Юбилейният конгрес на ИАФ в Карара

печат
Юбилейният конгрес на ИАФ в Карара
Юбилейният конгрес на ИАФ в Карара

От 4 до 6 юли в италианския град Карара се проведе VIII конгрес на Интернационала на анархистките федерации (ИАФ), който беше и юбилеен, защото се навършват 40 години от възстановяването му през 1968 г. Федерацията на анархистите в България (ФАБ) изпрати делегати, които да представят организацията ни вече като възобновен член на Интернационала. През 1968 г. ИАФ е възстановен с участието и помощта на трите действащи федерации – Италианската, Френската и Испанската, както и Българската федерация в изгнание. Днес в него членуват още много други федерации и асоциирани групи. Посрещането беше по анархистки, много топло и конгресът в Карара беше отлично организиран от другарите от Федерацията на италианските анархисти. Присъстваха още предсатвители на Федерация на анархистите – Франция, Британската анархистка федерация (която в момента изпълнява и и секретарските функции в Инетранционала), Федерацията на иберийските анархисти (Испания и Португалия), Чехословашката анархистка федерация, Безвластническа федерация на Аржентина. Имаше гости и приятели от цял свят – Белоруската анархистка федерация (която не е член на ИАФ), инициативни комитети за създаване на анархистка федерация в Холандия, Автономния колектив „Магонисти и Сапатисти” от Уахака, Мексико, секретарят на Международната работническа асоциация (анархосиндикалисткия интернационал), Анархосиндикалистка федерация на Мелбърн, Австралия, членове на новосъздадената организация Анархофронт – Турция, както и анархисти от Перу и Венецуела. На конгреса присъстваха и други анархисти от Италия, които не са част от ФАИ, но поддържат добри отношения с тях – представители на редакционната колегия на независимото анархистко списание А и на Сицилианската анархистка федерация.
Преди официалното откриване на конгреса на 4 юли се проведе демонстрация и митинг в Карара, който беше посветен на 40-годишнината от възстановяването на ИАФ и конкретно срещу нежеланието на местната община да отстъпи една от големите централни сгради (чийто първи етаж е собственост на ФАИ още от годините на Втората световна война) за провеждане на конгреса. Въпреки това анархисткото знаме, както и надписът, че се провежда конгрес на ИАФ в Карара стоеше през трите дни на конгреса върху сградата. Самият конгрес се проведе в театър „Гарибалди”, който беше нает от ФАИ.
Карара е разположен на около 400 километра северно от Рим, близо до Пиза и Ливорно. На света е известен най-вече с прословутия карарски мрамор, който се добива там. По-важното обаче е че градът е символ на анархистката история на Апенинския полуостров – като се започне от факта, че е бил освободен именно от анархистките бригади през Втората световна война и се свърши с това, че в Карара по различно време пребивават Малатеста, съратникът му Алберто Месци, който е бил анархистки деятел там и също е свързан с историята на града. Няма местен жител, който да не знае какво е анархизъм и да не проявява поне известна симпатия към нашето движение. В Карара има няколко барелефа на анархистки деятели (както и на Джордано Бруно), барелеф на Франсиско Ферер и паметник на споменатия Алберто Месци. По време на демонстрацията другарите от ФАИ поднасяха цветя на всеки един от тях и на други барелефи на различни дейци, свързани по някакъв начин с борбата за по-добър свят.
ФАБ, заедно с испанската ФАИ, представи проблема „Експлоатация, бедност и миграция”. Беше обсъден и въпросът с предстоящата акция „Без граници” в Гърция. Имаше семинар за религията, разработен основно от Британската анархистка федерация с помощта на Ратибор Тривунац, понастоящем секретар на Международната работническа асоциация. Третият семинар беше посветен на борбата срещу национализма и неофашизма. Последният семинар беше за проблемите на пола и сексизма.
Мнозина от по-възрастните италиански анархисти знаеха за борбите на българските анархисти в миналото, а някои се и познаваха лично с нашите имигранти в Париж, така че радостта им да видят български анархисти отново на такава среща беше наистина неподправена. На останалите изпратиха сърдечни другарски поздрави.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *