За завистта

печат

Anarchy_symbol_neat_opt

Чува се често, лее се в ушите като нещо много умно: нека спрем да си завиждаме и да се обединим!

Спор няма. Завистта е разрушително чувство. Отравя живота на завистника, създава проблеми на обекта на завистта. И удовлетворението от реванша често горчи като жлъчка, не трае дълго, кара човек или да се оглежда кому още да завиди, или да се озърта в страх от завистници.

Има и такъв израз „бяла завист“, един тромав начин да се изрази възхищение. Ощетените от певчески талант обичат певците, криво държащите молива харесват художниците, ползвателите на „джаджи“ уважават техните изобретатели. Само нравствено увредени хора ще завиждат на творческата личност за славата и възнаграждението, когато те са доброволно дадени на твореца от почитателите му. Творец е и кварталният обущар – всеки занаят иска талант, майстор без талант се става с толкова труд, че само заради усилията заслужават уважение. Но уважение според таланта. Добър футболист – браво. Ама в друго хич го няма, нека не си прави устата. Отличен хирург – браво. Ама недей се прави на политик, със скалпела си живот спасяваш, а сега с писалката живот съсипваш, ехей! Бива те за пожарникар – браво. Само че защо не си остана в пожарната бе, ох леле… Завист ли е това? Да, има хронични завистници. Нима са много? Всеки, когото спрем, казва: Много са! – Ама и ти ли? – А не, аз не завиждам… Как да го разберем това? Лъжат? Или просто по инерция повтарят оплакванията на богатите?

 

Но нали и богатите нещо са направили, за да спечелят?

Направили са, да. Подмазали са се на когото трябва. Измамили са някого, и то не един. Присвоили са плодовете на чужд труд. Ограбили са. Изнудили са – криминално или от изгодната позиция на длъжността си. На късметлиите от тотото и от сюрията телевизионни игри нима някой им завижда?

Напротив, радват им се. Гласуват за тях със скъпи SMS. А на богатите завиждат. Особено на забогателите по обичайния, тоест мръсен начин. Поне самите богаташи така казват, че е завист.

Дали в случая завистта не е поруганото чувство за справедливост? С какво работодателят е по-добър от мен, пита се работникът, когато вижда, че началникът не може да направи същото, каквото работникът прави с електрожена, на струга, с длетото, с мистрията, с гаечните ключове и клещите. С какво банкерът е по-умен? С какво депутатът е повече от мен? Защо разсипниците тресат двойни гуши, носят вратовръзки на стойност една средна заплата, докато други бачкат от мръкнало до мръкнало, а коремите им залепват за гърба и носят обувки, шити у дома с тел?

Завистта не е хубаво нещо. Но открай време тя е просто извратената, тъмната страна на оскърбеното ни чувство за справедливост. Извратена е, защото мръсотията на несправедливостта е калта, която газим всеки ден, няма как да останем чисти. Несправедливостта е станала норма, затова и чистото у нас е погрозняло.

Да спрем да си завиждаме и да се обединим.

Звучи хубаво, когато го каже човек, с когото да ти е драго да се обединиш, пък нека и за една ракия в петък вечер.

Би звучало много правилно, ако не го казваха тези, които разединяват и омърсяват разбиранията ни за добро и зло. •

Хасан Девринджи

професионално запознат с най-чистата мръсотия – битовите отпадъци

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *