Защо знамето ни е черно?

печат

Още по времето на Римската империя бял флаг се е използвал като сигнал за примирие или като знак за капитулация. През Средните векове освен тази символика се добавя и посочването на „чист благороднически произход“. В началото на ХІХ век, доколкото е известно, въстанали работници вдигат черни знамена, понякога с надписи „Дайте ни работа или ни убийте!“ – израз на толкова силно отчаяние на трудещите се, каквото днес надали можем да си представим, въпреки че благодарение на старанията на държавата скоро току-виж го разберем на гърба си.

Затова казваме, че черното знаме означава „Много мъка има на този свят“ и „Никога няма да се предадем!“, както и противопоставяне на властниците с „чисто бял произход“.

Любопитното е, че и част от пиратските знамена са били черни, но, според тълкувания на изследователи, отправяли малко по-различни послания: „Животът е черен, но не ни пука“, „Бойте се от нас!“ – символиката на смъртта и разрушението. В същото време черният пиратски флаг не е бил толкова разпространен, колкото ни е внушено от романи и филми. Морските разбойници са използвали и червени платнища, и разноцветни вимпели, а често и просто облян с катран труп на последния обесен капитан на ограбения кораб. Самото английско название „Веселия Роджър“ се смята за изопаченото френско „Веселия червен“ и се отнася всъщност за червено знаме – цветът на кръвта и насилието. Малцина от пиратите са имали възгледи и поведение на Робин Худ, както го представят легендите, за да търсим връзка между бизнеса по ограбване на кораби и пристанища с идеите на анархизма за освобождение на човека и осигуряването му с всичко необходимо за достоен живот.

Съпротивата на трудещите се през по-миналия век е ставала и под червени знамена, чак до Руската революция 1917-1921, когато марксистите окончателно приватизират червеното знаме, наред с някои идеи, но поставени в друг контекст. Сред откраднатите идеи е и комунизмът като цел. Марксистите го тълкуват като една далечна, забулена с мъгла перспектива за безкласово общество, което ще настъпи в резултат от „пролетарска диктатура“, опряна върху социалистически стопански модел. На дело диктатурата е била на партийната бюрокрация, сраснала се с държавната, а икономически марксизмът не е нищо друго, освен държавен капитализъм. При все това, в очите на повечето хора „заслугата“ на марксизма се състои в опорочаването на понятията „комунистически“ и „социалистически“, а червеното знаме повече предизвиква асоциации с флаговете на морските разбойници, за които стана дума. Затова на анархокомунистите все ни се налага да обясняваме как стоят нещата, а знамето ни е черно-червено. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *