Защо беше отровен Манол Васев

печат
Веднага след първите репресии на тотално овластените болшевикокомунисти, целящи пълното ликвидиране на анархисткото движение, мнозина безвластници се обръщат устно и писмено към именития анархист Георги Жечев – изявен поет, преводач, спрямо когото властите проявяват относителна търпимост, най-вече поради застъпничеството от страна на съветските писатели Михаил Шолохов и Иля Еренбург, като настояват той да изрази своето становище по започналите масови гонения срещу анархистите в България. Жечев отговаря с обширно изложение, разпратено до редица анархисти в страната, в което настоява за „безрезервна подкрепа на ОФ“ и изказва надеждата си, че затварянето на анархистките клубове и спирането на вестник „Работническа мисъл“ било „само временна мярка“.
По този повод хасковският анархист Делчо Василев му пише писмо, в което изразява несъгласие с позицията на приятеля си от детинство Георги Жечев. Писмото попада в ръцете на Държавна сигурност и нейният тогавашен началник в Хасково Асен Митев привиква в кабинета си неговия автор. Колкото и да изглежда неправдоподобно, Асен Митев и Делчо Василев са неразделни приятели още от детските си години. Всъщност Митев е вуйчо на Димко Оцев, укривал дълги години повереното му от войводата Митю Ганев златно съкровище, изгъбосано през 1932 от двама сътрудници на БРП(к). Същият Димко Оцев през 1964 основава конспиративна антитодорживкова структура в Хасково, която трябва да съдейства за свалянето на Правешкия автократор от власт. Хасковската група включва и анархистите Делчо Василев и Панайот Михайлов. Асен Митев унищожава писмото, изпратено до Георги Жечев, с което умишлено прикрива случая и така Делчо Василев си тръгва по живо по здраво. Вездесъщите очи на ДС обаче са навсякъде и скоро Митев е разобличен за потулване на улики, уволнен е от системата на МВР, изключен е от редовете на болшевишката партия и в края на 1949 г. злополучният бивш пръв началник на хасковската ДС е арестуван и осъден на 15 години затвор за участие в анархотерористична организация! През декември 1957 г. попада в една килия с анархиста Манол Васев в Сливенския затвор и му доверява, че цялата партийна върхушка в Хасково в лицето на Гавраил Карев, Георги Даскалов, Марко Лозанов, Васил Караджов, Петър Божинов, Пеню Докузов, Сийка Сербезова, Кана Докузова и други болшевикокомунисти са бивши агенти на царската тайна полиция – факт, който той и неговият заместник Делчо Шопов лично констатират в агентурните им досиета в Хасковското околийско управление месец след 9 септември 1944 г., малко преди да бъдат унищожени от секретаря на градския комитет на БРП(к) Марко Лозанов, отговарящ по партийна линия за работата в ДС. Манол Васев, чиято природна нагласа на народен трибун, който никога не си държи езика зад зъбите, особено пред властимащите, не преглъща току-тъй чутото от Митев. Тутакси запретва ръкави и пише писмо до първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, в което саркастично го нарича партиен вожд на Гешевата хасковска полицейска агентура.
Не е могъл да знае обаче, че самият Тодор Живков също е агент на суперполицая Никола Гешев. Последващите събития логично се подразбират. Правешкият простак несъмнено е осведомил хасковските болшевикокомуноиди за изобличителното писание на анархиста. Точно по това време, на речовития неустрашим безвластник оставали броени дни до излизането от затвора. Навън той със сигурност щял да разтръби мръсната тайна, научена от Асен Митев. Затова хасковските овластени товаришчи единодушно решават, че устата на Васев само с черна пръст може да бъде затворена. Ден преди изтичането на присъдата, със съдействието на Сливенското партийно-държавно ръководство, е поръчано неговото отравяне в Сливенската тюрма – на 12 март 1958 г.
През 1962 г., направилият без да иска мечешка услуга на Манол, разкривайки агентурното минало на хасковските номенклатурчици, е освободен от затвора. До края на живота си обаче бившият пръв началник на отечественофронтовската ДС в Хасково мълчи като риба по щекотливата тема. Неговият едновремешен помощник в ДС Делчо Шопов и някогашният четник и знаменосец на Митю Ганевата чета Христо Павлитов обаче изписват сума ти мемоари за полицейската агентура в хасковската БРП(к), изтъквайки гореизброените отговорни партийци. Мемоарите им така и не са издадени, но част от тези спомени се съхраняват в Хасковския държавен архив и Регионалния исторически музей. Когато авторът на тези редове през 1990, 1991 и 1992 г. публикува откъси от спомените им в местната преса, срещу него се надигна истеричен вой от преименуваните социалисти, „бивши“ болшевикокомунисти. Понастоящем вместо „осветените“ агентурчици и идейните им другари и другарки, вече ръмжат техните щерки, синков­ци и внуци, превърнали се в преуспяващи капиталисти, които (те си знаят защо) се държат с нокти и зъби за болшевишкото верую на родителите си. Защо наистина?! Ами защото там, в това верую, е заровено кучето, сиреч финансовите потоци на българската менте социалистическа държава, които бяха хищно приватизирани от техните маминки и татковци, за да плюскат днес на поразия наследниците на болшевикокомунистическите тирани и да се гъзорят и кефят като дубайски шейхове! •
МАКАР

Остави коментар

  • Аз съм внук на Делчо Щопов и съм чел мемоарите на дядо ми. През 94-95 г. в. Новинар по инициатива на К.Узунова от Хасковския Исторически музей започна да ги публикува. Аз спрях публикациите защото тогава много хора им стана неприатно и започнаха да плюят по тях. Надявам се да е дошло времето когато българската общественост разбере за постъпките на тези хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *