
защото късметът им сигур заровен е тука.
С компаньонки пируват бизнесмени и мутри
и в мерцедесите практикуват Кама Сутра.
В Събранието обсъждат закон за бюджета,
съставен умело от келнери и крупиета.
Гръмогласно се плюват червени и сини,
пък тайно вреждат крадливи роднини.
Президентът изпъчи се и рече: Ето!
Ще влизаме в НАТО! И отпраши с беемвето.
А на гарата ще потегля влакът към Европа
и водосвет му устройват с дванадесет попа.
Отпред вдига пара и пуфти локомотива,
Но не му стига кюмюра, а водата му се излива.
Машинистът, пристегнат в униформа нова,
докладва, че композицията е напълно готова.
Към влака прикачват и вагона България,
но в него се влиза не с билет, а с лотария.
И външно прилича на космична ракета,
но си няма спирачки и дори колелета.
Зарадвани, пътниците вадят карти зелени,
багажа им душат “наши“ кондуктори-хиени.
Ей влакът потегля сред мрака перонен,
помахват на пътниците изпращачи… и шпиони.
И сочи семафорът към тунела безкраен.
Поклаща се тромаво влакът неуправляем
със скорост от няколко сантиметра в година
напуска завинаги разграбената си родина.
И щом във тунела го мракът обгърне,
той никога не ще пристигне,
нито ще се завърне.

София, 2008 г.
Професор Петерсън

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *