Досие на обект номер 1218

печат

Малцина са оцелелите. А сред тях Александър Наков е като че ли най-типичният, най-завършеният представител на това невероятно, непоколебимо, силно поколение български безвластници. И съвсем естествено точно той е станал мостът между тях и младите. Чета спомените на Александър Наков. Записал ги е след много увещания на приятелите. Написаното е като самия него:
сдържано, не многословно. Съобщава само фактите, без следа от героизиране, от обяснения, от описания на ада, през който е преминал – например в Белене, „където е имал много лошо държание, за което е наказван не
еднократно“ (цитатът в кавичките е взет дословно, включително и правописните грешки, от архивите на Държавна сигурност). Всъщност от досиетата на тази институция можем да научим много повече за характера на Александър Наков, отколкото той самият е склонен да ни каже. В спомените си той се старае да избягва – до пълно премълчаване, където е възможно – да говори за своята роля, за своята личност…
Екатерина Йосифова

Поръчай тази книга:

Досие на обект номер 1218

цена: 4 лв.

Моля, попълнете формата за поръчка и ние ще се свържем с вас относно получаване на книгата.

За автора

Александър Наков е един от най-дейните и почитани анархисти от „новото“ време. Ненавършил още 17 години се присъединява към анархистическото движение в разгара на Испанската
революция. През 1990 г. е сред съучредителите на Федерацията на анархистите в България (ФАБ). За другарите и близките той е Сашо, неуморният бай Сашо, стожерът или просто дядо. Бай Сандо е лъч светлина, който пренася през поколенията надеждата за социална свобода. Със своята топла непринуденост печели сърцата на младите анархисти в България и по света.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *