Ставайте робове! Аз не ща ярем…

печат

Боговете не ме обичат. Иначе отдавна щяха да ме приберат, докато все още бях млад. Не че бягах от смъртта. По-скоро тя ме избягваше, но затова ще стане реч по-нататък в книгата. На възрастта, до която стигнах („на попрището жизнено във края“), мозъкът и да е имал сокове, са пресъхнали. На тия години е рисковано да са посяга към калема или клавиатурата на компютъра, за да се пишат мемоари. И аз едва ли щях да се нагърбя е такава неблагодарна работа, ако една цяла кохорта от стари и нови властници (от „левицата“ и нейната производна – десницата), от казионни професори по история и подакващите им платени жрици на медиите (за малко да кажа, на нощта) не отразяваха като а криво огледало живота и събитията, в които участвах от другата страна на барикадата. В техните писания, ако не са премълчани, те са обезобразени до неузнаваемост. Останалото, ако не е измислено, е раздуто, за да превърне лилипути на духа и делото в гиганти на мисълта и “творци на историята“…

Считам се за длъжен да проговоря от името на стотиците хиляди, които мълчаха. И в името на младите генерации, за да им разкажа истината за нашата епоха и нейното смазващо ги наследство. Тази истина ще продължава да виси над главите им като дамоклев меч и те ще остават стиснати в адска спирала на настоящето, докато не пожелаят да я узнаят, разберат и …преодолеят.

 

Поръчай тази книга:

Ставайте робове! Аз не ща ярем…

цена:  7 лв.

Моля, попълнете формата за поръчка и ние ще се свържем с вас относно получаване на книгата.

За автора

Георги Константинов Георгиев е роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в.“Свободна мисъл“, автор на редица анархистични трудове, издател на „Шрапнел“.

Wikipedia

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *