За спорта с неспортна злоба

печат

Отварям кой да е вестник или уж новинарски сайт в интернет – половината от съдържанието са вести за спорт. От тях половината – за безобразия, предимно свързани с пари. Половината от остатъка – сведения за благопристойните трансфери, заплати и премии за спортните звезди. Следват жълти подробности за приятелките и яхтите на спортистите. И каквото останало – вече наистина информация за мачове, срещи, точки, метри, секунди, голове, килограми и така нататък.

Спортът отдавна е бизнес. Преди хилядолетия е бил поприще за слава, заместител на войната, не винаги успешен. След времената на Античността войната е била спорт. Войната, ловът и преследването на избягали от владението крепостни селяни. Рицарските турнири – хем пак бойна подготовка, хем перчене с богатство, хем повод за интриги и катерене по стълбицата на васалитета и сюзеренството. В по-новото време спортът, заявил за себе си, че е движение за мирно съревнование, за повече здраве сред населението, както физическо, така и душевно, за самочувствие, че може някой да е беден, но пък най-бързо бяга, най-много голове вкарва – заявка да го уважават за нещо, след като само с честен труд не може се издигне. Стремеж към кариера чрез спортни изяви. Да стане герой от зрелище за масите. И нататък се е развило по този коловоз – тотализатори, нелегалните – сурово преследвани, събития с много зрители, които си плащат, за да гледат неща, които не могат сами, за които нямат време да се научат да могат. С каса бира пред телевизора и със сбиване за „идеята“, че „моят отбор е по-добър от твоя“, дори да не е добър, но нали е „мой“!

Хляб и зрелища – древноримска рецепта за удържане на плебса от въстания, от замисляне дали не може светът да се подреди някак по-добре, по-справедливо, по-човешки.

В същото време разпоредителите на зрелищата, пак като в Древен Рим, собствениците на гладиаторски школи, прибират луди пари печалба. А какво произвеждат, какво предлагат на пазара? Предлагат адреналин. Предлагат да ви опропастят времето на и без това краткия живот. Предлагат заместители на смисъл в този живот.

На държавно ниво, всяка страна с управление, клонящо към диктатура, е хвърляла огромни средства за спорта. Хем изтръгва потенциални лидери от народа, хора с борбени данни, с харизма понякога – ако нямат, медиите я създават дори на най-големия простак и тъпанар, хем даряват масите с развлечения, хем създават смешни разделения сред тях. Хем поразсейват хората от факта, че хлябът при диктатурите винаги намалява. Освен това, чрез спортните успехи се възвеличава диктатурата, насажда се определен мироглед, в основата на който стои лоялност и преклонение пред държавните лидери – те са треньорите, които водят нацията от успех към успех! Ура!

Показателни в това отношение са политиките за спорта в Третия Райх, в Испания под Франко (възходът на испанския футбол), СССР, империалистическите Великобритания, Франция, САЩ. И уж империализмът е отминал в класическия си вид, но експлоатацията на „спортната слава“ продължава, защото се печелят пари – вижте САЩ, където по колежи и университети повече видимо внимание се отделя на футболни и бейзболни игри, отколкото на учене на естествени и приложни науки. За някои развиващи се страни като Бразилия спортът е коз в политиката – правителството хвърли огромни средства в уреждане на Световното първенство въпреки ожесточените протести на беднотията, чийто залък се сви още повече. За реваншистки режими като този на Путин в Русия – начин да се покипрят в блясъка на предишния си ореол на „свръхсила“, за което употребиха ресурси за три полета до Марс, за да проведат Зимна олимпиада в район с климат като субтропическия средиземноморски на Гърция.

Кой плати всички тези надувания и разперване на паунски опашки? Каква е ползата за обикновения човек? У нас младежите ходят повече на фитнес, отколкото в библиотека, после мрат от сърдечни проблеми заради стероиди, получават травми, които ги съсипват още преди да са узрели физиологично за мъже. Това ли е „грижа за здравето“! Ако всички станем спортисти, кой ще ни храни? Кой ще шие все по-кичозните екипи, кой ще строи капищата на спортния бизнес – зали, игрища, стадиони, писти? Кой ще гледа от трибуните и ще купува билетчета, сувенирчета, ще плаче от загубата на своя отбор, след което ще троши всичко наоколо, но няма да подаде ръка на човек в беда, няма да се трогне от нечие нещастие, даже на близките ти? Ще повтаря обаче заклинанията на спортната идеология за здравия дух в здравото тяло, за това, че всичко е състезание и победителите не ги съдят, че трябва да си пръв, пък дали си прав…

Спортните зрелища заместват културата. Спортните зрелища развиват кланово мислене, делят света на врагове и приятели по нелепи критерии. Спортните зрелища правят богатите още по-богати. Спортният „дух“ развива презрение към „слабаците“, култ към физическата сила и ината непременно да победиш – но кого? и защо? и на каква цена?

Зрелищата за масите пък заместват нужния хляб – и този за тялото, и този за ума. Нима малко са усилията на образователната система да калъпира тъпанари, та е нужен още един фактор за стесняване на съзнанието! •

Запалянко, ама не от ТИЯ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *