Забранихме тероризма!

печат

Тема на броя

През месец юли парламентаристите приеха закон против тероризма.

Когато има подобен закон, значи има тероризъм. Щом има тероризъм, значи има терористи. Иначе срещу кого да приемат закон? Срещу несъществуващи бурки? Може – в няколко български града ги забраниха, без да ги е имало.

Да видим ключовата фигура, взета на мушка от закона – фигурата на терориста. Демоничен образ, злодейски профил.

На теория.

А на практика?

Ето един „профил“ на терорист, изявил се в Германия, макар и „неуспешно“ – само десетина ранени, докато самият се превърнал в облак топла кайма. Преди да се изяви всред стълба на „европейската демокрация“ обаче, този терорист минал през България.

Представете си: млад сте, наближавате 30-те лазарника. Израствате в авторитарно управлявана, но относително спокойна страна – доста подобна на онази България, образите на която се използват за носталгични реклами на бира и кренвирши. Един ден обаче, на крилете на западната демокрация долитат бомби. Да спасят въстанали срещу законната държавна власт опозиционери. Част от тези опозиционери стрелят по вас, не защото подкрепяте лошата авторитарна държава, а защото не споделяте техните възгледи за живота, вселената и всичко останало. Западните демократични бомби, радикалните ислямистки куршуми, опозиционните снаряди и шрапнелите на законната авторитарна власт отнасят в небитието съпругата ви и детето ви, белязват и вас с парчета метал – за сувенир, скъп спомен от Близкия изток.

Вие бягате. Защото сте страхлив да се биете на някоя от страните в конфликта. Защото искате по-добър живот, аванта от западните социални помощи. С една дума – вие сте пълен боклук и бягате от страната си, за която е патриотично да станете курбан.

Попадате в България – много толерантна, много красива, много гостоприемна. За добре дошъл веднага ви пребива полицията. Пак добре, че не сте налетял на местни патриоти със свински опашки. Пребива ви, хвърля ви в карцер. Искате лекар. Което е каприз и желанието ви е пренебрегнато, не фигурира и в протокола. Не забравяйте, че сте боклук. После се смиляват над вас – пращат ви в бежанско общежитие на нивото на нормален български затвор. Не е Белене или Скравена – бъдете благодарен, макар и сиромах, демек боклук. Вие обаче сте неблагодарна твар и искате да се изнесете на квартира, защото са ви отпуснали някакъв статут на пребиваващ. Търсите квартира. Местните мили хора ви измамват, живеете като клошар. Хранят ви с хляб и кисело мляко варвари, боклуци като вас, отрепки, престъпници на свещената държавна граница, фанатици и изнасилвачи без нищо човешко в тях, късат от залъка си, отпускан им в общежитието за бежанци от щедрите домакини, докато вие и другите боклуци кроите планове да им превземете страната.

Попадате на някакви национални предатели и толерасти, които ви препращат в Австрия. Макар да сте напълно здрав, прав, як като бик, австрийските идиоти ви правят операция, за да извадят от нечистите ви нецивилизовани меса шрапнелите, тоест сувенирите от родината, която малодушно сте изоставил. Австрийските лекари са кретени – лекуват някаква измет, за която българските им колеги са преценили, че няма нужда от лечение. Сигурно усвояват средства, лъжат своята австрийска НЗОК, негодници.

Поемат ви имиграционните власти. Те по-адекватни, макар и пак скапани толерасти. Ще ви връщат в България, на хубавото.

Бягате и отивате в Германия. С кой знае колко мъки изпросвате разрешение за оставане, но не и политическо убежище. Ще ви връщат в България – на хубавото, което заради боклучавата си природа не сте оценил.

И така – загубено семейство, радушен прием и престой в „бяла“ и почти европейска страна, не толкова радушен в по-европейските страни… Как се чувствате? На ръба? Уязвим? Отчаян? Като… а така. Или щастлив, че сте се добрали до сърцето на неверниците и сега ще ги пратите в ада, а себе си – в рая?

В този момент на душевна слабост при вас идват агитатори. От онези, от куршумите на които сте бягали презглава, с което сте доказал, че сте боклук. Идват пропагандистите на джихадизма и почват да ви леят отровата си в ушите.

Резултатът – жилетка на шахид, автобус до близкото сборище на неверници и – БУМ!

Проблемите изчезват. Вие – също.

Разбира се, нищо от горното не може да е истина. Не е истина, защото МВР отрича. Как да не вярваш на меверето! След песните на Веско Маринов всяка дума на МВР за нас е златна истина!

У нас, в нашето любезно отечество, полицаите НИКОГА не бият. Никого. Никога не отказват медицинска помощ. Никога не издевателстват над арестанти и затворници. Никога не проявяват неприязън към мръсни арабели и гнусни мюслита. Нито служителите на МВР, нито обикновените граждани, особено онези с татуировки, къси прически и много мускули. У нас никога не стават такива неща. Не арестуват някоя да речем Мария, примерно от Стара Загора, която заклала изнасилвача си. Нито ѝ вземат парична гаранция, не я обвиняват в убийство, не я влачат по разпити в момент на емоционална уязвимост. Изобщо, вервайте на МВР!

Сарказмът дотук.

Колцина от терористите имат сходен с описания профил? Колцина са срещнали показна „толерантност“, вместо обикновена човещина в Европа, без формализъм? Колцина са се ударили болезнено в „интеграцията“, изпълнявана като асимилация или безсрочно въдворяване в гетото? Колцина от всички пристигнали, че и родени в същата Европа, не са усетили пренебрежение, неприязън, дискриминация само защото са „ауслендер“? И най-важното – от всички тях колко са пристъпили към терористични атаки и просто криминални нападения?

Ислямът бил терористичен. Вярно е. Християнството – също. Прогрес има там, където обществото се е отърсвало от догмите и предразсъдъците на религията. Пък и в основата на проблемите на човечеството стои не религиозното различие, а социалното. Тероризмът се ислямизира, защото повечето онеправдани са под влиянието на тази зараза, а не другата. В Европа, след като гастарбайтерите възстановиха руините на войната, „белите“ европейци съвсем „толерантно“ изтикаха мнозинството вече натурализирани чужденци в долния етаж на социалната пирамида. Така канализираха отговора на потиснатите не в руслото на социалната революция, а в мръсния канал на религиозно мотивирания тероризъм.

Победа за Европата на картелите на бюрократи, политици и корпорации. Вечна война на Европата на по-обикновените граждани, данъкоплатци и електорат.

Елитите печелят, а колкото повече продължи „войната с тероризма“, толкова повече ще се нагушат онези, които са заети с „решаването на проблема“.

Това е част от настъплението на европейските елити срещу своето простолюдие. Сигурност за сметка на сакатата либерална свобода. Аксиома е, че който предпочете сигурността пред свободата, губи и двете – няма кой да го осигурява срещу осигурителите.

Толкова за европейския подкован вол, да се върнем на българската жаба с нейния антитерористичен закон.

Този закон ще поражда отчаяни хора, някои от които няма кротко да се самоубият, а ще го правят гръмко, завличайки други нещастници със себе си.

Законът се пише за робове – извод на Христо Ботев, почитан в деня на смъртта си, защото само това, че е мъртъв, допада на същите законофили. Те не обичат да си спомнят тези му слова.

С тях обаче всичко е казано и няма какво да бъде добавено.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *