Втората световна война

печат

Японско семейство, въдворено в лагера за временно интерниране „Хармъни“ (Хармония) близо до Сиатъл, 1942 г.
Японско семейство, въдворено в лагера за временно интерниране „Хармъни“ (Хармония) близо до Сиатъл, 1942 г.

Да, разбира се, коя да е версия на буржоазната демокрация винаги ще се различава от кой да е тоталитарен режим. Достатъчно ли е тогава да приемем западните демокрации за въплъщение на „абсолютното добро“? Повече от съмнително. Не можем ги оправдаем даже като „по-малко зло“, защото за жертвите на колониализма например нямат значение габаритите на убилото ги зло.

Самата идеологема за „спасяването на цивилизацията“ принадлежи на райсхминистъра Гьобелс. Той говори за поход на Новия цивилизационен ред (нацизма) срещу деградацията на варварството (плутокрацията). Още в хода на войната обаче западната пропаганда идентифицира себе си с цивилизацията, а противника си – с варварството. В този смисъл нравствено логично би било, сражавайки се против тиранията, борбата да се води и срещу собствените тиранични прояви. Фактите обаче говорят друго – демократичните „добри момчета“ не са се погнусили да използват практиките на тоталитарните „лоши момчета“, като даже са ги надминавали. Нещо повече, „лошите момчета“ са били вдъхновени от вършеното от демократите преди тях.

Преди да видим тези факти, за да получим по-широка картина, нека се запитаме: кога всъщност започва Втората световна война?

Официалната дата е 1 септември 1939 г., когато Германия напада Полша. Да добавим, че дни след това в подялбата на съседа се включва Сталиновата държава. Дали обаче до 31 август 1939 г. светът е бил мирен и спокоен? Ни най-малко. Първи септември е чисто формална граница, за удобство на историците. Главните участници във войната, по азбучен ред, са Великобритания, Германия, Италия, Китай, САЩ, СССР, Франция, Япония. Към 1939 г. те вече воюват.

Япония нахлува в Манджурия през 1931 г., а шест години по-късно продължава навътре в Китай, който от 1927 до 1949 г. е в състояние на гражданска война.

Великобритания обича да се хвали с дипломацията си, но в същия „предвоенен“ период войските й са разгърнати, за да смазват колониални въстания, както и да упражняват „мирновременен“ терор в Северна Ирландия, където се опитват да спечелят влияние агентите на хитлеристкото разузнаване.

В почти същото положение е и Франция с нейните колонии в Индокитай и Северна Африка.

Италия нахлува в Етиопия през 1935, а през април 1939 окупира Албания.

Пряко и косвено всички големи страни си пробват силите в Испания 1936-1939 чрез доброволци, военни съветници, техника, агентура, финансиране на избрани формации и групировки или обратно – блокада на нужните военни и хуманитарни доставки.

Германия настанява войски в Рейнската демилитаризирана зона през март 1936, а през есента на 1938 анексира Судетската област от Чехия, после окупира и поделя със съюзниците самата Чехословакия с благословията на Западните държави според Мюнхенското съглашение.

СССР пък води успешна вътрешна война срещу народа си, изпробва нова техника в Испания, респектира японците край езеро Хасан (1938) и Халхин-Гол (1939), тихомълком поглъща Монголия и Синкианг (т. нар. Китайски Туркестан).

Ако погледнем предишното десетилетие и по-рано, ще видим още повече връзки с големия световен конфликт. Чърчил неслучайно е говорел за Новата европейска Трийсетгодишна война 1914–1945, като сблъсъкът от 1914 г. пак има корени в предишните. През септември 1938 г. Сталин нарежда издаване на кратък курс по история на болшевишката партия, където в анализа на международното положение се твърди, че от 1935 г. „империалистическата война вече бушува, необявена … върху грамадните пространства от Гибралтар до Шанхай … въвлякла в орбитата си половин милиард души“.

Въпросът кога точно е започнала Втората световна война остава открит.

Не толкова неясен е обаче въпросът за „белотата“ на демокрациите, било то и на фона на тоталитаризмите. Преди всичко, изваждането на Сталиновата диктатура от списъка на „лошите“ е достатъчно, за да рухне тезисът, че Втората световна война е битка между „свободата и авторитаризма“. Петно лежи и върху един от най-изтъкваните символи на тази война – Холокоста. Не е тайна вече, че нацистите водят преговори със западните правителства за размяна на евреите срещу автомобилна техника в съотношение милион „расово непълноценни индивиди“ за 10 000 камиона. Вождовете на Третия райх пресмятат, че унищожаването е хабене на ресурси, но след като получават отказ – демократите не желаят да се обременяват с бежанци – прилагат „окончателното решение на еврейския въпрос“ с куршумите на вермахта и частите на СС, с лагерите на смъртта с газовите камери и пещите. Самата идея за концлагерите е подражание на челния опит на британските империалисти – снимките от лагерите за депортация в Англо-бурската война 1899-1902 са като снимки от Дахау, Треблинка и Аушвиц – от 200-те хиляди интернирани над 30 хиляди умират от глад.

За поведението на британските власти в Индия Джавахарлал Неру иронично казвал, че „по странен каприз на съдбата аз и други антифашисти се озовахме в затвора, докато тези, които одобряваха Хитлер, Мусолини и японската агресия, изведнъж станаха знаменосци на свободата, демокрацията и борбата против авторитаризма“.

Опиумното заробване на Китай от 1830-те до 1905 също говори за навиците на демократите. Вече в хода на войната виждаме такива факти като избиването на 1400 френски моряци на 3 юли 1940, за да не преминат евентуално на служба на правителството на Виши, анексията на Фарьорските острови от вече прегазената от германците Дания. Бомбените килими в Германия и нейните съюзници, преднамерено унищожаване на цивилни обекти, изпепеленият Дрезден и други градове, не толкова знакови заради историята и архитектурата си – каква е разликата от нацисткото заличаване на баския град Герника?

Вече след „победата над фашизма“, 1952-1956, в духа на най-добрите инквизиторски традиции е потушено въстанието в Кения – 300 хиляди избити, милион и половина натикани в лагери. През същите години Африка е разтърсена от въстания срещу френските колонизатори.

Да вземем „бастиона на демокрацията“ – САЩ. Столицата носи името на робовладелец, преследвал и връщал роби на собствениците им. Страната е знаменита с геноцида на коренното население на континента, с бруталното завладяване на Филипините току преди Първата световна война, с парада на Ку-Клукс-Клан във Вашингтон през 1928 г. Там, където от 1890 до 1964 действат и се прилагат т. нар. закони на Джим Кроу, ограничавали гражданските права на лица с дори „капка негърска кръв“. Според самите американски борци с расовата дискриминация, проблемът остава актуален. През 1905 г. в Калифорния е приет закон против бракове с „азиатци“ – при все че американските железници са построени върху костите на китайски работници. Новият курс на Рузвелт (1933-1936) за излизане от Голямата депресия удивително прилича на съветските и германските практики (специално програмата на Фриц Райнхард), но подпомагането на безработните и бедните слабо засяга чернокожите. Да добавим, че в съвременна Германия не е прието, а дори е подсъдно да се говори обективно за социалната политика на хитлеристите, същата, която подкупи низшите класи, за да ги употреби насетне като материал за завоевания на „жизнено пространство“, да ги хвърли в месомелачката на войната – нима другояче постъпваха и демократите? С какъв мотив американските расисти са отивали да убиват немските и японските расисти? В началото на войната, която всъщност измъква икономиката от кризата, американското правителство изселва в лагери 120 хиляди души с потекло от Източна Азия – по презумпция, че „от змийско яйце змия се излюпва“. Немските националсоциалисти поне подобряват положението на значителна част наемни работници, карат деца на аристократи и капиталисти да служат наравно със селяните в трудовите части и армията – стига да са „чисти арийци“, докато американският „свободен пазар“ налага забрана за стачки първо в предприятията на военната, а после и на цялата промишленост.

Когато Германия и Япония са победени, какво е сторено за наказанието на извършените престъпления? Потърсете проучванията на Илия Троянов за това как до средата на 1960-те години във ФРГ администрацията и полицията бъка от кадри, вярно служили в нацистката държавна машина.

В Япония пощадиха императора и антуража му, обесиха неколцина средни и дребни изпълнители на височайшите заповеди за тестване на биологически оръжия и за ежедневното унищожаване на по 40 000 китайци и корейци. При това в днешна Япония пак не можеш да станеш гражданин, ако един от родителите ти не е японец. Това ли беше „борбата със злото“? Никой началник на концлагер не е успявал за секунди да заличи от лицето на земята стотици хиляди мирни граждани, както това свършиха двете атомни бомби в Хирошима и Нагасаки. Осъдени изпълнители, подбудители, командири на това престъпление?

Всички тези факти са символи на Втората световна, наред с шестте милиона убити евреи. Кой им обръща внимание, след като ги премълчават?

Накрая, нека се запитаме: а кога е приключила войната?

Официално – на 2 септември 1945.

В същата година и в същия месец обаче, докато французите усърдно преследват обслужвалите врага проститутки, избухват въстания, прераснали в пълномащабни регионални войни – Уганда, Алжир, Виетнам, като в Африка те продължават и през следващите 20 години – за да се прелеят в нови кървави размирици.

В същата година започва войната в Индокитай, продължена от САЩ до 1975 г.

През октомври 1944 г. британската армия дебаркира в Гърция, откъдето немците се изтеглят. Резултат – гражданската война там трае до 1949 г., а британските демократи с пагони не се свенят да разстрелват пленници и да тероризират мирното население, досущ като онези преди тях.

След „края“ на Втората световна война продължават десетки обявени и необявени сблъсъци – със същите участници, по същите причини, уж „решени“ от „завършилата“ война. Дали свършекът ѝ не настъпва при разпадането на СССР? Или отново пауза, подобна на тази между Първата и Втората?

През 1939 г. световното население наброява 1,9 милиарда души. В голямата касапница са мобилизирани 128 милиона войници, от които загиват 25 милиона плюс 40 милиона ранени, а преките цивилни жертви все още не са преброени окончателно – между 50 и 70 милиона. Десетократно повече от Първата световна. При днешните 7 милиарда човеци и предвид по-мощните оръжия – каква ли би била „равносметката“ на една Трета световна? •

Шаркан

Остави коментар

  • Станимир Куртев

    БРИЛЯНТНА СТАТИЯ! Имам въпрос към автора: Имате ли представа какъв процент от гражданите на бившия СССР знаят официалната дата за началото на ВСВ-01.09. 1939г и колко знаят, че започва на 22 юни 1941?

  • процентът е около 30, доколкото знам. Трябва да се направи едно търсене по ключови думи и отсяване на данните.
    Във всеки случай процентът е динамичен – много нисък преди перестройката, после с голям пик, сега отново май спада. Хората си променят мнението, повлияни от държавната пропаганда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *