За какво и кого издаваме този вестник?

печат
Вестникът ни се пише за хората, които не са оставени да живеят за себе си и е трибуна на същите тези хора – да дискутират помежду си организацията на съпротивата.

Основната задача на анархистите е промяна на обществените отношения, така че всеки човек да има пълната свобода да действа, без да бъде принуждаван от страх от наказание, без да бъде роб на обстоятелства, зависими от чужда воля и интереси.

За да започне подобна промяна, хората трябва да узнаят истината за корена на повечето социални проблеми, да се освободят от натрапваните им лъжи и илюзии. Да се убедят, че животът им наистина може да бъде в техните ръце, че поверяването на съдбата им на „компетентни специалисти“ не дава сигурност и стабилност, но е предателство към собствената свобода – управляваните се оказват под постоянната заплаха от произвол на упълномощените да управляват. Безнадеждно става, когато този произвол се облича в „закони“, а така се случва постоянно, систематично. Разликата между справедливост и законност винаги е съществувала, а и става все по-категорична, но прикрита с толкова дебел слой демагогски грим, че обърква нравствените понятия, руши човешкия мироглед, потиска естествените импулси за погаждане с околните. Без тези инстинктивни реакции не би оцеляло никакво общество от праисторическите времена насам.

Ето по тези въпроси приканваме своите читатели да се замислят. Не искаме да ни вярват като на свето писание. Искаме да погледнат фактите и да ги съпоставят с нашите идеи, да минат по пътеката на логиката, иначе казано – на здравия смисъл, за да се убедят, че сме прави. Идеята на анархизма не е измислена в кабинети. Идеята на анархизма се ражда от наблюденията върху най-ефективните и спонтанно възникващи форми на човешко взаимодействие, в които най-голяма полза имат осъзнатите и доброволно следвани повели за взаимопомощ, стремеж към съгласие и справедливи начини за производството и разпределението на благата.

Чисто просветната задача на нашия вестник обаче не е единствена. Осъзнаването, че съвременния (капиталистически, държавнически) модел на управление и структуриране на обществото е сбъркан в самите си основи, че е изваян за нуждите и щенията на едно привилегировано малцинство, при което потребностите и желанията на мнозинството хора се пренебрегват, това е само първата стъпка към промяната.

За запазване на сегашната система стоят сериозни сили със сериозни възможности и тези сили са организирани. Противопоставянето срещу им означава също организиране отдолу. Иначе не се постига нищо.

Затова вестник „Свободна мисъл“ призовава към съпротива – по всеки един дребен проблем, по повод на всяка неуредица, причинена било пряко от властта, било чрез натрапените у народа клишета за мислене. Съпротивата значи да не се даваме на приумиците на правителството, да не се оставяме на милостта на работодателя, да не разчитаме на съда и полицията, да не се залъгваме, че гласуването ще подобри нещата. За да даде тази съпротива резултати обаче, е нужна самоорганизация на недоволните и ощетените, така че да не изпускаме парата поединично или в събрани за час-два протестни акции, след което и най-голямото множество се разпръсква, прибира се у дома – и всеки отново остава сам срещу произвола на системата. След като властта не иска да решава проблемите, след като й се противопоставим, след като се съберем в групи и движения, нека започнем да решаваме тези проблеми – но не както властта би ги решила, но по нейния порочен и нечовешки начин.

С една дума, ето за това издаваме вестника – за мобилизация на народа. Нека този народ се самоуправлява, както и без това прави всеки ден в опити да се намести така, че да не му убиват апетитите на чиновниците и работодателите, политиците и банкерите, мутрите и техните поддръжници. Всеки ден съседи и приятели действат заедно, но за да оцелеят. Не да наложат своята воля, не да разрушат несправедливите отношения. Да се приспособят. Но докъде стигат пределите на това приспособяване? Бизнесът иска от нас „да работим повече“ – за тях. Властта иска от нас да изпълняваме безропотно купищата нормативи и да плащаме за това. А кога ще се живее? Или да оставим те да живеят вместо нас?

Вестникът ни се пише тъкмо за хората, които не са оставени да живеят за себе си, и е трибуна на същите тези хора – да дискутират помежду си организацията на съпротивата. Затова той трябва да публикува онова, което читателите му желаят да прочетат, което ще пожелаят и да приложат на практика. Анархическата идея е мироглед, който се обогатява от всяко лично мнение, калява се от всяко съмнение.

Редколегия СМ

Остави коментар

  • Жалкото е, че повечето хора си мислят че са свободни,но всъщност не осъзнават, че живеят в един огромен капиталистически затвор без стени.

  • защото са им внушили удобни за системата дефиниции на „свобода“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *