Властта се страхува, някои ще увиснат на Синтагма

печат
Открито писмо до гръцката общественост на Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“, писано по повод дискусия в Политехниката в Атина на тема: „Въоръжена борба, революционно движение и Социална революция“, саботажа на това събитие от страна на властите и предвиденото участие на Мазиотис в него по телефона от затвора „Диавата“ в Солун.

В петък, 17 октомври 2014 г., в Политехническия университет в Атина, другарите от Социалния център „Вокс“ организираха провеждането на публична политическа дискусия на тема: „Въоръжена борба, революционно движение и Социална революция“, в която трябваше да взема участие и аз, по телефона от затвора „Диавата“, като представител на „Революционна борба“.
Целта на това обществено-политическо събитие беше да подчертае голямото значение на въоръжената борба като неразделна част от общата борба за унищожаване на Капитала и Държавата и ролята на въоръжената революция в социални условия като днешните, когато Системата се намира в криза и е нелегитимна в очите на по-голямата част от народа. Позволявам си да припомня, че такова публично събитие беше организирано на 9 октомври тази година от другари в Аристотеловия университет в Солун, като тогава успях да говоря по телефона.
В навечерието на събитието в Политехниката, един от най-известните съвременни палачи на гръцкия народ, един от най-запалените „почитатели“ на транснационалния елит и международните кредитори и „фен“ на политиката на политически и социален геноцид, депутатът от „Нова демокрация“ Адонис Георгиадис, се намесва, за да забрани провеждането на събитието в университета и заповядва на управата на затвора „Диавата“, и по точно на директора Ставропулос и на сержант Валсамис, да изключат всичките 8 телефонни линии на партерния етаж на затвора, за да не успея да говоря. Телефоните бяха изключени на 17 октомври, още около обяд, към 14:15 часа и останаха така до вечерта, когато се затварят килиите, като по този начин, освен на мен, беше отнето и правото на повече от 200 затворници да говорят по телефона.
Първоначално ни казаха, че телефоните са развалени. Така ни отговори и началникът на охраната, сержант Валсамис, когато делегация от четирима затворници, сред които бях и аз, му поставихме въпроса. Пред всички му казах, че лъже и че това, което правят, е незаконно. Неговият отговор беше под формата на заплаха към другите затворници „да не влизат в контакт с мен под никаква форма“.
В крайна сметка се оказа, че „демокрацията“ се плаши много от свободното изразяване на мнение, което е противно на нейното. Тяхната „демокрация“ налага политическа цензура, точно както правят и фашистките режими. Точно това казва и „Революционна борба“ – режимът, в който живеем, е фашистки. Живеем във фашизма, наложен от финансовия и транснационален елит.
Фактът, че изключиха телефоните, означава, че властта се страхува от „Революционна борба“ и това не е от днес – вече 12 години гръцката държава, местният и транснационалният елит се страхуват от „Революционна борба“. Страхуват се от нашите действия, от нашите публични позиции и от призивите ни към народа за промяна и революция, страхуват се, че може да се създаде революционно движение, което да свали Капитализма и Държавата. Страхуват се, че „Революционна борба“ може да дестабилизира финансовата система, страхуват се от задържаните членове на организацията, страхуват се от мен – един затворник със счупена дясна ръка. Но както каза другарката Пола Рупа: „Колкото и куршума да изстрелят срещу нас, никога няма да ни пречупят!“
Режимът призна на два пъти, че се бои от „Революционна борба“. Първия път, през 2010 г., когато ни арестуваха в навечерието на подписването на Първия Меморандум, заявиха дословно: „Една голяма терористична атака ще срине икономиката в рамките на няколко часа“ и сега отново, след ареста на другаря Андонис Стамбулос, министърът на обществения ред е заявил: „Националното усилие за излизането на страната от кризата изисква в значителна степен консолидация, климат на сигурност, както на местно, така и на международно ниво. Осигуряването на сигурността е наш дълг и приоритет на правителството“, свързвайки пряко една евентуална „дестабилизация“ с дейността на „Революционна борба“. Същото се случи и през април тази година след нашето нападение срещу „офиса“ на постоянния представител на МВФ в Гърция (сградата на Гръцката национална банка – б. ред.).
Събитието на 17 октомври в Политехниката, въпреки че не можах да говоря, беше проведено успешно, с участието на много другари и другарки.
Каквото и да правят, няма да ни накарат да замълчим. Колкото и куршума да изстрелят, колкото и антитерористични закона да приемат, само показват колко ги е страх от нас. Дори и изолационните затвори от „тип C“ са доказателство за страх. Дори и да сме мъртви, пак няма да спрат да се страхуват…
Бъдете сигурни, че моето слово и политически послания ще достигнат до другарите и другарките още на 31 октомври, когато ще се повтори събитието в Политехническия университет в Атина.

Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“, затвора „Диавата“, Солун

След публикуването на този текст по гръцките масмедии депутатът Адонис Георгиадис заявява, че „анархистите са терористи и убийци“ и пр. подобни обиди и квалификации.
В нов отговор, конкретно до Георгиадис, другарят Никос Мазиотис заяви следното:

Палачите на народа са винаги лицемери. Адонис Георгиадис е съучастник в масовото убийство на хиляди цивилни граждани на Гърция, загинали от глад, болести, липса на лекарства, самоубийства.
Справедливост, а не убийство, ще бъде моментът, когато убиецът Георгиадис ще бъде обесен с главата надолу на площад „Синтагма“ – така, както италианските партизани обесиха Мусолини. •

По материали от гръцките медии: екип на Без Лого

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *