Ода за анархистите от ФАКБ

Пришпорвай Време, коне вихрогони! Препускайте години в своя път! Смирението няма да догони сърцата ни – дори когато спрат! Какво от туй, че млади остаряхме в затворите – далеч от роден кът?! Ботевите песни под бесилки пяхме, обречени – възкръсвахме...