Я! ИМАЛО ИЗБОРИ…

печат
Избирателите не избират, избираните да се разкарат
Редно е държавата да се закрие поради липса на кворум

На 20 май бяхме свидетели на един от редките случаи, в които анархисти и политици говорят едно и също нещо. Омърлушени партийци се надпреварваха да обясняват, споглеждайки се, как под 29% гласували избиратели било „нормално”. За анархистите спор няма – нормалният човек с нормално мислене никога не би гласувал. За политиците обаче било нормално, не защото нормалният човек никога не би гласувал, а защото така било по други държави. Нормално е, разбира се. Нормално е да живееш с две лъжици ориз на ден, защото така живеят в Африка. Нормално е да бачкаш по 12 часа на ден от 12-годишен, защото така бачкат в Хондурас.

Ама то било в евросъюза нормално да отсвирват евроизборите. Вярно, казваме ние, в евросъюза е нормално и да получаваш 1000 евро пенсия, обаче българските министри казват, че щяло да им съсипе икономиката.
За нас е ясно кои са негласуващите – хора като нас. Независимо как виждат обществото, в което биха искали да живеят, независимо дали чакат новия месия или новото време, негласуващите сме единодушни в едно – сегашната политическа паплач не заслужава и едно разкарване до училището в неработен ден. А това е добре за революцията, защото солидарността започва от малките стъпки на съгласието.
Кои обаче са гласувалите? В един откровен репортаж на BTV в изборната нощ лъсна целият абсурд на тъпотията, наречена електорална демокрация. Отзад – огромен плакат „Европа за теб! Платформа европейски социалисти”. Пред плаката – видни партийци от Румен Петков надолу. До видните партийци пред плаката кърши снажна снага чудото на чалгата Азис. Под чудото на чалгата – верни фенове и камери. Пред камерите – ромска женица.
Въпрос на репортера: „За какво са тези избори?”
Отговор без колебание: „За да влезем в евросъюза!”
Следващ въпрос: „А разбрахте ли кои имена трябва да подкрепите? Разбрахте ли кои хора ви представят?”
Отговор: „Не.”
Според водещите в BTV и събраните умуващи в студито това било смешно – не знаела за какво са изборите, не знаела за кого се гласува, но дошла на концерта. Въпреки всичко жената има много по-вярно чувство за демокрацията от всички политолози в тая страна. Тя например е наясно, че за да влезем в евросъюза, би било някак си нормално да ни питат, тоест, да има избори за това. Също така е наясно, че в демокрацията имената не би трябвало да имат значение – хората се избират да им се плати да свършат определена работа, а не да си прославят имената. Може би ако електоралната демокрация наистина следваше здравия разум на хората, тя щеше да има някаква логика и бъдеще. Но тя няма логика, няма бъдеще и в момента изборите са мерзка гавра с хилядолетните борби на хората за реално народовластие.
Имената, които обаче продължават да се търкалят из обеднялото откъм избирател „пространство”, са също жива трагедия. За избирателите на Доган няма какво да говорим – те са наясно, че докато не дойде Ататюрк, ще си имат султан. Сигурно си знаят защо го правят, аз не знам. Другият „втвърден” електорат е също ясен – сидеровият избирател ще пусне за „Атака” и на томболата в супермаркета и ще гласува за Волен и ако се кандидатира за център на националния отбор по баскетбол. По досегашните резултати на Волен срещу неговия архипротивник Доган личи, че май повече ще му върви в бас­кета.
За избирателя на Борисов очевидно бате Бойко е оръжие срещу БКП и мафията. Лека подробност е, че бате им Бойко беше последният телохранител на единствения признат със закон шеф едновременно на мафията и на БКП в България – Тодор Живков. Законът още не е отменен, макар да няма много файда от него.
Реформираната БКП на свой ред доказа, че яко се е реформирала, след като прати в Европейския парламент двама обявени щатни сътрудници на Държавна сигурност и то огласени за такива от тяхната собствена парламентарна комисия. Компания в Брюксел ще им прави „вечният” Атанас Папаризов – от 1977 досега отговорник в БКП за далаверата със световния капитализъм, една комсомолка и един комсомолец 1975-ти набор за парлама.
И накрая, където му е мястото по важност – какво наистина значи България за ЕС? Съвсем точно: България е малко над 1 процент от населението и доста под 1 процент от икономиката на ЕС. Всеки нормално негласуващ човек е наясно колко го боли ЕС за нашия процент. Дори да изчезне напълно като население и икономика, ЕС ще плаче за България колкото детенце, което е изгубило стотинка от левчето, дадено от мама. България е тема два пъти в годината на шеста страница във вестника на ЕС. Това са цифрите, другото са политически шашми. Ако България е скъпа някому, то това не е ЕС. И ако му е скъпа, това не се доказва с бюлетина. •
А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *