Аз и моят живот

печат

„… искам някак да задържа, да опиша, колкото ми стигат силите, хора и случки – та да не се загубят безвъзвратно след мен. Това е мой дълг към тях. Дълг към нашия живот. … да създам своята словесна картина на преживяното – и тя да бъде възможно най-вярната, честна, без дори чистото, неподправено чувство да ме подведе, да промени или украси истината: защото моята съдба не е само моя.“

С кратки, решителни думи, Стефанка Христова ще ни поведе през имена и събития от периода 1929 – годината на нейното рождение – до 1961 г., където свършва написаният разказ.
„Словесна картина“ за доблест и борба, за „сълзи от усещане за красота“, за несломима от нищо и никой любов към свободата, в чието лице се оглежда любимият, съпругът – анархистът Идаки Христов.
Тези спомени обаче не са парадни излияния на жената на анархиста.
По форма изказът би засрамил не един професионален писател – думите описват с лястовича лекота събитията – дори онези, в които няма нищо леко и светло, а те преобладават.
Дарувана с поетичност, фразата с къси откоси съсича булото на прозаичното всекидневие и оголва реалността: тогавашната – на репресии и омраза срещу безвластниците и техните семейства, но и сегашната – на лицемерни сделки с идеалите и компромиси със съвестта.
Съдържанието – то би засрамило не един човек, особено такъв, който се самоопределя като анархист. Без уговорки, без суета и развяван героизъм Стефанка ни разказва и за петте години, през които съпругът ѝ – „лицето Идаки Христов (анархо-комунист)“ е въдворяван и превъдворяван в лагерите Богданов дол, в Белене. За тези години, започнали един ден след сватбата им през 1948 г., в които вярата и съпричастността ѝ не са трепнали дори като пеперудено крило, брулени от цинизма на ДС, от материалната мизерия, от клеймото на обществото. Без нито веднъж да се опише като страдалец, без нито веднъж да се закичи с гръмко определение.
В съдържанието намират място множество архивни документи, снимки и стихотворения.
Сигурна съм, че леля Стефка, както я наричаме, пише своите спомени, не за да засрами. Нито за да поучава. Потребността ѝ от написването е заявена още в началото.
Ние какво ще прочетем и разберем – дълг ли е към нашия живот, към общата ни памет и кауза?

Поръчай тази книга:

Аз и моят живот

цена: 6 лв.

Моля, попълнете формата за поръчка и ние ще се свържем с вас относно получаване на книгата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *