За анархизма в отделно взета страна

печат

Единствено с революционни интернационални акции можем да воюваме срещу военнополицейските армади на Глобалната империя и „отечествените“ им лакеи

В разгорялата се през 2010 г. дискусия на тема „Революционният потенциал“ (за жалост останала като толкова други инициативи незавършена и нерешена) на 12 октомври другарят В. Николов е засегнал в своето изложение следните важни проблеми:
1) За дребната буржоазия днес.
2) За създаване на „полуанархистически острови“ в предреволюционния период.
3) За революционния потенциал, класите, прослойките, малцинствата и единиците, „в които се целим“.
4) За отношението ни към „циганите и дребните криминали“.
5) За „стратегията Анти-Клаузевиц“.
6) За „построяването на анархизма в една отделно взета страна“.
Изчаквах половин година мнението на другарите, но такова не се появи. Може би смятат проблемите за маловажни? Аз съм на противното мнение и ще се мотивирам, разглеждайки ги един по един – до един, защото забавям, но не забравям. Особено когато въпросите и позициите са от принципно естество и от решаващо значение за успеха на революционната стратегия.
По част от въпрос № 4 (за „криминалите“) публикувах във февруарския брой на вестника отговора на загиналия в борбата с Отоманската империя анархист Соколов (от „Предвестници на бурята“). В него той начева своята пледоария с „разбойниците“, разпнати заедно с Христа, за да стигне до харамиите в Македония. Моята част от отговора на № 4 ще бъде публикувана по-късно, „когато ? дойде времето“, а сега пристъпвам към проблем № 6. За да е ясно на всеки за какво иде реч, публикувам последния абзац от споменатата публикация:
“Основи на безвластието“, от Хаджиев, която обсъждахте някъде из темите, е чудесна програма за построяване на анархизма в едно отделно взето село.
В тази връзка искам да кажа най-сериозно, че идеята за построяване на анархизма в „отделно взета страна“ не трябва да се възприема като ерес, а най-сериозно и най-вече от практическа гледна точка. Как да се извърши Социална революция в една страна? Как да се защити тя от контрареволюционери и интервенти? Как ще просъществува икономически в условията на блокада и вражеско обкръжение. Как ще се води войната срещу противника в международен план, при положение, че от окончателната победа може да ни делят десетилетия? Затова смятам, че въпросът за построяване, макар и временно на анархизма в отделно взета страна, стои пред всяка революционна организация.
Мисля, че проблемът е поставен „безвъпросно ясно, по сталински“ и на мен не ми остава нищо друго, освен да пристъпя към отговора. Тъй като последният има твърде дълга история, ще започна с мнението на Михаил Бакунин, изразено в неговия „Революционен катехизис“ (1864 г.). В точка 12 от резюмето на основните идеи в този документ той пише: “Нашето основно убеждение е, че тъй като свободата на всички народи се базира на интернационалната солидарност, то и революциите в отделните страни също трябва да почиват върху тази солидарност; че от днес в Европа и целия свят не може да има повече национални революции, а само една всеобща революция, точно както съществува само една единна европейска и световна реакция; че, следователно, всички особени интереси, всякакви национални самолюбия, претенции, дребнава завист и вражди сега са длъжни да отстъпят пред общия универсален интерес на революцията, която ще обезпечи свободата и независимостта на всеки народ чрез интернационалната солидарност между всички народи; че по-нататък свещеният съюз на световната реакция и заговорът на кралете, духовенството, феодалната аристокрация и буржоазията, опиращи се на огромни бюджети, постоянни армии, растяща бюрокрация, разполагащи с всички ужасни средства, които им предоставя съвременната централизация, с рутинния прийом на държавите и правото им да конспирират и да основават всички свои действия на закона, че всичко това е един чудовищен, страшен и гибелен факт и че, за да се борим с него сме длъжни да му противопоставим също толкова мощен факт, за да победим и унищожим техния заговор, за която цел ни е нужен поне такъв революционен съюз и координирани акции на всички народи в цивилизования свят.
Против световната реакция изолираната революция на отделния народ не може да има успех, тя би била безумие и грешка за самия народ и измяна и престъпление спрямо всички останали. От днес, въстанието на всеки народ трябва да се провежда не от гледна точка на неговите интереси, а от гледна точка на интересите на целия свят. Но за да въстане един народ в името на целия свят, той трябва да има и една световна програма, достатъчно широка, дълбока и истинска – с една дума, достатъчно общочовешка програма, обхващаща интересите на всички и пробуждаща революционното съзнание на народните маси в Европа, без разлика на националност. Такава програма може да бъде само програмата на универсалната социална революция.“ (Подчертаванията са на Бакунин.)
Преди да изложа своите аргументи, съобразно настъпилата от тогава еволюция в интернационалното и социално статукво, ще повторя това, което съм казвал и друг път: фарсовата драма, която преживява анархистическата теория е в това, че за век и половина тя стигна от Бакунин до Долнооряховските утопични схеми на „Балкански“ (един от многобройните псевдоними на Г. Хаджиев).
Понеже ще ни кажат, че горецитираното мнение на Бакунин е „остаряло“, „неадекватно“ и т. н., аз излагам допълнителни аргументи от ХХI век против заимстваната от сталинския „диуретичен“ арсенал теза за „строителството на анархизма в една отделно взета страна“. Теза, страдаща от патриотарско невежество, националистическо тесногръдие и от очевидно неразбиране на същността и планетарните цели, които си е поставила изграждащата се пред очите ни Глобална империя на транснационалния финансов капитал.
Глобализацията, която е другото име на съвременния свръхимпериализъм, има своите обективни основания в процесите на концентрация и централизация на капиталите, придружавани от сливания или поглъщания на по-“дребните“ от по-едрите и най-едри капитали. В резултат се образуват гигантски мултинационални и транснационални компании, чиито обороти, взети поотделно, надхвърлят националните доходи на по-голямата част от двестате държави върху Глобуса. (Дребни са в кавички, защото много от „жертвите“ имат активи по за десетки милиарди долари.) Проектирайки в бъдещето този процес на свръхуедряване на капитала, можем да си представим картина на финансови октоподи, търговски и индустриални или комбинирани холдинги, концерни и картели, които владеят или ръководят икономиките на цели страни.
Още по-решаваща от тези обективни тенденции в процеса на глобализация е ролята на субективната воля на експлоататорските класи и на държавите в страните от „Златния милиард“ за постигане на световно владичество над останалите шест милиарда и в последна сметка над човечеството. Крайната цел на т. нар. „елити“ е поставяне „край на историята“, посредством установяване на контрол и управление на социалната еволюция на човешкия род. Вече не липсват теории, поетапни планове и практики за създаването на Глобалната империя, чиято метрополия (засега) са САЩ. Още по-заслужаващ вниманието ни е фактът, че господарите на Империята разполагат с огромна военна, полицейска и медийна мощ за постигане на целите си. Техните победи, които са стъпки към формулираните по-горе задачи, се реализират с военни и „мирни“ методи и средства. Ако не се връщаме много назад в историята от края на ХIХ век до първите две следвоенни десетилетия, когато САЩ с войни и „мир“ погълнаха наследствата на Испанската империя, на Япония и на Третия райх и последвалото им настаняване във „вакуума“ на Британската и Френска империи, ще бъде достатъчно да посочим краха на СССР и овладяването на вътрешната и външна периферии на претендиращата да бъде Трети и последен Рим – Москва.
След победата в студената война и поставянето на колониите от бившия „съветски“ блок под желязната си пета, Глобалната империя, която има своя брониран юмрук в лицето на НАТО и редица други регионални пактове и двустранни военни договори, проведе редица горещи войни в Югославия, в Ирак и в Афганистан. Тук войната продължава с увеличение на имперските контингенти и военните бюджети, за да се покаже кой „командва парада“.
Независимо от демонстрациите на сила и победите в студени, хладки и горещи войни, в лабораториите на военнопромишлените комплекси на Империята се разработват супермодерни оръжия, изпреварващи с няколко поколения тези, които днес са в употреба. За тях ще стане дума в една следваща статия „За войната и роботронната революция“. Тук само ще напомня, че тези електронни войници-роботи едва ли се готвят за война с марсианците. Към тях се прибавя най-мащабната и скъпо струваща военнополицейска подготовка на спец-частите за „борба с международния тероризъм“, която приема невиждани размери след 11 септември 2001 година. Можем да продължим списъка на подготвителните „мероприятия“ и операции за бъдещите империалистически и социални войни, но мисля, че казаното дотук е достатъчно, за да докаже цялата несъстоятелност на „анархистическия“ вариант на сталинската „теория за построяването на социализма в една отделно взета страна“. За да ликвидира подобни „селски“ експерименти, Империята има възможност за ескалация на ответните си удари, започвайки с най-“безобидни“ като една блокада, която може да продължи десетилетия, за да удуши Социалната революция в една „отделно взета страна“. Можем да създадем многовариантен модел на това, което би настъпило в една „отделно взетата страна, строяща своя частен анархизъм“. В най-добрия случай, подготвяйки всички условия за изпичането ? на бавен огън, Империята може да я остави, както Куба на Кастро, да просъществува още известно време, за да плаши съседите и да покаже нагледно „какво ще им се случи, ако не слушат“.
Затова, вместо да занимаваме „революционната организация най-сериозно и най-вече от практическа гледна точка“ с бълнуванията си за сталинската ерес за „построяване, макар и временно на анархизма в една отделно взета страна“ и т. н., по-харно ще е да напънем мозъците, ако ги имаме, за да разберем императива за универсалния характер на Социалната революция и мишците си за изграждане на една нелегална интернационална революционна организация, каквато още Бакунин се опитвал да създаде с Алианса. Организация с чиито революционни интернационални акции единствено можем да провалим адските планове на Глобалната империя на световната реакция и да воюваме срещу нейните военнополицейски армади и „отечествените“ им лакеи. Затова апелирах за обмисляне на една стратегия Анти-Клаузевиц. Останалото е от лукаваго!
Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *