За анархията с професор К.

печат
Добре, общини с разисквания на общи събрания, но нали накрая разискванията трябва да ги обобщи един и да вземе решението?

Ти говориш за епохите на фараоните или абсолютизма, макар че и за тогава има какво да се каже. Днес решенията се вземат колективно след отчитане на различни интереси, пазарлъци и с… консенсус. Това обаче са решения, съобразени с колектива на „елитите“, охранявани от машината! Ние искаме да я унищожим, на тяхно място да разисква, да взема решения и да ги привежда в изпълнение въоръженият народ!

Че как ще стане това? Ами те ще се изпозастрелят толкова много хора с различни виждания, манталитети, желания…

А как става днес между „елитите“, за които споменах? И какво значи „толкова много хора“? Шепа хора или дори един-единствен ли трябват да взимат решения, за да функционира обществото? Дори в средновековието или при сталинизма Папата или Сталин е трябвало да се съобразяват и отчитат, да се допитват или негласно да се съобразяват с интересите на милиони бюрократи, полицаи, военни и т. н., без което те биха ги ликвидирали.

Живеем в епоха, в която все по-вярно звучи забележката на Волтер: „Има един, който е по-умен от всеки от нас – народът!“ Нали вие, демократите оставяте на същия народ да избере тези, които ще решават вместо него? Как се доверявате на зрелостта на избора им? Няма ли да е по-добре да разискват всички детайли и накрая да изберат решението на собствените си проблеми, а не да ги оставят в ръцете на господарите-„слуги“?

Няма ли да се стигне до безконечни бръщолевения, караници и т. н., което ще направи консенсуса невъзможен?

Нуждите и животът ще ги доведат до правила и обичаи, които ще им помогнат да се справят с такива ситуации.

Това няма ли да трае много дълго и няма ли да забави развитието, да се окаже много по-неефикасно от вземането на еднолични или парламентарни решения?

За къде да бързаме – пред нас е цяла вечност. Това в кръга на шегите, но защо да смятаме, че хората са идиоти, които не разбират нуждите и интересите си? Ако пък сред тях има достатъчно количество идиоти (след революцията ще изключим днешното медийно видиотяване), нещо гарантира ли ни, че „избраните“ или наложилите властта си чрез насилие са по-малки идиоти от средностатистическия труженик или „обикновен“ член на дадена общност – от селската до общочовешката?

И така, вместо „избор“ и след това 4 години да решават вместо нас при демокрацията, доживотно при диктатурата или наследствено и вечно при монархията, перманентно вземане на решение от въоръжената общност и провеждането му от нея. По всички въпроси – локални, регионални или световни – без изключение и независимо от естеството и характера им. Такава е дилемата – или един/неколцина (стотици или хиляди), или всички, които са заинтересовани от решението на един засягаш ги проблем. Трета възможност няма.

Провел разговора Г. К.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *