Защо сме бедни?

печат

Защо бачкаме все повече, а парите все по-малко ни стигат? Ако всичко, което изработвахме, си оставаше за нас, математиката е ясна – щом изработваш повече, има само един вариант да ти остава по-малко – плюскаш по-бързо, отколкото изработваш. Всеки от нас обаче може да си отговори дали е така – не, не е. Значи отговорът е другаде и той е именно в това, че далеч не всичко, което изработваме, остава за нас и, което е по-важно, все по-малко от изработеното в повече остава за нас. Когато анархистите казват, че трябва да разкараме държавата и банките, мнозина смятат, че това е просто някакво заклинание, някаква „запазена марка“ – нещо, което ни отличава от другите -исти, които искат да разкарат и да вкарат други неща. Не е така и лесно се доказва с прост поглед на статистиката за последното тримесечие, а не само за последното, ами за последните стотици тримесечия. От целия куп пари, които създаваме, явно за мнозинството от нас остава все по-малко. Очевидно за някакво малцинство остава все повече. Кое обаче е това „малцинство“, кои са тези „сектори“, които са толкова велики и важни за икономиката, че да имат право да прибират повече от другите с гайдите? Отговорът в статистиката е неизменно и постоянно тъп, абсурден и болезнен – най-големите доходи не са в енергетиката, без която нямаше да има икономика, нито в компютрите или телекомуникациите, без които пък нямаше да има ръст. Най-голямото квадратче от цялата диаграма неизменно е загадъчното „Финансови и застрахователни дейности в обществения сектор“. Средната годишна заплата в този велик ФЗДОС – пресеч­ната точка на държавата и банките, които ние искаме да ликвидираме – е 17 584 лева по последни годишни данни (2008). Годишната заплата в „обществените“ банкови и застрахователни дейности е с над 7000 лева по-висока от тази в енергетиката (частна и държавна) и с над 3500 лева по-висока от средната заплата в компютрите и комуникациите (частни и държавни). Нещо повече, в разгара на така наречената криза – второто тримесечие на миналата 2009 година – най-голямото увеличение на средната заплата отново е във „Финансови и застрахователни дейности“ – 14,2%, а веднага след него е увеличението на заплатите в „Държавно управление“ – 9,9%.
Ако още не ви е причерняло пред очите, значи работите в държавно учреждение, в банка или в някаква държавна финансова комисия или подобна надзорно-административна шмекерия – същият този ФЗДОС, дето ни излиза златен. Ама нали вече половин година слушаме как държавното управление (ланшното) било крадливо, бездарно, спрели му фондове, издухало излишъци, напоръчало поръчки, надоговорило договори и прочее, и тъй нататък. За тези му чудни постижения обаче ние сме му вдигнали заплатата. По-голямо увеличение от неговото сме дали само на банките и застрахователите – баш на тия синков­ци, които ни сватосаха за поредната финансова криза. Ето къде са отишли парите в повече, заради които на нас с гайдите са останали по-малко – определено при най-заслужилите… за окаяното ни дередже.
Ясно е, че проблемът не е в крадливото малцинство, което ще продължава да краде, защото най-добре е усвоило тоя странен занаят. Проблемът е баш в нас, в мнозинството, което вече не иска и да си задава тези простички и логични въпроси, което не иска да си обясни тези очевидни циф­ри, които не се и крият. Не, те не са абсурдни, те са логични и ще продължават да бъдат логични, докато има капитал и държава. Проблемът е във всички нас, които, изплювайки някаква робска премъдрост от типа на „битият – бит…“, се подсмихваме под мустак все едно сме намерили философския камък, който превръща лайната в злато, само дето не е така, а обратното. Откакто сме намерили тая дивотия държавата и банките, сме намерили философския антикамък, който превръща златото в лайна.
Други питат – добре, революция, махаме ги, после какво? Революцията обаче няма да се направи от тия, дето вечно им казват, а от ония, на които им е писнало вечно да им казват. Докато чакаме да ни кажат, нито революция ще има, нито пари. Ще има една шепа гъзници, които вечно и с удоволствие ще „ни казват“.
А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *