Всяко правителство е заговор срещу свободата

печат

Всяко правителство води политика. Политиката е продължение на търговията с други средства. Продължението на политиката с по-други средства се нарича ВОЙНА.

След края на Първата световна касапница победени и победители не мирясват, светът отново се готви за война. Всяко правителство плете интриги: да натика бъдещия си противник в неизгодна позиция, преди да загърмят оръдията, но и гледа да прехвърли възможно повече свои проблеми върху гърба на евентуалния съюзник. Отделно се вихри играта за избор на „приятели“ и определяне на врагове. Капитализмът не признава вечни партньори, има само вечни интереси. Капитализмът е съперничество, „мирно“ и военно.

На 29 септември 1938 г. играта за предварително надмощие е в разгара си.

Държавниците Даладие (Франция), Чембърлейн (Великобритания), Хитлер и Мусолини подписват в Мюнхен споразумение, което позволява на нацистката държава да анексира от Чехословакия Судетската област с 3 милиона население. Чехословакия разполага с една от най-развитите европейски военни индустрии. Заводите на „Шкода“, от момента на германската окупация на цялата страна до нахлуването в Полша, произвеждат военна продукция, почти равна на произведеното оръжие в цяла Великобритания.

Веднага щом „демократичният“ Запад позволява разкъсването на Чехословакия, дял иска и полското правителство, в мародерството се включва и Унгария.

За пред широката публика Мюнхенският сговор е опит за поправяне на несправедливостите на Версайския мирен договор. В действителност окуражават апетита на Хитлер, за да го насъскат против СССР.

През същата 1938 г. Гражданската война в Испания е особено жестока. Франкистите успешно настъпват. Социалната революция е смазана и агонизира. Националистите са подпомогнати от десетки хиляди кадрови италиански и германски военни, а републиканското правителство – от Интербригади (създадени по решение на Коминтерна през септември 1936 г.), отделно сталински „специалисти“ и революционни доброволци. Западът е наложил на Испания ембарго, уж за „потушаване на конфликта“, активно омаловажаван в западните медии. Реално ембаргото е в полза на Франко. През септември 1938 г. републиканското правителство разпуска Интербригадите и подразделенията други доброволци, за да угоди на Лигата на нациите с надеждата да изпроси сваляне на ембаргото, да получи кредити и да постигне отзоваване на чуждите части от армията на националистите. Напразно. Западът не желае оцеляване на република с опит на успешно развивала се социална революция. СССР също не би търпял общество, което показва на света що е комунизмът в действителност, не според болшевишките извращения. Сталин тихомълком започва да връща своите „специалисти“ обратно у дома, където ги натиква в лагери като „заразени с анархизъм“.

Резултатът е предсказуем – през декември Франко пробива каталунския фронт, където вече няма анархически милиции, а консервативна войска.

През същата 1938 г. в Италия е построен модерен кораб тип „лидер на ескадрени миноносци“. Той е поръчан за съветския Черноморски флот и е доставен в началото на 1939 г. Военното сътрудничество и търговия между СССР и Италия започва още в разгара на Руската гражданска война през 1920 г. и продължава до края на юни 1941 г. Италианците доставят на Червената армия торпедни апарати и торпеда, хидроплани и бойни кораби. Нито Абисинската война, нито Испанската, нито присъединяването на Италия към Антикоминтерновския пакт не помрачават тази сърдечна търговия. Нищо необичайно за капиталистическите нрави – например дъщерните фирми на американската Стандард Ойл снабдяват Хитлер с петрол през Испания от 1939 до 1944 г. СССР, като страна на победилия и най-развит към онзи момент еднопартиен държавен капитализъм, спазва традицията.

Настъпва 1939 г. През януари пада Барселона, на 1 април Гражданската война официално приключва с половин милион жертви, още толкова бежанци и стотици хиляди репресирани само през първите няколко години от властването на Франко.

През март 1939 г. Хитлер окупира остатъка от Чехословакия, присъединява го към Райха като „протекторат Бохемия и Моравия“. През цялата тази година в речите на фюрера липсват нападки срещу СССР. Това е годината на износването на войната.

През август Сталин започва тайна мобилизация на Червената армия. До юни 1941 г. броят на стрелковите корпуси нараства повече от двойно, а броят на армиите – петнайсет пъти.

Пак през август съветските войски на Халхин Гол първи прилагат тактиката, която германците нарекли блицкриг.

На 23 август в Москва има три делегации – германска начело с министъра Рибентроп и две военни – френска и британска. Усърдни да спечелят Сталин, британците му съобщават, че ако Германия нападне Полша, Франция и Великобритания ще обявят война на Хитлер. Само след няколко часа, с прекъсване за посещение на първото действие на „Лебедово езеро“ в Большой театр, дясната ръка на Сталин Молотов подписва с Рибентроп пакт за ненападение и таен протокол за подялбата на Полша и „защита на съветските интереси“ в Прибалтика, Финландия и Молдова. Съветските документи оценяват пакта като „изгодни предпоставки за евентуално създаване на антихитлеристка коалиция“.

Ръцете на нацистите са развързани.

Следва нападение срещу Полша – 1 септември. След два дни Британия обявява война на Германия, на 5 септември САЩ декларират неутралитет, а на 17-ти Полша е ударена в гръб от сталиновите орди. Западът преглъща съветското съучастие.

Съветските конструктори започват изпитания на танковете КВ и Т-34, които скоро влизат в серийно производство.

Преди септември 1939 г. между границите на СССР и основната територия на Германия лежат 600-800 км. Пактът свежда тези разстояния до нула. На новата съветско-германска граница няма никакви укрепления.

През декември Сталин напада Финландия, СССР е изключен от Лигата на нациите. САЩ обявяват „морално ембарго“, но не спират износа на американски технологии и заводско оборудване за СССР.

Сталин анексира Прибалтийските страни – и не среща даже „морално ембарго“.

Сталин прибира Молдова, поисква и получава Северна Буковина от Румъния. Последното най-сетне стряска Хитлер, защото заплашва петролните му източници.

Лондон е във война. От 3 септември 1939 г. до юли 1941 г. германските подводници потапят над 2000 британски търговски кораба, което поставя Британия на ръба на поражението.

През май 1940 г. Хитлер разгромява Франция. Чърчил произнася прочутата си реч „Никога няма да се предадем“. Започва авиационен дуел между Германия и Великобритания, гарниран с военноморско клане. Германската авиация опожарява британските градове, промишлени центрове и пристанища

Към юни 1940 година, за отбрана на Британските острови Чърчил разполага с по-малко от 100 танка. По същото време по източните граници на Германия стоят едва 10 дивизии без нито един танк и без авиационно прикритие.

През 1940 година в Червената армия са въведени генералски звания.

През първата половина на 1941 г. бойните действия между Британия и Германия се нажежават, британската авиация бомбардира Берлин. Германски десантни части превземат остров Крит, като унищожават превъзхождащите ги британски и гръцки войски. Обилно се лее кръв в Северна Африка.

Британия, макар към юни вече да е спечелила въздушната кампания, е изтощена и в задънена улица – няма сухопътни сили да разгромят Германия. Германия пък няма авиация и флот, способни да осигурят нахлуване на островите.

От септември 1939 г. британските дипломати неуморно убеждават съветското ръководство да влезе във войната срещу Хитлер. Стигат до отчаяни заплахи, че ще сключат сепаративен мир и тогава Хитлер ще стовари цялата си мощ на Изток.

На 27 май 1941 г. в обръщение по радиото президентът Рузвелт заявява, че САЩ ще помагат на всяка страна, която води борба срещу Германия.

Сталин упорито отказва на увещанията, докато в началото на юни 1941 г. внезапно омеква.

На 12 юли 1941 г. Чърчил подписва договор със Сталин за сътрудничество. Още през май изнемогваща Британия е пратила в Мурманск кораби с оръжие, а от юни 1941 до април 1945 всеки месец доставя по 2000 тона алуминий. Под натиска на Рузвелт следва Атлантическата харта от 14 август 1941 г. Така официално възниква антихитлеристката коалиция, значително разширена на 1 януари 1942 г. с декларацията за учредяване на Обединените нации, които да заместят провалената Лига на нациите.

Неофициално обаче Коалицията съществува и преди нападението на Германия срещу СССР.

Сталин още е „приятел“ с Хитлер, но доставките на стратегически материали от САЩ за СССР прииждат с нарастващо темпо от есента на 1940 г., а според някои историци – от януари 1939 г. Америка строи подводници за СССР по подписано през март 1939 г. споразумение. Още от началото на 1930-те години американски инженери изграждат за Сталин модерни военни заводи, а стратегическите доставки преди войната съперничат по обем и разнообразие с тези по време на войната. От юли 1941 г. до капитулацията на Япония помощта на САЩ за СССР надвишава 17 милиона тона техника, оръжия и други артикули на стойност 160 милиарда долара по цени за 2015 г. СССР, а после Русия изплащат под 10% от цялата сума. Без тези доставки СССР изобщо не би смогнал да устои и контраатакува.

Втората световна се развива почти точно според плановете на Коалицията. Целта е да разгромят Германия и съюзниците ѝ, без да позволят избухване на народни въстания. Срещу расисткия режим на нацистите воюват държави с расистки колониални практики, с идеология на държавния еднопартиен капитализъм, слабо отличим от хитлеристкия.

Втората световна завършва с ядрен апокалипсис за два японски града и пълна победа на правителствата над своите и чуждите народи.

Завършва условно – от нея се проточва дълга опашка локални касапници, а дебатите кой какво е спечелил не стихват и до днес. Днешният свят е резултат от Втората световна война. Той обаче се променя неудържимо, губи стабилност и настъпва време за ново прекрояване на картата.

Капитализмът не може без войни, те са ПРОСТО БИЗНЕС. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *