Защо сме против представителната (или парламентарната) демокрация

печат

Преди да отговорим на този въпрос, трябва да уточним понятията, с които ще оперираме. Буквално „демокрация” означава народовластие, което е една безсмислица. Защото властта предполага два члена на отношението – субект и обект. Първият властва, взема решения, заповядва. Вторият се подчинява, получава нареждания, изпълнява. Народът не може да властва над себе си. Заемайки обаче общоприетите понятия, някои анархисти също говорят понякога за народовластие или по-точно за пряка демокрация, която е синоним на самоуправление или на плашещата дума анархия.

В историческото развитие на човешките общности понятието „демокрация” е получавало различно съдържание. Ние ще изложим нашата критика на съвременната представителна демокрация, която по думите на покойния Чърчил е „най-малко лошият модел на управление, който човечеството е открило досега”.

Модерната демокрация почива върху една аксиома, съобразно която всеки пълнолетен гражданин– мъж или жена– има равни права и възможности да се произнася по начина, по който желае да бъде управляван. Тази концепция за властта, както много други, има религиозен произход. Тя датира от времето на протестантската Реформа на католическата църква. Според нейните отци, всички хора са равни в своите отношения с Бога. Днешната политическа философия на демократите почива върху същия този религиозен постулат.

До какво се свежда привеждането на този принцип в действие? В почти всички демократични страни всеки пълнолетен гражданин е призоваван редовно, през определени периоди, да участва в организираните от държавата и партиите консултации, наречени избори. Чрез тях „електоратът” трябва да изпрати своите представители в парламента или в „народното събрание”, както е прието да се казва у нас, въпреки че пред сградата на парламента е забранено народът да се събира. Там от негово име те решават неговите проблеми, като гласуват съответните закони и решения, възлагайки тяхното изпълнение на излъченото от тях правителство, което от своя страна формира органите на изпълнителната власт.

На пръв поглед като че ли всичко е нормално, както се полага да бъде в една „нормална държава”. Но веднъж задействан, механизмът на представителната демокрация и неговите трансмисии започват да проявяват дефектите на практическото осъществяване на демократичната идея, които превръщат „народовластието” във власт на едно йерархизирано малцинство. Пазарната (или капиталистическата) икономика, която е единствената възможна основа на представителната демокрация, я довършва, превръщайки я в плутокрация– във власт на богатите (или на техните слуги).

През интервалите между два избора, които могат да се проточат до седем години, всички решения се вземат от избраниците– в действителност от една шепа индивиди, продукт на партийните йерархии, зависимостите и връзката им с „деловите кръгове”, с финансовия свят, с различните отечествени и чуждестранни „лобита” и т. н. Но нека изоставим за момент кастовата и класова страна на въпроса и се спрем на някои формални недоразумения в теорията и практиката на формалната демокрация.

Изборите се провеждат през доволно дълги интервали и методът на изразяване на волята и желанията на избирателите от избраниците е съвършено неточен, дори последните да остават верни на предизборните си ангажименти. Кръгът от проблеми е изключително широк, за да може избирателят да ги вземе под внимание в деня на своя избор. Освен това динамиката на общественото и международното развитие поставя непрекъснато нови въпроси и налага вземането на решения, от които народът е практически изключен, а би трябвало да се произнесе, защото те го засягат. Но дори и по тези от тях, които са определили неговия избор, няма никаква гаранция, че „представителите”, които е избрал, наистина ще го представляват. Тази система оставя практически неограничена свобода на депутатите и почти нулеви възможности на избирателите за контрол върху тях в периода между изборите.

Вследствие на тоталното интегриране на политическите партии в системата на пазарна демокрация, предизборните програми и особено предизборните обещания на уж различните партии са практически неразличими. Затова вече не съществува борба между големите идеи и принципи. Предизборната агитация се свежда до мизерни детайли, свързани с управлението на кризите на капиталистическата икономика, до разпределение на бюджета, лъвската част от която отива за издръжката на военно-полицейската и административна бюрокрация, до заливането с кал и помия на конкурентите в борбата за власт, евтина демагогия, измамни обещания и ласкателства.

Тази модерна политическа система е благодатна почва за всевъзможните лобита, които са неразделна част от нейната същност. Невижданата концентрация на богатствата след Втората световна война и революционното развитие на техниките и технологиите на масмедиите създадоха невероятни възможности за оказване на влияние върху решенията и изпълненията на парламенти и правителства в полза на тези, които имат парите. Те разполагат с всички средства за фасониране на т. н. обществено мнение съгласно своите частни интереси: телевизия, радио, преса. Монополът върху информацията (най-важната част от която е превърната в държавна или търговска тайна) и разпространението , компютрите, далекосъобщенията и пр. са оръжия от един нов арсенал, които улесняват и убеждаването на народните представители, и спечелването на гласовете им при вземане на важни решения. Върху везните натежават и подкупите, „подаръците”, гарантираните постове в управителните съвети на банки, фирми, вносно-износни канали до степен, превърнала скандалите за корупция във висшите политически сфери в банално ежедневие.

Но дори да не слизаме до това дъно на политическия живот, намесата на лобитата и техните работодатели деформира напълно не само волята на избирателите, но и тази на избраниците, защото реалното, всекидневно действие на системата зависи изключително от решения по детайлите и „поправките”. Това прави представителната демокрация още по-неадекватна на интересите и желанията на „електората”. Смутен от невъзможността да упражнява какъвто и да е сериозен контрол върху своите представители в периода между изборите, той може единствено да констатира с още по-голямо разочарование до каква степен едрият капитал манипулира неговите избраници.

Не на последно място е нашето възражение срещу представителната демокрация, свързано със социалния статут и класовите или кастовите интереси на властниците, към които принадлежат и носителите на законодателната власт. По каквато и система да са избрани, от какъвто и социален слой да произлизат, колкото и красиви и благородни намерения да имат в началото на своята политическа кариера, по силата на своите доходи, връзки, възможности да вземат решения и т. н. те неизбежно се превръщат в неделима част от класата на господарите, експлоататорите и паразитите. Един американски социолог казва за обитателите на Капитолия: „половината са богаташи, които станаха сенатори и конгресмени, останалите са сенатори и конгресмени, които ще станат богаташи”. Тези трансформации са общовалидни. Близката ни и настояща история на превъплъщение на властта в богатство и обратно са само едно от безбройните доказателства. Когато този политико-социален процес завърши, би било идиотизъм да се питаме в чия полза ще гласуват народните избраници в парламента. Отговорът се съдържа и в „Приказката за стълбата”. Затова на представителната демокрация ние анархистите противопоставяме идеята и практиката на директната (пряката) демокрация. С тях ще се запознаем в някой от следващите броеве. •

Георги Константинов

Остави коментар

  • “ПИЯНСТВОТО И… МАХМУРЛУКА НА ЕДИН НАРОД”
    от 1989-та…

    Двадесет години “преход”….?! Към… Същото!
    Двадесет години “реформи”….?! На… Нищото!
    Двадесет години обещания…..?! От… Същите!
    Двадесет години надежда….?! За… Нещото!
    Двадесет години чакане …..?! За… Нищото!
    Двадесет години избори….?! Без … избор!!!
    Двадесет години “гласуване”…?! Като на…хазарт!!!
    СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ…..вече и една,
    ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
    Един вожд, една партия и…“ченгета” със самочувствие на недосегаеми, които брутално и безцеремонно демонстрират, че цялата държавна власт нито произтича, нито се осъществява от народа; че държавата не принадлежи на българските граждани; че наложената политическа и избирателна система произвеждат власт, която не е нито по волята, нито за интересите на народа;
    че исконното човешко и гражданско право на избор е само хазарт, в който ние българските граждани /избирателите/ мълчеливо и безропотно можем единствено – да даваме или продаваме своя глас за вече избраното от властващите!
    А преди двадесет години, даже и една, обещаваха ПРОМЯНА!!!
    Обещаваха ДЕМОКРАЦИЯ!!!
    Обещаваха прозрачност, открито управление, справедливост и благоденствие”;
    ОБЕЩАВАХА И…”ИСКАХА” ВЛАСТ!!!
    И НИЕ …”ДАВАХМЕ” ВЛАСТ с надеждата:
    Да бъде “Времето наше”;
    Да има “Сполука за България”;
    Да дойде “Новото време”;
    Да сме в НАТО и Европейския съюз…
    Дадохме ВЛАСТ: на Филип, на Жан и на Иван,
    на Симеон, на Сергей и на Доган..!
    А днес и на Бойко!
    И… КАКВО? ДАВАХМЕ ВЛАСТ И ЧАКАХМЕ!
    ЧАКАХМЕ И М Ъ Л Ч А Х М Е!!!
    Ликвидираха българското селско стопанство! МЪЛЧАХМЕ!
    Унищожаваха горите и горската промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
    Продаваха земята ни на чужди граждани и държави! МЪЛЧАХМЕ!
    Предоставяха свещената българска земя и нейните богатства за благото на чужди народи и държави! МЪЛЧАХМЕ!

    Разгромяваха българското машиностроене, военно-промишленото производство, производството на електроника, енергетиката и хранително-вкусовата промишленост! МЪЛЧАХМЕ!
    Наложиха хаос в банковата ни система и ограбиха парите на народа! МЪЛЧАХМЕ!
    Предателски предоставяха територията на България и българската армия за постигане на чужди военни, икономически и политически интереси, а националната сигурност и суверенитета на държавата в пълна зависимост от тези интереси! МЪЛЧАХМЕ!
    Принудиха младите хора да напуснат България и да търсят правото си на труд и реализация в чужди държави! МЪЛЧАХМЕ!
    Днес когато сме равноправен член на Европейския съюз, цената на труда на българина в България е десетки пъти по-ниска в сравнение с тази на европееца – СРАМНО Е, но… МЪЛЧИМ!
    Днес повече от половината млади, работоспособни и здрави българи са без работа и постоянни доходи и не създават семейства главно поради икономическа обреченост! МЪЛЧИМ!
    Предизвикаха фатален за българите демографски срив – СТРАШНО Е, но МЪЛЧИМ!
    Сториха така, щото днес в България:
    – да се шири бедност, отчаяние, апатия, несигурност и необуздана, жестока престъпност – МЪЛЧИМ!
    – да нямаме гарантирано право на живот и достойнство, право на здраве и спокойни старини – пак МЪЛЧИМ!
    – да нямаме сигурност, нито в собствената си държава, нито в собствения си дом – УЖАСНО Е , НО МЪЛЧИМ!
    Убиват децата ни! МЪЛЧИМ!
    Правят децата ни неграмотни! МЪЛЧИМ!
    Подслушват ни със СРС-та! МЪЛЧИМ!
    Организираната престъпност и корупцията са в своя апогей! МЪЛЧИМ!
    Направиха ни чужденци в собствената си държава! МЪЛЧИМ!
    За 21 години външният дълг на България нарасна с пъти! МЪЛЧИМ!
    За 21 години валутен борд и финансово-икономически диктат, България е под пълна икономическа и политическа зависимост от външни фактори! МЪЛЧИМ!
    За срам и позор продадоха България за един лев!!! НИЕ пак МЪЛЧИМ!!!
    Бедността на българите и в икономически и в духовен аспект непрекъснато катастрофално се задълбочава! НО…ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
    Още по-лошото, БЪЛГАРИНЪТ вече НЯМА МЕЧТИ! ОБАЧЕ, НИЕ МЪЛЧИМ!!!
    Двадесет и една години преднамерено ни разделят и противопоставят посредством измислени партийно-идеологически и етнически модели с разните му там партийни ЕООД –та и ни лишават от основни конституционни, граждански и човешки права! ТЪРПИМ И МЪЛЧИМ!

    Днес Ние, гражданите на България нямаме и никога не сме имали реални избирателни права! Дори нямаме право на мнение! За двадесет и една години в България не е проведено нито едно всенародно обсъждане, нито едно допитване до народа, нито един референдум! МЪЛЧИМ!
    В продължение на 21 години елита на управляващите политически партии в България, самопровъзгласил се за “политическа класа” направи всичко възможно и си присвои изключителното право безконтролно да формира и осъществява цялата власт в държавата, съобразно собствените си идеологически, икономически, корпоративни и тясно партийни интереси, да нарушава Конституцията, грубо и безцеремонно да потъпкват народния суверенитет, човешките ни и избирателни права, да се отнасят към нас, избирателите, суверена в българската държава, като към безлична маса от хора наричайки ни пренебрежително “гласоподаватели”, “електорат”, “електорални единици”..! НИЕ МЪЛЧИМ !!!
    Превърнаха ИЗБОРИТЕ в хазарт! МЪЛЧИМ!
    Нещо повече, Върховната законодателна институция на българското общество /Народното събрание/, вместо работеща институция на демократизма, на народовластието, на гражданите, преднамерено стана придатък и инструмент в ръцете на олигархия за реализиране на собствените й интереси. В инструмент за потисничество, корупция и безконтролно властване! Законодателството и държавната власт, вместо да се осъществяват в интерес на България и нейните граждани, целенасочено обслужват интересите на чужди икономически и политически субекти. Узурпирала целият властови ресурс в държавата, управляващата политическата класа затлачи демократичното развитие на българското общество и наложи диктатура на олигархична основа. Фактически “изборът на народа” е изборът на олигархията. ТЪРПИМ и МЪЛЧИМ!!!
    И днес “ИЗБОРЪТ” на гражданите на България, е изборът на властващите! Изборът на Бойко!!!
    Така е уважаеми български избирателю.
    Ако БОЙКОВАТА ОБЕЩАНА ПРОМЯНА е “новия” Избирателен кодекс значи тя ще е както според народната мъдрост:“Пременил се Бойко, натъкмил се Бойко – погледнал се… пак си е Бойко”!
    Очевидно, ФИЛОСОФИЯТА на “новия”избирателен кодекс с нищо не се различава от философията на досега действуващите “избирателни закони”:
    Първо, защото “избирателния кодекс” не е за радикални промени, а за повърхностна незначителна козметика както на политическата така и на избирателната система, за утвърждаване и по-нататъшно укрепване властовите позиции на наложения партийно-политически модел / модела на политическите ЕООД – та/, на властващите ДНЕС субекти.
    Второ, “реформирана” така избирателната система пак ще ражда това, което е раждала до сега – безразличие, апатия, ниска обществено-политическа и избирателна активност. Тя не осигурява свободен и осъзнато ангажиран избор, а гласуване за вече избраното от власт имащите.

    Не веднаж сме декларирали, че грубо се нарушава чл.6 на българската Конституция, който не допуска привилегии или ограничаване на права включително и по политическа или партийна принадлежност! Въпреки, че текста на този конституционен член е вмъкнат дословно в кодекса , на практика безапелационно се осигуряват, НЕ, гарантират се, привилегии за партиите!
    Нещо повече за една конкретна партия – тази която е на власт и е автор на този така наречен кодекс, като още повече се ограничават правата на гражданите и свободните граждански формации!
    Ако действително депутатите на Бойко Борисов, а и не само те, бяха радетели за промяна в политическия модел, радетели за демокрация, то непременно трябваше да са дълбоко убедени и да се съобразяват с това, че единствено народът е, този който дава власт и никой не може да се поставя над НЕГО, че без участието и съгласието на целият български народ не може да се решава съдбата и бъдещето на БЪЛГАРИЯ. Със сигурност нито те, нито Борисов са убедени, защото и те както прежде властващите не желаят да питат народа! Да се съобразяват с неговите интереси, с неговата воля!
    И сега, както винаги правилата на избора се определят и налагат от тези, които са на власт и искат власт! А тези, които следва да избират и единствено дават власт, нямат думата! Преднамерено се лишават избирателите от право да участвуват пряко, както в определянето на правилата за даване на вота, така и за активно участие в организирането, провеждането и контрола на изборния процес!
    И сега привилигировано се предоставя изключителното право за това, единствено на тези, които са на власт и отново искат властта! По точно казано, избирателите се задъжяват да избират по правилата на тези, които искат непременно да бъдат избрани!?А тава е диктат! ТОВА Е ДИКТАТУРА!
    ДИКТАТУРА за която задължително се “гласува” 99.99 %
    ПАК Е СЪЩОТО И ПАК СА СЪЩИТЕ!!!
    А НИЕ, българските граждани, ИЗБИРАТЕЛИТЕ, СУВЕРЕНА в българската държава ПАК …и ПАК… и ПАК…, за кой ли път мълчаливи, равнодушни, робски смирени и търпеливи, чакаме за да “гласуваме” по сътворения от властващите днес “избирателен кодекс”! ЧАКАМЕ месията, който с гръмки и възвишени обещания отново ще дойде на бял кон за да ни поднесе на тепсия мечтаната свобода и благоденствия!!! ДО КОГА???
    Изминалите години след 1989 – та доказаха порочността и безпереспективността на партийно-идеологическата система на управление на обществото. Епохата на нейното господство е епоха на диктатура, демагогия, пладнешки грабежи и нищета. Епоха, в която демокрацията /народовластието/ само се декларира, а властта се осъществява ОТ и ВЪВ интерес на определени партийно-политически и икономически групировки.

    Няма и не може да има друго определение за разрухата в икономиката, за социалната нищета и духовния упадък, за липсата на държавност, за неспособността и нежеланието на държавните институции да се справят с престъпността, за растящата несигурност и увеличаващия се брой на имигриращите от България, за потъпканите конституционни, граждански и човешки права на българите, за отнетият държавен и народен суверенитет, освен НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА!
    Няма и неможе да бъде наречено друго това МЪЛЧАНИЕ, това РАВНОДУШИЕ, това ТЪРПЕНИЕ, това ПРИМИРЕНИЕ, това БЕЗДЕЙСТВИЕ освен “ПИЯНСТВО”! Пиянство, при което и тялото, и волята, и съзнанието са живи, но не са в състояние да действуват въпреки надвисналата пропаст, въпреки нуждата за оцеляване! Пиянство, при което стоиш, не помръдваш и чакаш някой да дойде, да те хване за ръцете и да те поведе!
    ДО КОГА ЩЕ Е ТОВА ПИЯНСТВО!!!
    ПИЯНСТВО НА ЕДИН ЦЯЛ НАРОД!!!
    МОЖЕ БИ ДО ТОГАВА ДО КОГАТО НАБЕРЕМ КУРАЖ ЗА ДА ИЗКРЕЩИМ:
    ДА СИ ВЪРНЕМ ВЛАСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ!

    Марин Станев – Председател на Съюза на българските избиратели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *