Всичко в името на чудната печалба

печат
ФУТБОЛ 2010: КИНТИ, ДУДУЦИ и КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ БОКЛУЦИ
ФУТБОЛ 2010: КИНТИ, ДУДУЦИ и КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ БОКЛУЦИ

Декларация на анархокомунистическия фронт Забалаза за световното първенство по футбол в Южна Африка 2010

Пълно мошеничество

Световното първенство по футбол 2010 трябва да бъде изобличено като пълно мошеничество. АКФЗ остро осъжда безочието и лицемерието на правителството, представящо събитието като възможност „веднъж в живота“ за икономически и социален подем на живеещите в Южна Африка (и останалата част на континента). Очевадно е, че „възможността“ е и продължава да бъде единствено възможност за безогледно плюскане на глобалния и местния капитал и южноафриканския управляващ елит. Всъщност, ако изобщо има някакъв ефект, събитието най-вероятно ще има смазващи последици за бедните и работническата класа в Южна Африка – процес, който вече тече.

В подготовката за домакинството на световното първенство правителството изхарчи близо 800 милиарда ранда (757 милиарда за развитие на инфраструктурата и 30 милиарда за стадиони, които никога повече няма да се напълнят) – тежка плесница за жителите на една страна, която е известна с крайна бедност и близо 40% безработица. През последните пет години бедните работници изразиха своя гняв и разочарование от провала на правителството да се справи с огромното социално неравенство на повече от 8000 протеста срещу липсата на комунални услуги и жилища в цялата страна. Схемата на разходите е поредното доказателство за поддържането на проваления неолиберален капиталистически модел и неговата икономика „на процеждането“, която не постигна нищо друго, освен да задълбочи неравенството и бедността в световен мащаб. Въпреки предишните си твърдения за противното, правителството наскоро се извъртя на 180 градуса и вече претендира, че проектът „никога нямал за цел“ да бъде печеливш.

Южна Африка отчаяно се нуждае от мащабна публична инфраструктура, особено в сферата на обществения транспорт, който в някои градове, включително Йоханесбург, почти отсъства. Т. нар. Гаутрейн, който беше пуснат на 8 юни (тъкмо навреме за голямото събитие) е вероятно най-голямата ирония: в една страна, в която огромното мнозинство разчита на несигурни частни маршрутки, за да пътува всекидневно на големи разстояния, Гаутрейн предлага бърз и луксозен транспорт за туристите и пътуващите между Йоханесбург и Претория – стига да могат да си го позволят, ако билетът в едната посока между летището и Сандтън ще ви струва солените 100 ранда. Същата картина виждаме и другаде – Летищната компания на Южна Африка (ACSA) похарчи над 16 милиарда ранда за модернизиране на летищата, комерсиализираната Южноафриканска национална агенция по пътищата (SANRAL) похарчи над 23 милиарда ранда за нова мрежа платени пътища – и всички те въвеждат строги мерки за възвръщане на изхарчените милиарди, от които бедните южноафриканци няма да видят почти никаква полза. В цялата страна общините реализират планове за градско благоустройство,… придружени със съответните планове за прочистване на населението, тъй като правителството се опитва припряно да замаже тежката южноафриканска действителност. Над 15 хиляди бездомни хора и улични деца са изловени и натикани в приюти само в Йоханесбург, в Кейптаун общината изселва хиляди хора от бедните райони и лагерите на самонастанилите се като част от проекта за световното първенство по суета. Общината на Кейптаун (безуспешно) се опитва да изсели жители на Джо Слово от домовете им, за да ги скрие от туристите, пътуващи по шосе N2, а на други места ги изселват, за да направят място за стадиони, паркове за запалянковците и железопътни гари. В Совето се разкрасяват пътищата по основните маршрути на туристите и ФИФА, а съседните училища могат да покажат единствено изпочупените си прозорци и полуразрушените си сгради.

Макар че много южноафриканци остават недоволни, други са пометени от пороя националистическа пропаганда, насочен към отвличане на вниманието от зрелището, наречено Световно първенство. Всеки петък е обявен за „футболен петък“, в който „нацията“ се насърчава (а учениците са задължени) да навличат тениски Бафана-Бафана. Автомобилите се окичват със знамена, народът учи „Диски-денс“, който редовно се изпълнява във всеки туристически ресторант, и купува талисманчета Закуми. Всеки, който се отнася скептично към данданията, се обявява за непатриот, като най-очебийният пример са призивите към стачкуващите работници от Синдиката на южноафриканските транспортни и съюзени работници (SATAWU) да загърбят своите искания „в името на националния интерес“. При положение, че през последната година изчезнаха близо милион работни места, тържествените изявления на правителството, че Световното първенство създало над 400 хиляди работни места, звучат кухо и обидно. Работните места, създадени по време на подготовката, са предимно еднократни или на временни договори, заети от работници без синдикално представителство, и платени доста под минималната надница.

Освен репресията срещу синдикатите, социалните движения понесоха същото враждебно отношение от страна на държавата, която неофициално въведе обща забрана на всякакви протести през време на събитието. Има сведения, че това на практика е започнало още от 1 март. Според Джейн Дънкан, „блиц анкета, проведена в края на миналата седмица, в други общини-домакини на мачове от Световното първенство, разкри, че действа обща забрана на събранията. Според община Рустенберг „събранията са прекратени за Световното първенство“. Община Мбомбела съобщи на SAPS, че няма да допусне събрания по време на Световното първенство. Общината на Кейптаун твърди, че продължава да приема заявления за шествия, но намекна, че „може да има проблем“ по време на Световното първенство. Според общините Нелсън Мандела Бей и Етекуини, полицията няма да допусне събрания по време на Световното първенство“.

Макар да е ясно, че конституцията, често възхвалявана като „прогресивна“, е далеч от това да бъде гарант за свободата и равенството, за какъвто правителството я обявява, тази нова форма на репресия е в явно противоречие с конституционното право на свобода на изразяването и събранията. Въпреки това, социалните движения в Йоханесбург, включително Антиприватизационният форум и някои други, не се предават лесно и успяват да получат разрешение за протест в деня на откриването с помощта на Института за свобода на словото. Все пак шествието е принудено да се проведе на три километра от стадиона, на място, на което няма да привлече вниманието на медиите, от което се притеснява правителството.

Бандата на Блатер

Държавата не само, че тежко репресира бедните и всички демонстриращи против Световното под предлог, че представя Южна Африка като разтворил гостоприемни обятия домакин за тълпящите се в луксозните хотели, квартири и коктейл-барове, но и го прави под ръководството на престъпната юридическа империя на Сеп Блатер и Сие, наречена ФИФА (чудесно наречена THIEFA (от „thief“ – „крадец“, бел. прев.) от Социалния форум в Дърбан). Те не само, че очакват да приберат близо 1,2 милиарда евро от 2010, но вече са спечелили над 1 милиард евро само от медийните права.

Стадионите и площите около тях, които са предадени на ФИФА за времетраенето на първенството („свободни от данъци какавиди“, които буквално превръщат контролираните и следени от ФИФА райони в зони извън държавните закони и обичайното данъчно облагане), както и всички маршрути до и от стадионите, бяха принудително прочистени от всички, продаващи неразрешени от ФИФА продукти, и от хората, самонастанили се в лагери по пътищата към летището, които едва свързват двата края. Практически, именно хората, които уж трябваше да спечелят нещо от продажбите по време на Световното първенство, за да оцелеят, останаха на сухо при „процеждането“.

ФИФА, като единствен собственик на марката „Световно първенство“ и производните продукти от нея, е пуснала глутница от стотина адвокати по цялата страна, които душат за неразрешено продаване на такива продукти и търговия с марката. Стоките се конфискуват и продавачите се арестуват въпреки факта, че повечето хора в Южна Африка и изобщо на континента купуват стоките си на черно, тъй като малцина могат да изръсят 400 ранда за „официални“ фланелки и друга екипировка. Устата на журналистите също беше запушена с член, заплашващ отнемане на акредитацията, ако се навреди на репутацията на ФИФА, което явно нарушава свободата на печата.

Голямата ирония е, че футболът наистина беше едно време играта на работническата класа. Билетът за мачовете на стадионите бяха евтини и достъпни за хората, които предпочитаха да забравят за 90 минути безрадостното всекидневие под ботуша на началството и държавата. Днес професионалният футбол и Световното първенство носят главозамайващи печалби на една малка клика от световния и местен елит (с милиарди, похарчени ненужно и във време на световна капиталистическа криза), която смъква от зрителите хиляди рандове, лири, евро и пр. всеки сезон, за да гледат отвратително скъпо платени футболисти, които плонжират артистично над фризираните терени при най-лекото побутване и мрънкат, чрез своите агенти-паразити, че огромните заплати им били заслужени или дори малки. Игра, която в много отношения е запазила своята естетика, е изгубила своята работническа душа и е сведена до просто поредния набор от суровини за експлоатация.

Бакунин беше казал, че „хората ходят на църква по същите причини, поради които ходят и на кръчма: да се омаят, да забравят мизерията, да си представят за няколко минути, че са свободни и щастливи“. Вероятно, на фона на цялото сляпо развяване на националистическите знамена и духане във вувузелите, можем да прибавим и спорта в това уравнение и че може да изглежда по-лесно да забравиш, отколкото активно да участваш в борбата с несправедливостта и неравенството. Има мнозина обаче, които участват, а работническата класа, бедните и техните организации, не са толкова податливи на илюзиите, колкото му се ще на правителството. От колибите до вратите на стадионите до масовите протести, демонстрации и националните стачки – разрешени или не – въпреки провокациите, освиркванията и „непатриотичните“ етикети, въпреки общите забрани на свободата на словото, нашите гласове ясно се извисяват, за да изобличат ужасното неравенство, характеризиращо нашето общество и световните игри, които се играят с цената на живота на онези, върху които империите се издигат, и от които накрая ще бъдат сринати.

Долу Световното първенство!

Панзи (долу – бел. прев.) репресиите на държавата и разделящия национализъм!

Памбили (напред – бел. прев.) в борбата на народа срещу експлоатацията и печалбарството!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *