Военният превратаджия Кимон Георгиев

печат
Военният превратаджия Кимон ГеоргиевНепосредствено след Деветоюнския военен преврат през 1923 г. Кимон Георгиев издава специална брошура, озаглавена „9 юний“, прославяйки неудържимо „подвига“ на превратаджиите. На 19 май 1934 г. Военният съюз извършва нов военен преврат. Министър-председател става главният превратаджия – „доблестният български офицер, изявен държавник и масон“ Кимон Георгиев. Обожателят на Мусолини професор Александър Цанков и неговото Народно социално движение посрещат с възторг преврата от 19 май 1934 г. Профашисткият италиански вестник „Джорнале д’Италия“ от 3 юни 1934 г. прави следната характеристика на водачите на Деветнадесетомайския военен преврат: „Духът на държавния преврат през 19 май 1934 г. са били Кимон Георгиев и Дамян Велчев – мъже много честни, силни и смели, които не обичат да злоупотребяват с думите. Същите бяха провели държавния преврат в България и от 9 юни 1923 г., но после оставиха кормилото на държавата в чужди тям ръце и делото се изроди. Сега те ще държат здраво и няма да се доверят никому. Фашистка Италия ги приветствува!“ Писмото пък на кюстендилския общественик и държавен чиновник Иван Рафаилов от 13 февруари 1935 г. до Кимон Георгиев още с първото изречение го обсипва с главозамайващи панeгирици: „Г-н Георгиев, Вие наистина оправдахте моя оптимизъм, който аз имах в продължение на много години спрямо Вас и с който съм отстоявал срещу националните самоунижения на българи при чести спорове, какво че България не е надарена с хора като Мусолини, Кемал паша-Ататюрк, Хитлера и други, аз съм казвал – на България липсват географическите условия, за да имаме Ататюрк, защото ако ги имахме Вие, многоуважаемий и славний Кимон Георгиев, щяхте да сте събирателния образ на Кемал паша, Мусолини и Хитлер, взети заедно и по-скоро щяхте хилядократно да ги надминете!“ В Манифеста на правителството на превратаджиите от 19 май 1934 г., съставен лично от Кимон Георгиев, в т. 15 е фиксирана фразата „Възстановяване на отношенията ни със Съветска Русия.“ Всъщност става въпрос за установяване на такива отношения, тъй като дотогава между СССР и Царство България дипломатически отношения не е имало, за да бъдат възстановявани. Кимон Георгиев уведомява единствено само близкия си приятел Дамян Велчев за включването на тази точка в Манифеста, защото, както пише по-късно в спомените си: „Военният съюз не беше узрял за подобна стъпка. Мнозинството във Военната организация не разбираше, че България трябва да има отношения със Съветска Русия.“ Впрочем самоволната постъпка на Кимон Георгиев никак не е случайна. През 1933 г., както той, така и други български офицери, са вербувани от съветските тайни служби. Третият военен преврат, осъществен от кимонгеоргиевата военна клика, е на 9 септември 1944 г. Цели 45 години годишнината от този преврат се празнуваше като национален празник на Народна република България. Съставът на Деветосептемврийския министерски съвет с министър-председател Кимон Георгиев е определен от Политбюро на ЦК на БРП (комунисти) на 7 септември 1944 г., съгласувано с товарищите Георги Димитров и Лаврентий Берия. Никакво предварително уточняване на състава на тоя прословут Отечественофронтовски министерски съвет не е имало. Факт, за който свидетелствува и социалдемократът-фашизоид и болшевикоид Димо Казасов – един от най-близките съратници на Кимон Георгиев, също мастит агент на съветските разведки. Две години и три месеца Кимон Георгиев е министър-председател на първото ОФ правителство и дава своя съществен принос на джелатин за укрепването на „народно-демократичната“ власт и за зверското репресиране на българската опозиция, включително и на българските анархисти. През този период десетки хиляди са избитите без съд и присъда, десетки хиляди са осъдените на смърт и екзекутирани по късата процедура, стотици хиляди гният по затворите и концлагерите. В България се възцарява всеобхватен терористичен режим, тотална цензура и повсеместно промиване на мозъци. Изтребени са и огромна част от привържениците на Кимон Георгиев, в чието физическо елиминиране той взема активно участие. Оцеляват само фашистко-болшевишки натури като Димо Казасов и тем подобните нему мекерета. Когато българското болшевишко правителство през септември 1953 г. решава да премахне физически генерал-полковник Дамян Велчев – най-близкият сподвижник на Кимон Георгиев, – това се посреща с безусловната подкрепа на първия български отечественофронтовски премиер, по онова време министър в същия този Министерски съвет. Между другото още през 1947 г. в разговор с Антон Югов, тогавашен министър на вътрешните работи, Кимон Георгиев дамгосва Дамян Велчев с думите: „Мислех, че Дамян ще се оправи, но той си остана един солдафон или по-точно типичен представител на комплотаджийската военщина!“ На 25 януари 1954 г. Дамян Велчев е застрелян във Франция от агенти на българската ДС, а Кимон Георгиев доживява до 28 септември 1969 г., пищно държавно погребение и няколко килограма ордени и медали. Неговият 87-годишен живот е типичен за онези двуноги катили, квалифицирани като изявени държавници – може би една от най-гнуснаво-мръсните думи в лексикона на човечеството, откакто свят светува.
МАКАР

Остави коментар

  • Просто щях да падна, докато го четох това писание! Ал. Цанков се радвал, че дори посрещнал с възторг преврата на 19 май? Що за глупост! Дамян Велчев бил застрелян?? Е, това вече ме разби! Мисли, преди да пишеш, или най-малкото се информирай!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *