3 април 2011

Повече от 400 договора за отглеждане на тютюн са подписали към края на март производители от Югозападния край. Хората са свикнали да работят, не да стоят със скръстени ръце, това е обяснението на привидния парадокс. Който не е никакъв парадокс. Щом държавата продължава да субсидира точно това производство, значи пара ще падне. Малко – много, и на това сме доволни, казват сега. Забравиха, че преди време се бунтуваха срещу ниските изкупни цени. Защото тази държавна ясла пак ще се понапълни. А дори единицата е повече от нула, нали?
Но някъде в бъдеще време, понеже България е член на Европейския съюз и трябва да се съобразява с правилата му, производството на тютюн у нас ще трябва да спре. Точно тази държава, която пищи, че контрабандата на цигари й изяжда приходи от акцизи, в същото това време усилено призовава – и действа – българските граждани да не консумират същата тази стока, от която тя печели и иска да печели още повече. Лявата ръка забранява на дясната да взема хляба, който се търкаля отпред. Ето това е още един парадокс, който не е никакъв парадокс. А лицемерие.
И какво, като престанем да произвеждаме цигари и започнем да пушим само у дома или на тротоара? Нуждата от пушене няма да изчезне под натиска на административни декрети. Няма изобщо да изчезне, докато по света се сади земеделската култура тютюн. Нуждата в обезтютюнена България ще започне да се задоволява изцяло от внос. А кой ще внася? Който има на своя страна разрешаващия апарат, тоест държавната администрация. Ние на теб разрешение – ти на нас отчисление…
Докато има търсене, ще има и предлагане – това е пазарен закон, а България се смята за пазарна икономика. Затова и тютюнопроизводителите у нас не са склонни да се замислят за някакъв друг поминък. Знаят си, че пазарът за тяхната стока е осигурен (което прави пазара вече не толкова „свободен“, нали?), въпреки че тютюнът наистина е трудоемка култура, но те си го познават много добре, вече поколения наред. Какво ще се занимават с някакви си там маслини или картофи, или билки, или каквото им препоръчат „вещите в земеделието“ експерти!
На производителите им е пределно ясно, че държавата печели от тютюна. Печели доста добре. И колкото и да се стиска при плащането, колкото и да гледа да заобиколи строгите предписания на брюкселския Голям брат, тя ще има нужда от тютюн българско производство, за да произвежда печелившата стока цигари. Държавата ги рекламира по цял свят, наводнява медиите с хвалби по повод награди и големи сделки на български цигарени компании.
Луда ли е да заколи една от малкото си златни кокошки?

Славянка Мундрова-Неделчева