Задължителната урна

печат

За друго общество е нужно да се преборим сами, преди съвсем да са ни смазали като народ

Урната е най-чест атрибут при кремация. Почти същата е изборната урна – в нея се събира пепелта на нашите илюзии, а после този прах ще отиде на вятъра.

Дебати се вихрят за задължителното гласуване, по-точно – пазарлъци между партийните политически конкуренти. Гледат да се надцакат един друг, но общата им цел е да прецакат традиционно прецаквания избирател, той е ресурсът и консумативът на „демократичната система“.

Юристи с лекота обясняват, че като промениш в закона една дума – „право“ на „задължение“ – всичко се оправя чудодейно. Затова ние, анархистите, казваме, че формализираните права са чисто и просто начин за впрягане в задължения към правата на управниците. Затова предпочитаме да говорим за СВОБОДА, като неин важен аспект е липса на принуда да участваш или не в обществения живот. Задължителното явяване пред урните никак не прилича на свободен избор.

Задължителността на каквото и да е „нещо“ се осигурява с наказание или поощрение. Където има наказание, е налице диктат. Наказване на гласоподаватели, без никаква отговорност на „избраниците“ пред избирателите, означава диктатура, независимо с какви лъжи е прикрита.

Но и където има поощрение за участие в една организирана измама, каквито са изборите във всяка буржоазна представителна демокрация, налице е факт на ПОДКУП. Забавно е шикалкавенето на политици и техни подгласници, след като преди стотици пъти са изричали заклинанието „купуването и продаването на гласове е престъпление“. Все едно даването на обещания и неизпълнението им е граждански подвиг!

Поощрителната гаранция на задължителното гласоподаване не е нищо друго, освен търговия с вот. Разликата е, че вече ще бъде организирана на най-високо държавно равнище. С каква цел? По-точното представяне на партиите в парламента според симпатии-антипатии на населението? Глупости! Колкото и точно да е това представяне, от една страна настроенията се менят, а от друга – веднъж получили доверието на народа, депутатите го осребряват според собствената си изгода, в интерес на партийните си ръководства, на спонсорите на техните партии. Това не е защото „ама баш този депутат е лош човек“, а защото системата е античовешка и ТОЧНО ТАКА ФУНКЦИОНИРА, не другояче. Истинският мотив политиците да поискат задължителен вот, като изключим емоционалната им нужда да натрият носа на политическия конкурент, е „оптимизиране“ на търговията с гласове. В сегашния си вид тя им излиза прекалено скъпа – ето защо единствено циганите наистина знаят за какво гласуват – за 50-60 лева на ръка, докато законопослушните българи сърбат чаша студена вода. Задължителният вот означава ПАДАНЕ НА ЦЕНАТА на един глас, страхотни икономии за партийците, напълно в духа на капитализма да намалява разходите си, преди всичко като съкращава работната ръка и реже заплатите. Означава също, че погнатите под страх от глоба или заради мизерничка облага за явяване граждани ще вдигнат процентите на участвалите в шашмата партии – основание за партийните субсидии, капят хилядарки от бюджета в партийните каси, съвсем законни пари.

Нито национални интереси, нито „противодействие на турския вот“, нито „борене на корупцията“! Прости бакалски сметки за издояване на още средства за политическата класа, без охарчване на спонсорите от едрия бизнес. Тъй де, с щедрост богат не се става.

Така работи системата, така се мотивира изобщо за работа, така разпределя блага и достъп до тях – всичко за малцината богати и овластени, а каквото остане – хвърлят го на мнозинството да се боричка за трохите, да се бие в празни магазини, където приемат ваучери, милостиня от работодателя.

Изход? Лек? В отказ от самата система, какво друго. Вместо нея – пряка демокрация, всенародна самозащита, пряко управление на икономиката, максимална свобода за личността, солидарно общество.

Такива неща не предлага обаче нито един политик, нито един държавник – освен като стръв за лапнишарани. За друго общество е нужно да се преборим сами, и то много сериозно, преди съвсем да са ни смазали като народ, заменили с роботи или още по-евтините гастарбайтери. •

Хасан Девринджи

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *