Времето на „протестите“

печат
Посред люта зима дори черните врани радват душата. Така е и с протестантските процесии в нашата родина. При всичката си безидейност и безперспективност, те са белег за раздвижване в умовете на хората.
В деня, в който пиша тази статия, различни хора в страната протестират както са намерили за добре. Земеделски машини блокират пътни артерии и заплашват центъра на столицата, за да получат обещаните от правителството пари. Синдикатите, по правило – „партньори на правителството“, митингуват пред парламента, за да спрат поредното орязване на пенсионните права. Железничарите стачкуват, за да запазят работните си места. В последните дни студенти протестираха срещу поредното увеличаване на таксите за обучение, а природозащитници – срещу опитите на чуждите корпорации да разработят у нас опасната технология за добив на шистов газ. В столичните квартали „Младост“ пък две вечери поред горят автомобили.
Мотивите и целите на тези протести са много, ама много далеч от идеята за революция, за промяна на институциите. Но съществуването им и отношението на хората към тях бележат еволюция в мисленето. Въпреки явната изгода на БСП от всякакви акции срещу правителството, въпреки че някои от най-радикалните участници в тях са открито свързани с болшевишкото движение, протестите са мотивирани от прекия интерес на участниците в тях. Трудно е да се говори без социологически изследвания, но ми се струва, че днес хората приемат много по-спокойно желанието на някой обикновен човек да изнудва държавата за пари. Причините за това може да са различни, аз го отдавам на три фактора – световната протестна вълна, която започна с арабските революции тази година; икономическата криза, която стегна света в последните години; окончателното снемане на идеологическите маски от страна на играчите във властта. Аргументът на управляващите „парите не стигат за всичко“ все повече започва да олеква, а заедно с него и въпросът „как да управлява правителството?“ става все по-излишен.
Ориентирането на протестите към борба срещу конкретния проблем, а не към издигането на правилния началник, е стъпка в правилната посока. Но макар да не извеждат на дневен ред смяната на управляващите, по дух и по искания протестите си остават реформистки. „Врагът“ на протестиращите, коренът на проблема в техните очи не е управляващата класа (класовото съзнание поначало липсва). „Врагът“ според тях са конкретните хора, които са взели конкретни вредни решения поради некадърност или користни мотиви. Борбата им е срещу тези хора и срещу тези решения. Затова тази борба е безперспективна.
Единственият протест, който заявява претенции, че се бори срещу „системата“, е серията от „окупации на България“. С малки изключения сред организаторите на акциите преобладават безвластническите настроения. Повечето участници несъмнено са просто хора, докоснати от вълната на „Окупирай Уолстрийт“ и другите актуални протестни движения по света. Те не биха се определили като привърженици на дадена идеология, но лесно биха се обявили за противници на политическата система. Само че нямат единна (а често нямат и никаква) представа с какво биха я заменили.
Единственият „радикален“ протест е твърде рехав. С изключение на дните, обявени за международен протест, трудно се събират хора извън кръга на организаторите. Дори когато успеят да се съберат, събитието започва и завършва с приказки. Засега прогресът в протеста се ограничава с продължителността му във времето – всяка седмица се организират мероприятия. Като че ли част от участниците трупат малко по малко опит и кураж. Но фактът, че значително множество хора се събират само на обявените международни дати и че техните действия се изчерпват с приказки, не може да не охлади очакванията ни.
Въпреки всичко, наше задължение е да подкрепим хората. Не непременно самите протести и исканията, издигнати на тях, не непременно да бъдем в първата линия на едно откровено реформистко движение. Но да окажем материална и морална подкрепа на това, че са потърсили правата си. Ако са намерили правилния начин, нека застанем до тях! Ако са сбъркали пътя, нека не пестим сили да им го обясним!
Верният път е онзи, който води към революция, към решаване на проблемите, а не към замазването им. Щом стачката не е достатъчна, нека се превърне в окупация! Щом молитвите не са достатъчни, нека се вдигнат мотиките! Нека това послание носят нашите думи! И нека тези думи са подкрепени с дела! •
Златко
Повече информация:
за шистовия газ и свързаната с него корупция можете да чуете в предаването на радио ЕРА от 3 август
за невъзможността на политическата система да се справи с проблемите на хората можете да намерите в статията „Защо сме против представителната демокрация“ от декември 2008 г.
за решенията на проблемите на хората вижте поредицата от статии „Друг възглед за анархокомунизма“ във вестника.
доколко радикални изглеждат някои от „окупиращите Уолстрийт“ можете да видите в статията „Потресаващата истина за движението „Окупирай““, публикувана на 30 ноември в e-vestnik
доколко радикални изглеждат някои от „окупиращите България“ можете да видите в статията „София 11.11.11 – за истинска демокрация сега!“ на Индимедия – България
информация за „Окупирай България“ можете да почерпите от извора на адрес www.saprotiva.com
по-подробен опит за анализ на ситуацията можете да чуете в предаването на радио ЕРА от 30 ноември

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *