Войната на СИРИЗА срещу народните движения

печат
В ранната сутрин на 27 юли бежанските семейства и местните активисти, които спят в три окупирани бежански приюта в Солун – Никис, Орфанотрофейо и Хурия, – са събудени от полицейски части в пълно бойно снаряжение. Стотици хора са задържани при добре организирана полицейска операция. Повечето обитатели със статут на бежанци са освободени, други са транспортирани в управлявани от военните бежански центрове. Останалите 74 души от всякакви националности са арестувани.

Веднага след изселването на хората от Орфанотрофейо, булдозери разрушават сградата. Тя е изоставено сиропиталище, „дарено“ на предприемчивата Гръцка православна църква от предишното правителство преди 5 години. Под развалините са погребани тонове дрехи, хранителни продукти и медикаменти, събрани там за бежанските семейства в нужда от местните структури за солидарност. Часове по-късно, Кухня без граници, автономна структура, осигуряваща храна за бежанците на остров Лесбос, също е насилствено евакуирана от полицията.

На следващия ден, 74-мата обитатели на трите окупирани приюта са отведени в съдебната палата в Солун с белезници, придружени от тежко въоръжени полицаи. При влизането си в съда те са посрещнати с бурни аплодисменти от стотиците поддръжници, събрали се въпреки омаломощаващата жега на гръцкото лято. Девет от обитателите на скуота Никис са осъдени на четири месеца условно за окупиране на обществена сграда. Делата на 65 от обитателите на приютите Орфанотрофейо и Хурия са отложени поради липса на преводачи, всички са временно освободени. Обвиненията срещу тях включват „нарушаване на обществения ред“ и „материални щети“ – последното обвинение е съчинено от алчните собственици, които настояват за огромни обезщетения за отдавна изоставените и неизползвани сгради.

Отговорът на местните движения за солидарност срещу полицейската атака е бърз и включва символични окупации на централата на управляващата партия СИРИЗА в Солун и други градове, манифестации и протести в цялата страна, окупация на театралната школа на местния университет, която се превръща в координационен център на борбата, настаняване на бежанците, прехвърлени от окупираните приюти в лагери, на безопасни за тях места. Към Мобилизира се внушителен юридически екип от мнозина доброволци, който организира защитата на десетки активисти по три отделни дела.

Нападението и изселването на трите окупирани бежански приюта е поредният епизод от необявената война на гръцкото правителство срещу усилията за солидарност на обикновените хора.

Човечност въпреки всичко

Гласовете на крайната десница, която организира погроми срещу имигрантите в тайно споразумение с въоръжените сили, са маргинализирани и гръцкото общество като цяло демонстрира солидарност към мигрантите.

Старата ксенофобска максима – „ако искате бежанците толкова много, защо не си ги вземете у вас“ – всъщност беше приложена на практика: хиляди гръцки домове бяха отворени, за да станат домакини на бежанци, особено на най-уязвимите – болните, бременните жени и семействата с малки деца. Милиони дажби домашно приготвена храна се носят от обикновени хора в лагера Идомени, където голям брой бежанци в мизерни условия очакват шанс да преминат границата и да продължат пътя си към Северна Европа.

Солидарност в движение

13912474_286188608404897_3817380498907880361_nТози затрогващ отговор от гръцкото общество бележи моралната победа на социалните движения в Гърция, които в годините на кризата доказаха не само, че са устойчиви на атаките и способни да създават жизнени граждански алтернативи, но и че могат да водят и печелят борбата срещу расизма, ксенофобията и фашизма на всички нива: в квартала, на улицата и в обществения дебат.

Мрежата от клиники на солидарност активно участва в грижите за бежанците и в изнасянето на информация за рисковете за здравето, причинени от медицинските грижи на правителството. Социалните центрове – особено Микрополис и Стеки Метанастон в Солун, Носотрос и Вотаникос Кипос в Атина, както и много други, създават звена за връзка с бежанците и им предоставят своите колективни кухни, складове за храни и детски градини.

Окупираната и поставена под работнически контрол фабрика ВИО.МЕ в Солун осигурява складове за дрехи, санитарни материали и бебешка храна, събирани от колективи на солидарност из цяла Гърция и Европа бежанците в Идомени.

Борбени колективи, заедно с групи бежанци, окупират множество празни сгради в цяла Гърция и ги превръщат в самоорганизирани бежански приюти – такива са Нотара и City Plaza в Атина, Орфанотрофейо и Хурия в Солун.

Кой как помага

За гръцката държава тежкото положение на бежанците е преди всичко въпрос на обществения ред, а оттам и област за намеса на въоръжените сили. Грижите за бежанците са оставени на стотиците неправителствени организации – някои утвърдени, а други основани за един ден, – които „усвояват“ притока на местни и европейски средства за помощ. Безкористните и изтощителни усилия на хуманитарните работници, често срещу ниски заплати и несигурни условия, са достойни за уважение. Монополизирането на помощите от неправителствените организации обаче означава приватизация на „солидарността“, нейното подчинение на икономически калкулации. В известен смисъл това означава и създаване на доходоносни нови пазари на гърба на човешкото нещастие.

Благотворителност срещу солидарност

blagotvoritelnost-srestu-solidarnostПротивно на потока на помощи от силно централизирани организации към обезправени бежанци, истинската солидарност протича хоризонтално, между равни. Тези, които практикуват солидарност, разпознават себе си в „другите“ и са мотивирани от съпричастност, а не от съжаление.

Срещу принудителната сегрегация инициативите на солидарност създават общ език и общи пространства за действие на местните жители и бежанците.

Докато държавната политика иска да замете бежанците под килима – далеч от градовете, натъпкани в управлявани от военните бежански лагери в нечовешки условия, – народната солидарност ги поставя в центъра на обществения живот, където те могат да бъдат приети и включени в обществото. Докато европейските политици класифицират и избирателно депортират имигранти в зависимост от техния произход, солидарността на обикновените хора поставя под въпрос разликата между „имигрант“ и „бежанец“, тъй като от хуманна гледна точка не е важно дали разселените хора бягат от войни, или от бедност и репресивни режими.

Криминализация на солидарността

Няма съмнение, че дейността на местните движения за солидарност влиза в пряк сблъсък с проекта за европейска интеграция, който предвижда строго международно разделение на труда и поставя националните населения в постоянна конкуренция и колективна надпревара към дъното. Европейският проект, който изгражда стени, пропускливи само за капитала и стоките, изключва имигрантските човешки тела, на които се гледа само като на безправна резервна армия на труда, изхвърлена в периферията на официалната икономика.

В Гърция средствата за масово осведомяване провеждат злостна кампания срещу усилията за солидарност на обикновените хора, обвиняват ги за всичко възможно в местата, където хиляди хора са затворени при нечовешки условия – пряк резултат от европейските имиграционни закони. Създават се специални контролирани зони, в които се допускат само „акредитирани“ хуманитарни работници, а усилията за взаимодействие и сътрудничество с бежанците се посрещат с репресии.

Репресиите и „ценностите на левицата“

„Левият“ заместник министър на „Гражданска защита“ ясно заявява, че операцията е имала неговата благословия и нарича окупираните приюти „символична карикатура“, създаваща „илюзия за свобода“. Той заявява, че правителството „няма да търпи подобни инициативи, които, макар и добронамерени, не са в съответствие с интересите на държавата… Ние не се нуждаем от автономните действия на група деца; ние искаме масово народно движение и трябва да привлечем младите към политическите партии в ляво“.

Тази нова версия на тоталитарната концепция за обществото днес се комбинира не с благосъстояние, гарантирано от социалната държава, а с неолиберален грабеж и държава на „постоянно изключване“ – една наистина взривоопасна смес.

Фалшивият образ на левицата

Докато министърът изтъква държавата като „окончателно решение“, излиза доклад на обществената организация „Гръцки център за контрол и превенция на заболяванията“ (KEELPNO), който обобщава данни от здравни инспекции в шестнадесет бежански центъра в Гърция и стига до заключението, че хилядите хора са натъпкани там в ужасяващи санитарно-хигиенни условия, без сигурна прехрана. Докладът препоръчва незабавно затваряне на лагерите и започване на интеграция на бежанците в обществото – същото, за което народните движения за солидарност – вече преследвани за антидържавна дейност – настояват от самото начало на бежанската криза.

На същия 28 юли млада сирийска жена умира от сърдечна недостатъчност след епилептичен пристъп в бежанския лагер Диавата, в района на Солун – смърт, която лесно може да бъде предотвратена, ако в лагера има нормално медицинско обслужване или жената е откарана навреме в болница. Смъртта ѝ предизвиква бурни протести в лагера, на които бежанците настояват за хуманни условия на живот.

Чрез манипулативно изопачаване на левите възгледи за социална еманципация, „борбите на работниците“ се използват като оправдание за поставянето на частната собственост над социалната необходимост; „демократичните права“ се използват като оправдание за политическа репресия срещу солидарността с бежанците; „нуждите на обществото“ се използват като оправдание за ограбването на широките маси.

В Гърция отдавна е очевидно, че неолибералната левица и неолибералната десница са два варианта на един и същ проект, изискващ по-дисциплинирано, пулверизирано и овчедушно население, загърбило всякакви колективни действия за социална промяна. Трагичните събития от 2015 г., когато волята на народа за прекратяване на строгите икономии беше потъпкана и доскорошните противници на орязаните придобивки се превърнаха в изпълнител на неолибералното преструктуриране, може би също дадоха тласък за демобилизирането на социалните движения и повсеместното примиренчество.

Солидарността в Гърция днес се криминализира, обявява се за противоречаща на интересите на държавата. Въпреки това, част от населението остава решена да продължи с опитите да изпълни със съдържание думата „солидарност“, да я изтръгне от ръцете на репресивните институции, електоралните проекти и доходоносните НПО и да я превърне в основа на колективен стремеж към по-добър живот – построен отдолу, на принципите на равенството и участието.

Авторът на този текст благодари на Мери Диакопулу, член на социален център Микрополис, и Електра Бетимути, член на Клиника за социална солидарност в Солун, за техния безценен принос в неговото написване.

Теодорос Кариотис
autonomias.net
(със съкращения)


teodoros-kariotisТеодорос Кариотис е социолог, преводач и активен участник в социални движения, които насърчават самоуправлението, солидарната икономика и защитата на общите блага. Той пише в autonomias.netautonomias.net

Оригиналния текст на английски можете да прочетете в сайта на ROAR MAGAZINE –  Criminalizing solidarity: Syriza’s war on the movements

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *