Властта си има доверие

печат
и продължава да се взема на сериозно

На 21 февруари се проведоха 2 протеста срещу правителството на тристранната коалиция, което управлява България от 2005 година. По същото време в парламента опозицонните партии дискутираха „вота на недоверие” срещу правителството, който се състоя на следващия ден, петък, 22 февруари и всъщност представляваше пародия и „вот на доверие” на правителството де факто. Вероятно на фона на ставащото в Сърбия, това незначително събитие в София не представлява особен интерес от международна гледна точка, но за вътрешната ситуация в България, т. нар. обединение на опозицонните сили показва явната криза в страната и факта, че нито правителствената коалиция, нито опозиционната такава могат да предложат някаква истинска алтернатива на българския народ, който отдавна е намразил едните и е забравил за другите.
Корупцията в правителството е нещо, което няма смисъл да бъде доказвано повече. Само че тези от СДС и ДСБ на Костов са свързани с прекалено много корупционни и други скандали и това все още се помни от хората тук. Именно затова и т. нар вот на недоверие от 22 февруари, както се и очакваше, по никакъв начин не може да промени неолибералната политика, следвана от всички правителства досега.
Не може да се отрече проблясъкът в изказването на премиера Станишев, че ако опозицията състави свое правителство, то няма да работи, поради големите различия между опозиционните „партньори”. Това е вярно донякъде, тъй като програмите на двете десни консервативни партии СДС и ДСБ са за цялостна и безогледна приватизация на всичко, което не е било приватизирано до този момент. ГЕРБ пък е новата популистка сила, която настоява за минимално участие на държавата в икономическите процеси, но в същото време е тясно свързана именно с държавната бюрокрация, и ръководството ґ в лицето на Бойко Борисов е доказателство за това. На всички е ясно, че бившият бодигард на „Тато” и „Царя” и бивш шеф на МВР е някак твърде близо до „държавната намеса”. Във всичко. От другата страна на тази „обединена опозиция” са партии като крайнодясната антинатовска и антиевропейска (въпреки че участва в Европейския парламент) партия „Атака”, която говори за национализация на вече приватизираните предприятия и е пълна с ксенофобска и откровено расистка реторика. ВМРО, която е послединят „съюзник” в антиправителствените протести, е също твърде дясна, но проевропейска и пронатовска партия, чиято расистка и националистическа реторика понякога надминава дори тази на „Атака”. Така че такъв тип коалиция наистина не би могла да работи реално. Но премиерът Станишев забравя, че неговата собствена коалиция е изградена на подобен лицемерен принцип. Собствената му „социалистическа” партия никога не е била социалистическа и отдавна вече следва същата неолиберална политика, която провеждат всички десни европейски партии. Нещо повече, БСП е в коалиция с партията на бившия цар, когото същата партия беше прокудила през тоталитарния период и в коалиция с ДПС – партията на българските турци, които през 80-те БСП (тогава БКП) се опита да направи българи насила. Основите на ДПС тръгнаха именно от противопоставянето срещу тоталитарния национал-болшевизъм, но в момента, разбира се, ДПС също се обявява за „либерална” партия. Царят преди последните избори се кле пред избирателите, че коалиция с БСП няма да има. Лицемерието е очевадно.
Но в случая не е важно кой е по-големият орел-рак-щука. Която и от двете коалиции да вземе властта, ще подобри само собственото си благосъстояние.
По-важно е, че независимо кой организира протестите, ясно се виждат гневът и загубата на илюзиите на обикновените хора от гръмко афишираните „реформи”, довели единствено до по-тежки условия на живот. •
Иво

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *