Ямбол 1923 г. през погледа на Божаната

печат

/ според книгата „По особено мъчителен начин…” на Свобода Бъчварова /

Непонятна несъобразителност от страна на властите е да преместят Божаната в Ямбол. Защото Ямбол е едно от средищата на анархизма в страната. Тодор е трудовак в казармата, но свободното си време, както си е в трудовашката униформа, той прекарва на ул. Търговска 1 в зданието на Коста Кафтанджиев, където се намира клубът на неговите съмишленици. Пълно е с младежи и с часове разискват. Там Тодор се среща няколко пъти с Георги Шейтанов. На едно заседание Георги настоява работата да се раздели точно на легална и конспиративна. Не всички членове, особено най-младите, изтъква той, трябва да знаят всичко. Нелегалната дейност може да бъде само в ръцете на най-опитните и на по-възрастните. Мнозина от анархистите се обявяват против тази постановка, но Тодор взима страната на Георги. Той убедително говори какво представлява душата на юношата, че тя се нуждае преди всичко от идеали и това е, което трябва да я окриля, докато възмъжее, а не грубите конспиративни акции, за които са нужни хора специално подготвени и устроени.

В клуба бурно спорят дали е възможен съюз с БЗНС, като до тях пристигат слухове за преврат, готвен от военните. Но подобен съюз е обявен за предателство срещу народа и компромис с буржоазията, още повече, че самите земеделци тогава се борят за единовластие. Атмосферата в Ямбол се нагорещява след няколко убийства. На прицел е приставът Марчо, известен като непогрешим стрелец. С особена ярост преследва анархокомунистите и в началото на 1923 г. е убил собственоръчно двама. Една вечер го издебват, когато се връща от охраната на земеделския министър Райко Даскалов. Никола Пенев го поваля смъртно с първия изстрел.

Връхна точка на нарастващата възбуда в страната е наредбата на правителството гражданите да си предадат оръжието. А в същото време отявлените врагове на всякаква демокрация продължават дейно да се въоръжават. Ямболските анархокомунисти решават да направят митинг срещу наредбата. В подготовката на митинга взима участие и Тодор.

На 26 март 1923 година след обяд той повежда всичките си многобройни приятели-трудоваци. В 3:30 се събират на пл. Кобург. По улиците кръстосват патрули, които със заплахи карат гражданите да се приберат и заповядват да се затворят всички дюкяни.

Тодор веднага отива при групата на Иван Шейтанов, брата на Георги, Тодор Дързев, братя Кратунови и другите най-известни анархокомунисти в града. В същото време пристига войска и полиция. Те предупреждават митинга да се разпръсне. Не се подчиняват. Започват да прииждат и граждани, въпреки заплахите. Атанас Стойчев се обръща към войниците, като им казва, че са техни другари и трябва да бъдат заедно в борбата за справедливост на всички хора. Фелдфебелът се разбеснява и крещи на оратора да млъкне. Стойчев продължава да говори. Тогава фелдфебелът с изваден пистолет се спуска да разгонва идващите граждани. Те обаче сгъстяват редиците си и той отстъпва към войниците. Полицията все още не се намесва. Фелдфебелът крясва на войниците си да стрелят, но те са разколебани. Вън от себе си от ярост, той започва стрелба срещу гражданите, като хвърля и бомба. Стойчев е леко ранен в ръката. Отговарят им също с огън. Започва убийствена престрелка, писъци, викове, тъпчене. Митингът се разпръсва. На част от гражданството позволяват да се прибере по домовете. Впускат се в преследване, ловитба и избиване на противниците, както и на всеки, който се съпротивлява. Сражения се водят по улиците на различните квартали на целия град. Най-много около католическата църква. Избити са граждани, коне, войници, офицер, анархокомунисти… И така до полунощ.

Към 11 часа вечерта пристига военен ескадрон от Сливен. На другия ден градът осъмва в обсадено положение. Всяко движение е преустановено. Тук-таме продължават престрелки из улиците. Блокадата трае 3 дни. Извличат от домовете всеки заподозрян в организиране на митинга или в съчувствие към организаторите. Вестниците пишат за около 80 души убити и ранени. Около 30 измежду тях са изтъкнати анархокомунисти, заловени и навързани и после пратени в кавалерийските казарми. На другия ден са разстреляни в двора с картечници, без съд, и хвърлени в общ гроб. Между убитите има безпричинно арестувани и напълно невинни хора. Кирил Кехайов и четиринайсетгодишният Спиро Обретенов не умират веднага и се измъкват от трапа. Палачите узнават. Изплашени от живите свидетели, намират ги и отново ги убиват.

Тодор със стрелба успява да избяга, но едва се добира до казармите, където го скрива трудовият началник – офицерът Василев от Кюстендил. Те са приятели и съмишленици. Тодор го търсят и военните, и полицията. Василев го взима със себе си и го измъква от Ямбол чак до Кюстендил.

Тези събития, известни като „ямболските кланета”, предизвикват вълна от възмущение срещу правителството в цялата страна. То сменя околийския началник в Ямбол, но продължава да съди заловените анархокомунисти. От всичко това се възползва по-късно и преди всичко Военната лига. •

ФАБ пое инициатива пред ямболската община за поставяне на паметна плоча на загиналите другари. Тази година се навършват 65 години от разстрела на Божаната.

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *