Януарски размисли

печат

Ако за Ленин е уместно да остане препарирана и забравена мърша, то за Ботев това е недопустимо

През януари 1917 г. Владимир Ленин е в Цюрих и изнася доклад за революцията от 1905 г. Броени дни преди свалянето на царизма в Русия и месеци преди партията на същия Ленин да извърши държавен преврат, вождът на болшевизма – към онзи момент все още не най-признатият, нито най-красноречивият – казва на швейцарските социалисти: „Ние, старците, навярно не ще доживеем до решителните битки на бъдещата революция“ и изразява надеждата си, че младежта сигурно ще „има щастието не само да се бори, но и да победи“.
Последвалите събития в Петроград смайват Ленин. Той е наясно колко слаба е мрежата нелегални революционни организации, както в столицата, така и по цялата Руска империя. Затова първата му реакция е да окачестви Февруарската революция като „заговор на англо-френските империалисти“ (в „Письмо издалека“ от 8 март 1917 г.).
Едва през април същата година Ленин успява да уреди пътуването си от Швейцария в Русия, при съдействието на Германия, чието правителство се е надявало болшевишките лидери да изиграят ролята на масло в огъня на размириците, които да елиминират Русия като противник в продължаващата война. Така се ражда мълвата, че болшевиките са „немски шпиони“.
Пак същият месец януари дава повод за подсещане, че някога в България е съществувал революционен дух, макар и натирен в Букурещ. През януари е роден Христо Ботев. Вестниците не обърнаха кой знае какво внимание, поне не и на първите си страници, но видяхме в телевизионни репортажи честването на датата. Чухме даже и несъмнено искрени заявления на организатори, че „всеки ден трябва да си спомняме за Ботев и да разсъждаваме какво той би направил днес“. Похвални думи. И наистина искрени… за момента пред видеокамерата. Спомени, разсъждения,… а къде са делата? Младият мъж, който пламенно призовава да „мислим какво би направил Ботев“, не е хукнал по-далеч от мисленето. Не е развял байрак. Не е препасал патронни ленти, в ръката му няма нито пушка, нито гола сабя, нито дори нокторезачка. Не носи торба с парче хляб и пачка позиви, в които да пише – на български и на турски – да въстанат сиромасите срещу чорбаджии и султански служители. Зад гърба му обаче се кандилка набучен на прът портрет на Поета – все едно отрязаната му глава на кол.
Прощавай, авторе – ще си рече сега читателят наум, – ама каква е връзката между Ленин и Ботев?
Ами пряка – като куршум в челото. И иронична – зла и много печална ирония. Има революционери и революционери. Едните само говорят за Революцията, но не я очакват да се случи. А тя се разразява, досущ буря, проспана от метеорологични и социологични „провидци“. Ако не си готов за нея ВСЕКИ МИГ, що за революционер си?
Другите пък се опитват, без да жалят удобство, слава, живот, да предизвикат тази буря. Истинските революционери разбират, че тяхната мисия е първо да ПРОСВЕТЯТ народа, а сетне да му РАЗЧИСТЯТ терена, така че хората да градят своето бъдеще. На революционерите като Ботев не им е хрумвало да гонят хората под конвой към свободата, че и да я опасват с бодлива тел, да не би случайно да избяга от „освободителите“. Обратно, превратаджиите като Ленин ламтят да завземат държавната машина, да приковат хиляди пъти по три синджира поробени пленници и да я подкарват накъдето им скимне.
Ироничното „общо“ между Ботев и Ленин е, че и двамата са мумифицирани – Ботев като ням портрет на стената, а Ленин – буквално, препариран в гробница от полиран гранит.
Делото, заветите на Ботев са ако не умрели, то в дълбока кома за днешното ни общество. Деянията на Ленин пък са живи, живи са практиките със силата на държавната власт да влачат народа към „светло бъдеще“, в което „заслужилите революционери“ са просто новите господари.
Ако за Ленин обаче е уместно да остане препарирана и забравена мърша, то за Ботев това е недопустимо – по простата причина, че борбата му е недовършена, а идеите и делата му са предадени. Ще остават предадени, докато съучастваме в това предателство, докато само „мислим и помним“, без да действаме и знаем.

Христо Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *