Един Безвластник в лапите на Властта

печат

На 24 април в Пловдив и на 26 април в Пазарджик беше представена книгата на доктор Константин Кантарев „Един безвластник в лапите на властта“.

За качествата на книгата говори литературният критик Марин Кадиев, а за автора ѝ – неговият син доктор Николай Кантарев.

Наистина, животът на д-р Константин Кантарев е разделен между медицината, литературата и анархизма.

Като лекар се дипломира през 1928 година и след десетина години практика на участъков лекар в Пазарджишките села, от 1940 г. работи като педиатър в Пловдив. Има над 100 публикации за български писатели и възрожденци. Сътрудничил е на анархистически издания.

С анархизма го запознава съученикът му Илия Юруков. Юруков загива през 1923 година, а Кантарев минава през десетки полицейски участъци и затвори преди и след 9.9.1944 година.

В книгата е направено психологическо изследване на преживяванията на затворника и портрет на представителите на властта.

В Пазарджик представянето стана по-интересно. Може би защото д-р Кантарев е роден в този град, тук е станал анархист, тук е чул от баба си да казва за затвора: „Един богат няма вътре! Само сиромаси“. Двете му книги „Пролетта на един град“ и „Песента на мама“ са свързани с родния град.

Много пазарджиклии сега научиха, че заради анархистическите си убеждения този прекрасен лекар и литературен изследовател е бил постоянно в лапите на властта.

Доктор Константин Кантарев умря през 1992 година, без да довърши последната си книга „Моите тъмници“. Тя излиза благодарение на дъщерята и сина с прекрасното заглавие „Един безвластник в лапите на властта“.

Аз бях чувал добри думи и знаех името на д-р Кантарев от баща ми. Заедно са били в концлагера Богданов дол. По-късно, като студент, с него ме запозна Митко Димитров – също пазарджиклия, също живеещ в Пловдив, също анархист, също бил в Богданов дол.

Когато почина дядо Петър Манджуков, авторът на „Предвестници на бурята“, доктор Кантарев организира погребението и говори на гроба.

Месеци преди да почине, посетих доктора вкъщи. Лежеше. Записах отговорите на няколкото ми въпроса. Последният беше: „Доволен ли си, че беше анархист и като такъв ли приключваш живота си?“ „Да!“ категорично отговори той, а в очите му прочетох задоволство. А на въпрос към съпругата как е минал животът ѝ с анархиста доктор Кантарев чух: „Трудно, но красиво!“

К. Зяпков

След дълго отсъствие от рафтовете на книжарницата ни, книгата е преиздадена и отново е в наличност! 

Поръчай тази книга:

Един Безвластник в лапите на Властта

цена:  10 лв

Моля, попълнете формата за поръчка и ние ще се свържем с вас относно получаване на книгата.

За автора

Д-р Константин Кантарев е роден на 5 август 1903 г. в гр. Пазарджик в многодетно семейство. Баща му изчезва през Балканската война и той отрано заживява със сирашките неволи. Семейството живее мизерно и жълтата гостенка отнема живота на майка му, на една сестра и един брат. Средното си образование завършва в родния град. Жаден за повече знания, през 1923 г. той записва медицина в София и следва с оскъдните средства, получени чрез заем от вуйчо му, които трябва да върне след дипломирането си.
Завършвайки следването си през 1928 г., той работи като селски, общински и околийски, а по-късно и като участъков лекар в пловдивските поликлиники. През 1940 г. придобива специалност по педиатрия и до пенсионирането си (1964 г.) работи като завеждащ детско отделение в IV-та поликлиника в гр. Пловдив.
Макар да е работил само в лечебната мрежа, а не в научни медицински заведения, д-р Кантарев редовно следи развитието на медицинската наука и проявява научни интереси. Активно допринася за въвеждането на БЦЖ ваксина в България и написва няколко публикации за нея. Провежда проучвания върху физическото и психомоторното развитие и кръвната картина на деца до 14 години. Прави наблюдения за усложненията след коклюш и морбили. Пише ръководство за работа в детските консултации.
Голям популяризатор на медицинските знания, той изнася множество сказки и беседи. Има отпечатани около 180 научнопопулярни статии в повече от 80 наши периодични списания като „Здравна просвета”, „Здраве и живот”, „Природен лекар”, „Човекът” и др. Заедно с д-р Ал. Минчев през 1931 г. издава в Пазарджик вестник „Обществена медицина”.
Сам заклет въздържател, той води страстна борба против алкохола и тютюнопушенето.
Д-р Кантарев проучва историята на българската медицина. Написва студията „Профили” – поредица статии за основателите на Софийския медицински факултет. Разработва въпроси, свързани с българския медицински периодичен печат, издирва и публикува данни за лекарите, работили в България след Освобождението.
Особено място в творчеството на д-р Кантарев заемат литературно-критичните му статии. Той винаги се е делил между медицината и литературата. Има над 100 публикации, между които студии за редица наши възрожденци-революционери (Левски, Ботев, Каравелов) и за много по-съвременни писатели – К. Величков, Йовков, Дебелянов, Елин Пелин, Стаматов и др. Венец на литературното му творчество са книгите „Пролетта на един град” и „Песента на мама”, свързани с любимия му Пазарджик.
С идеите на анархизма, според собствените му думи, го запознава съученикът му Илия Юруков. Става активен член на Пазарджишките ученически и младежки кръжоци. Активната му пропагандаторска дейност като ученик и студент не остава незабелязана от полицията и многократно попада в участъците и затворите. Публикува редица статии относно вижднията си за развитието на движението на безвластниците в редактирания от Г. Жечев „Мисъл и воля”.
Няколко години след 9 септември 1944 г. заедно с много други български анархисти е арестуван и след като е „обработван” повече от месец в мазетата на пловдивската Държавна сигурност, без да е осъден, е изпратен в ТВО „Богданов дол”. Там прекарва в мините и тухларниците половин година, след което заедно с голяма група лагерници са прехвърлени на островите край Белене, където са първите заселници. След общо година и половина заточение по лагерите, вече „превъзпитан”, е пуснат на свобода.
Криейки се дори от близките си, той описва преживяванията си в царските участъци и затвори и комунистическите лагери. Тези писания са грижливо укрити и извадени на бял свят едва няколко месеца след 10 ноември 1989 г. Лошото му вече здравословно състояние не му позволява да ги коригира и допълни сам. Д-р Кантарев умира на 21 август 1992 г., без да види публикуван най-свидния си литературен труд – „Моите тъмници”, който сега е на ваше разположение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *