Закон или врата в полето?

печат
Как да постигнеш самосъзнание и самоуважение, когато си безработен, недоучен, лъган?

Вървя по улиците на нашия град Перник. Сега съм в центъра, на „Търговска“. До вратите на почти всеки магазин (тук те са един до друг) стоят млади жени, по една, по две – сякаш рекламни манекени. Само че не са напълно неподвижни: държат в ръка вместо рекламни листовки димящи цигари, поднасят ги към устните си, всмукват жадно, като за последно. Само че няма да е за последно, тук, отвън, „законът“ не ги лови. Макар че е студено, все е някакво развлечение, при тая скука в празния откъм купувачи магазин. Ще изпушат цигарата до самия филтър, ще влезнат да се постоплят, а след това – отново навън, до вратата… По колко ли цигари се събират на ден на всяка от тях?

Тази улица носи името „Търговска“, но същото е и на другите, пред магазини, офиси, ателиета… Не само в моя град. Навсякъде.

След много дебати и промени през декември беше приет закон, забраняващ пушенето в закрити помещения. Няма да се спирам на аргументите и контрааргументите на поддръжниците и противниците на тоталната забрана, медиите достатъчно подробно ги огласяваха: от страховитите данни на здравните статистики до оплакванията на собствениците на заведенията с намаляваща клиентела. Въпросът е друг: решава ли се със закон проблемът с тютюнопушенето? Реално намалява ли броят на пушачите – на открито, у дома, в частни и непроверяеми места?

Дали младите хора по улиците, в градинките, в дворовете на университетите и т. н. с димящи цигари в ръце не демонстрират независимост и явно незачитане с по-голямо удоволствие след, отколкото преди законовата забрана? Нарушаването й не прави ли дори за начинаещите пушачи гадничкия вкус на тютюна по-приятен?

Призивът за непушене не е от вчера. Преди повече от век и четвърт, в следосвобожденска България, той е издигнат от младата прогресивна интелигенция и подет от младежта по градове и села. Тогава той е израз на нейния бунтарски дух – заедно с опълчването срещу съсипващите човека пиянство, безволие, безсмислие… Във всички по-големи селища възникват въздържателни групи, чиито членове високо прокламират своята независимост от алкохола и тютюна. Още през 1895 г. те вече имат свой вестник: „Въздържател“. Идеите на въздържателното движение се свързват тясно с идеите за свободата на личността от всякакви зависимости, в него се включват най-будните младежи. Появяват се едно след друго нови издания: през 1919 г. – в. „Трезвеност“, през 1927 – „Трезво общество“, през 1932 – „Трезва борба“, през 1935 – „Трезва мисъл“, „Устрем“… Самите заглавия показват насочеността и развитието на движението, включващо вече „цвета на обществото“ – от селските учители до университетските професори, лекари, технократи… То обединява нарастваща маса от членове на все неугодни на властта различни идейни течения: толстоисти, анархисти, комунисти, социалисти… Дейността му не само не е подкрепяна от правителствата: за тях тя е повече от съмнителна, тя гледа на въздържателните съюзи (все повече), издания, конгреси като на места за легални (все още) огнища на непокорство и опасни идеи. Дейността им се възпрепятства, особено след звенарския преврат през 1934 г., а в края на 1938 г. всички въздържателски вестници са спрени от фашизираното правителство.

След септември 1944 г. първоначално отечественофронтовското правителство не възпрепятства възобновяването на въздържателните дружества и издания, но твърде скоро те отново и окончателно са забранени. Новата власт не допуска никаква дейност, която не може да контролира.

Тази непълна историческа справка приведох само като аргумент към убеждението си, че не със закони и забрани, а само с лично убеждение и свободна воля може да се постигнат реални резултати, дори когато се отнася за собственото здраве и здравето на околните. Човекът – особено младият – има в себе си неясни пориви за съпротива и непокорство, та и показност, дори в своя вреда; всяка забрана, дори най-разумната, може да ги провокира. Пътят на съзнателното и доброволно решение е единствено перспективният. За да се тръгне по него обаче, е нужна личностна стабилност, самосъзнание, самоуважение – да гледаш на себе си като на най-ценна личност, която трябва да доизграждаш, а не да разрушаваш. По онова историческо време това например – да не пушиш – беше частица от бунта на самоуважаващия се човек. Нима сега ще бъде обратното?

Как обаче да постигнеш самосъзнание и самоуважение, когато си безработен, недоучен, лъган?

Ветераните анархисти – а те са ветерани и на въздържателното движение като част и легална форма на борба – имат свой отговор, но той не действа във вид на поучаване, наготово. Следващите поколения ще го проверяват отново.

Александър Наков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *