Злополучните карикатури

В началото на месец февруари светът беше разтресен от скандал на религиозна основа. Наглед нищо особено, но със сериозни последици, които бяха широко отразени, както от световните медии, така и в нашата преса и коментирани от електронните медии с представители на различните вероизповедания.

Поводът, преди около четири месеца в датски вестник били публикувани карикатури на пророка Мохамед, включително и една с чалма на главата, в която се вижда бомба с фитил. Тези карикатури възбудиха целия ислямски свят и предизвикаха масови протести в множеството страни от Индонезия до Мавритания на Атлантическия бряг. Така и не можа да се разбере само, защо реакциите не са се появили при публикуването им, а сега след толкова време. Проблемът е бил там, че според Корана никой правоверен нямал правото по какъвто и да е начин да изобразява Аллах и пророка Мохамед, защото това щяло да бъде идолопоклонничество, а Ислямът се смята за монотеистична религия. Един е Аллах, а Мохамед е неговият пророк…В разгорелите се спорове се разбра, че в първите 5-6 века това не е било точно така, но някъде около тринадесети век на някои религиозни водачи им хрумнало, че това може да бъде светотатство. И въпреки всичко се намериха познавачи, които доказаха, че все пак под някаква форма, като фрески и може би от някоя секта, такива има. Но нека приемем, че за огромното мнозинство това се смята за голяма обида и за тях протестите са основателни.

Лошото обаче беше, че освен официалните протести от мюсюлмански правителства до датското правителство да се извини за поместените карикатури, което те отказаха да направят заради свободата на печата, фанатизирани групи се втурнаха да палят коли, да чупят витрини, да палят и разрушават посолства на европейски страни. Стигна се даже дотам да се дадат и човешки жертви. А уж всички се пишат миролюбци и толерантни, като се почне от любителите на „свободата на словото” в Европа – датският вестник Ютландпостен, който публикува карикатурите, е известен със своята дясна, направо реакционна ориентация и не се слави с особено добро качество. Норвежкото издание, което побърза да ги тиражира на свой ред, е от край време трибуна на крайния християнски фундаментализъм в страната, която отдавна публикува статии срещу хомосексуалистите например и ратува за закони срещу богохулството.

Впрочем нека минем към същността на въпроса. Трябва ли да се говори на религиозна тема и да се засягат вярванията на хората. Някои казват, че това е личен въпрос и не трябва да се коментира и да се засягат чувствата на вярващите. Представител на Софийското мюфтийство в един от разговорите заяви, че Ислямът бил миролюбива религия и самата дума означава МИР и че била срещу всякакво насилие и зачитане вярата на другите и не трябва по никакъв начин да се обиждат вярващите, включително и от другите вероизповедания. Тук му е мястото да кажем, че защитавайки чувствата на мюсюлманите, същите тези представители на мюсюлманската общност миролюбци, не споменаха и дума за унищожените над 50 (петдесет) църкви и манастири в Косово и Метохия в Югославия, нито за взривените будистки статуи в Афганистан от талибаните, въпреки че те също са светини съответно за християните и будистите. Което сочи, че не са чак толкова големи миролюбци.

Ако се обърнем към историята, ще видим, че налагането на мохамеданството по света не е минало съвсем гладко. В България например, помохамеданчването е имало само една алтернатива, макар че и десетина века след появата му или се слагат феса и фереджето, или главата отива на дръвника под сатъра. Общо взето то е вървяло след завоеванията на различните страни. Колкото до твърдението на един представител на мюфтийството, че религията не била против науката, ще му припомним един епизод от историята, когато науката е била все още твърде слабо развита, а емирите от халифата много силни. Та по време на завоюването на Египет, емирът Омар след като запалил най-богатата за времето си Александрийска библиотека казал: „Ако нещо е важно и нужно, ще го има в КОРАНА, а ако го няма значи е ненужно.” И с това въпросът приключил.

Въпросът има и друга страна, че всичко, което става по света, подлежи на развитие, на критика и коментари. Казва се да не се засяга вярата на другите, защото това било нещо свято. Да, но защо единият бог допуска стотици различни тълкувания на волята му, както при християните, така и при будистите и мохамеданите?

Защо например, въпреки че ислямът е против убийствата и самоубийствата неговите последователи сега са настръхнали не само срещу християните, но яростно воюват и помежду си? Това явление го наблюдаваме в почти всички мюсюлмански страни. Не се ли избиват шиити и сунити в Ирак? Не беше много отдавна, когато се водеше войната между Иран и Ирак, самите духовни водачи изпращаха хиляди деца да се бият, като им даваха да носят със себе си по едно ключе, с което след смъртта си да си отворят вратите на рая.

А многобройните самовзривявания в Ирак и Палестина? И това ли не е против волята на Аллах и Мохамед? И не са ли приказките за съвършенството и вярата в Исляма по-скоро една демагогия. Защото не може едно да се говори, а друго да се върши.

Има още нещо в ислямската религия, което буди недоумение и съмнение в справедливостта на Аллах – доминиращата роля на мъжа над жената. Правото на съпруга да има харем, жената да се движи с фередже, да може да я напуска когато си поиска. Задължителните за вярващите пет молитви, като че ли хората си нямат друга работа и въпреки еднаквите задължения, царуващото ужасяващо неравенство.

Неравенство съществува и при Християнството и Будизма, а и при последователите на Йехова. И нашият, както и техните богове искат подчинение и послушание, почит и уважение, но остават глухи към нуждите на вярващите и към ежедневните молитви. •

Г. Божилов

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *