Забранете Ботев!

Глава_fmtИзповядвам единния светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото … Чакам събуждането на народите и бъдещия комунистически строй на целия свят.

Забранете го, преди да се е превърнал, ако вече не е късно, в слоган за рекламни клипове на банкови услуги, както това вече стана с Яворов и Вапцаров!

Уж всяка година, и то по два пъти, на 6 януари, когато е роден, и на 2 юни, когато загива, „народът“ почита поета и революционера.

Почита ли? Все още има хора, които спират при воя на сирените в 12 часа. Но мнозина си продължават. Колцина от спрелите просто изпълняват един ритуал, без да се замислят? И колцина от улисаните в ежедневието остават глухи, защото усещат колко кухо е показното почитане?

Ликът на Христо Ботев краси доста кабинети. Кабинетаджиите не се боят, че от портрета ще излети куршум. Точно защото е „почитан“ два пъти годишно, а през останалото време забравен. Всяка партия, всяка власт повече или по-малко се е напъвала и се напъва да обяви Ботев за „свой“, а себе си – за негов „наследник“. Става лесно – избират подходящи към тяхната кауза статии и стихотворения, притурят им „коментари“ – готово! Накратко казано, фалшификация, защото част от истината, при премълчана цялата, си е лъжа.

Ботев изобличавал османското робство? Едва ли не е бил за „правилното“ робство – да имат българите собствени чорбаджии, чиновници и жандарми! Да, ама не. Бил е против самото робство. Против всякакво робство – както буквалното, така и прикритото с грима на „демократични правила“, достъпни за овластените и платежоспособните, но оставащи чисто хартиени за всички останали хора.

И понеже всяка държава – по неговите собствени думи! – е поробител, наблягането върху прилагателното „турски“ е измама. Така че държавата има повод да забрани Ботев. Ама не смее.

„Дейците на науката и културата“, минали, сегашни и бъдещи, в огромното си мнозинство претендират, че темата за Ботев е изчерпана, че всичко е казано. Добре, така да е. Значи, от думите е редно да преминем към дела. Към дела, които би свършил самият Ботев, за които е дал живота си без колебание. Да живеем с неговите стремежи всеки ден.

„Интелектуалците“ обаче не го правят. Ами, не смеят. Не им се рискува – нито да получат куршум в скъпоценната си тиква, нито даже да се лишат от хонорар за поредното проституиране с ума си. Не им стиска барем да предложат „нов прочит“ на такива творби като „Борба“, „Елегия“ или „Моята молитва“ (публикувана на 20 ноември 1873 в брой първи на вестник „Независимост“, строго забранена до болшевишкия преврат през 1944, а и после рядко споменавана, все тълкувана в полза на режима).

Днес „Моята молитва“ какво означава? Призив към „чиста вяра“ ли? Към „оздравяване на Църквата“ едва ли не? Не може един и същ човек да е различен във всяко свое изказване. Всяка дума на поета е част от общия му мироглед, от посланията му към света, от мотива му да грабва пушката… или да си кротува у дома. За да разберем мирогледа на Ботев, нека свържем „Молитвата“ с „Борбата“ или с публицистичната статия (30 януари 1871, в. „Свобода“ бр. 5; в наши дни авторството на Ботев е яростно отричано от редица дейци на науката и културата) „Символ верую на Българската комуна“:

Изповядвам единния светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото … Чакам събуждането на народите и бъдещия комунистически строй на целия свят.

През 1943 шефът на просветното министерство нарежда в гимназиите да не се изучава творчеството на Ботев, защото то „подстрекавало учениците към бунтарски мисли и деяния“. По същото време полицията е забранявала честванията в Козлодуй.

Партийният държавен капитализъм на БКП постъпваше по-хитро – лустросваше образа на Ботев според своите нужди. Днешната политическа система на възстановения частен капитализъм следва традицията за „приобщаване“ – като издига в култ не реалния Ботев, а неговата редактирана, направо измислена версия. Иначе би трябвало да изобличава себе си, мизерията и страданията, причинявани от капитализма на народа. Даде ли пълната информация за Ботев – ще трябва да го забрани.

И по-добре. Забраненото буди интерес. И може би ще подтикне към „бунтарски мисли и деяния“. От които вече има належаща нужда в нашето общество, което гине в условията на „социалния мир“ така, както другаде гинат хора в хода на гражданска война. •

Хасан Девринджи

print

Остави коментар

  • Написаното ми хареса. За съжаление наистина малко хора в България днес си правят труда да разсъждават така трезво.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *