Затвор = държава

печат
Затворите са мястото, където властта се опитва да погребе проблемите си. Всичко, с което тя не може да се справи в социален смисъл, отива зад решетките.
В зандана попадат жертвите на некадърните, двусмислените и преднамерено сглобените за удар по някого закони. По изключение биват прибирани истински злосторници. Рядко опознават затворничеството отвътре богатите. По изключение за деянията си плащат със свободата си държавни и корпоративни бюрократи, както и дейците на „сенчестия бизнес“, покровителстван от високите етажи. За тях има множество начини да се измъкнат, а когато пострадат при междукланови сблъсъци, получават най-качествената и спешна медицинска помощ. Държавните институции даже им разчистват терена от конкуренцията.

Остават дребните рибки. Сред тях, несъмнено, се срещат истински изроди, човеци по форма, но без почти нищо човешко отвътре. Това са рожбите на общественото битие, в което на почит са „ценности“ с меко казано съмнителна човечност: краен егоизъм, сметкаджийство, формализъм, култ към парите и властта.

Затворът е развъдник на корупция. Корупцията е системна характеристика на държавността, обикновена бизнес сделка, поради което неизкоренимо явление. Зад решетките, оградена от публичното внимание, корупцията процъфтява неудържимо. Част от тази корупция са частните затвори в САЩ, които в момента уж се свиват заради „неефективност“, което е просто моментен отлив в корупционните цикли. Ще дойде приливът, прокурори ще тръгнат пак на лов за дребни провинения, а съдиите ще пращат материал към частните затвори, та бюджетът да плаща, а същите блюстители на закона да получават дивидент като съдружници в управата на заведението. Затворите са доходен бизнес.

Затворите са и любим инструмент на правителствата за справяне с извънредни ситуации, но и опресняване на рутинната потребност на властта – подчинението. Видно е от мерките в Ердоганистан, бивша Турция: султан Реджеп чисти занданите от криминални, за да ги напълни с политически затворници, засега 100 хиляди на брой. Амнистираните ги мотивират да изразяват благодарност към височайшата милост, като се включат в лова на покемони (в Ердоганистан това са „гюленистите“).

В „цивилизованите“ страни обаче досадното от гледна точка на управляващите мрънкане за човешки права не престава, макар и дирижираният страх от „тероризъм“ да го приглушава.

Мераците за подобряване условията в затворите водят в нищото – предназначението на тези заведения е не да бъдат почивни станции, а да наказват с по-лош живот от този „навън“. Накрая тези, които излизат след излежаване на присъдата, са основно два типа: усъвършенствани в занаята или толкова наплашени, че стават за „примерни граждани“, тоест абсолютно покорни и не смеещи да надигнат глас или извършат действие срещу очевидни деребейства на властта.

В затворите трябвало да се работи. Работиш – два дни ти се броят за три, по-бързо ще те пуснат. Но понеже работата и „навън“ е кът, работата в затворите също е в оскъдица. За да се уредиш, трябва или да плащаш, или да се съгласиш на минимална надница, или за без хич – за отметки в досието. Инициативи частници да осигуряват работа, както това наскоро е предложено за Варненския зандан, не променят „традициите“, просто вече не само държавни фирми ще почнат да зобат от келепира.

Затворът и всичко, което го прави необходимост, целият обоз на тази гавра със свободата и достойнството – от съдии и прокурори до последния надзирател и снабдител на затворническите лавки със сапуни на цени като от бутик – всичко това трябва да се срине до основи и насипе със сол, за да не поникне отново.

Цялата система, която тласка хората към престъпления, която дава изгода на други хора да дебнат ближния за невинна дори издънка, която позволява на едни да заплашват други с наказания и така да ги държат в подчинение – всичко това трябва да се погребе веднъж завинаги.

Истинските начини за справяне с корените, а не със симптомите на социалните заболявания, са солидарната обществена среда, в която не раснат психопати и в която физиологичните проблеми, които водят до агресивни психични, се забелязват навреме и лекуват, без да се броят стотинките – защото всички сме от едно семейство, а не от един змиярник.

Колкото до днешните затвори, за тях науката е измислила само две възможни подобрения – булдозерът и валякът.

Христо Николов

2 коментара

  • Мисля че текстът на Джок съдържа някои разумни аргументи
    http://bpra.info/v-otgovor-na-teksta-zatvor-darzhava/
    Например:

    ФАБ декларират: „Мераците за подобряване условията в затворите водят в нищото”. В това изявление има смисъл, само ако не полагаш усилия да подобриш условията в затворите, нито някога си попадал там. В тази връзка бихме могли да обвиним ФАБ в един от най-сериозните буржоазни грехове – да казваш на малцинствата какво е добро за тях, а в същото време да нямаш ни най-малка представа от техните проблеми или тяхното решение.

  • Теллалов

    „подобряването на условията“ предполага продължаване на съществуването на затворите, а значи и на цялата система, която не може без затвори.
    Което е наистина път към нищото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *