Война и далавера

печат

От телевизионния екран на една от многото скучни български телевизии неизвестен „бизнесмен“ нададе жален вой: ау, политиците не питат Бизнеса за съвети какво да правят!
Беше по повод на това, че „армията не знаела да марширува“ в контекста на „трябва ли да се присъединим към санкциите срещу Русия заради политиката ѝ към Украйна“.
Първото, което хрумва в отговор на този хленч е, че господинът послъгва. Или че принадлежи към онази част от „бизнеса“, която е вън от партийните (олигархични) обръчи от фирми, за които уж не се знае дали политическите ръководства ги контролират или обратното (за БСП обаче е ясно, че там партийност и бизнес са двете страни на монетата).
Та има правителствените укази, наред с депутатските закони не облажват бизнеса на всяка крачка? Инцидентът с „погването“ на станалите трън в очите на населението ЕРП-та е от една страна чисто (обичайно мръсно) издирване кой да опере пешкира, от друга – обичайната конкурентна борба между групировките – едната е имала подкрепа на държавната бюрокрация преди, сега няма, нейните протежета пречат на бизнеса на управляващите в момента. А и нали трябва да се покрият злоупотребите на НЕК, да се хвърли изцяло вината върху някой, удобен и за политическа предизборна демагогия. Истината е, че и НЕК, и ЕРП, и цялата „пазарна икономика“ отдавна плаче за боклука.
Второто, относно санкциите. Господинът от телевизора се обоснова, че санкциите „все ни вредят“ – и Иракските (със загуба на борчовете на Садам), и Югославските, и сега руските ще ни вкарат в беля… Прав е, но кому се падна най-голямата вреда? И кой спечели от тази вреда? Цял полк „бизнесмени“ се издигнаха към върховете именно благодарение на вредите от санкциите, държавата също не увехна, съкрати дребни служители, вдигна партийните субсидии и заплатите на средните и висши чиновници. Щетите паднаха върху остатъка от населението, т.е. мнозинството български граждани. Очевидно е, че приказките „мафията процъфтя“ внушават, че говорещият е „спечелил честно“ и костюма си за пет минимални работни заплати, и всичко останало, което е зад кадъра на предаването. Санкциите в миналото бяха решени от правителството, именно защото някому там бяха изгодни. Отказът от санкции срещу Русия с оправданието „ще ни навреди“ подозрително прилича на надигащата се подобна вълна в Германия, например. Но даже когато руският газ поевтиняваше, на сметките на крайния потребител това не влияеше никак. А самата логика „търпим загуби“ е късогледа и тесногръда. Страната е зависима от Русия, без мерки за откъсване от тази зависимост всичко така ще си остане. Но и да настъпи откъсване, ще последва робско прилепване към друг Голям брат. Светът е взаимно зависим. Взаимната зависимост при капитализма никога не е „партньорска“, винаги в смисъл „слуга – господар“. Българските държавници не умеят да мислят над категорията на слугинажа. Но и да умееха, да осъществяваха – няма разлика за обикновения работник кой именно ще го яхва. Дрънканиците, че ако го пришпорва „сънародник“ уж „нямало да боли“, са пълни глупости.
Трето, армията. Важно ли е да може да марширува по паради – риторичен въпрос. Съветската винаги яко биеше крак на плаца… и яде бой в Афганистан. Руската също може – яде бой в Чечения, постигна „победа“ единствено с цената на масово унищожение на населението и сделка с една от фракциите на чеченската съпротива, като избра най-бандитската, най-свирепата, най-продажната, най-алчната.
Армията на теория „защитава“ народа от външни врагове. Врагове обаче се създават от политиците. Създават се от бизнеса. Конкуренцията между олигархията изисква скарване на народите, след което армията вече „има смисъл“.
Но може ли да защитава? Украинската армия не сколаса дори сама да се защити. Българската, нека и в НАТО, изобщо не е по-читава от украинската. Много по-ефективна е самозащитата на целия народ, когато той е въоръжен. Такава страна трудно се навиват да я нападат – Швейцария стана една от световните банки именно защото никой не иска да плати високата цена за нейното превземане. Нашенски тамошни гурбетчии свиват рамене, описват средния швейцарец като неотличим от повечето софийски шопи.
Обаче моделът „въоръжен народ“ никога не се споменава от „представителите на бизнеса“, загрижени за армията, за вредата от санкциите, за това, че „властта не ги слуша“. По простата причина, че въоръженият народ наистина няма да слуша нито тях, нито политиците, защото ще установи пряк обществен контрол върху производството и разпределението, ще създаде органи за пак пряко самоуправление, при което правителство и парламент стават излишни. И ще го направи не от нещо друго, а от здрав смисъл, че не е изгодно да се самоизбива (всички имат пушки, не само ченгета и частни мутри), изгодно е да се погажда със себе си и съседите. И, разбира се, въоръженият народ ще се излекува от заблудата, че „свестните политици всичко ще оправят, само да ги намерим и изберем“, по простата причина, че дълго търсене падна, 60 века търсене без никакъв резултат, ако изключим митовете и легендите, които по определение са… митове и легенди.
Така че е крайно време да се направи верният извод, че „свестни политици няма“. За „свестни работодатели“ вече би трябвало да е съвсем ясно от прекия личен опит. •
Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *