Една и съща нощ

печат

Нагърбих се да представя тази книга пред нашите читатели. Но това стана преди да я прочета. Когато я прочетох разбрах, че задачата е пряко силите ми.

Не се наемам да оценя литературните ѝ достойнства. Може би най-точно я оцени Светлозар Игов, който връчи тазгодишната си награда „Дъбът на Пенчо“ „в размер на 0 лв.“ на автора Христо Карастоянов. И на Георги Янев, за изследванията му върху Гео Милев, залегнали в основата на книгата.

Лично мен, романът ме развълнува дълбоко. Но аз трудно бих минал за обективен читател. Дружбата и делото на Гео Милев и Георги Шейтанов е тема, пред която не би останал равнодушен никой запознат човек. Заедно с майсторството на автора, романът въздейства и с огромната фактологична основа, вплетена в него. Думите на Георги Янев пред Карастоянов са красноречиви:

Кара, ако ме беше назначил за твоя лична мъжка секретарка, щях поне нещо да препечелвам… А аз само си губя времето с тебе… Обади ми се Виолета Цонева – това е съпругата на Боян, сина на Леда. Виолета е много хубава жена, педагожка, с няколко езика и пр. И е много чувствителна и сега много тъжна – Леда всъщност почина в нейните ръце, а след шест месеца и Боян… Сега Виолета е лицето на рода. Бях ѝ писал за романа ти, тя го намерила вчера и снощи чела до три след полунощ. Ревала през цялото време и ми хлипа днес, че романът бил невероятно голям…

Ще каже някой „Виолета е жена, при това явно чувствителна.“ Сигурно ще е прав. Но ще приложа и писмото, което един „все-още активен терорист“ като Георги Константинов ми изпрати.

Прочетох я на един дъх. Поздрави Карастоянов, написал е много хубава и тъжна книга. Но още по-тъжно е, че от това време, за което пише, изминаха повече от 90 години – скоро цял век ще стане, а ние като народ продължихме да слизаме все по-надолу, по стълбата, която води към следващите кръгове на ада, които никой не се нае, не поиска или не можа да опише.

Най-отвратителното е че никой не разбира, не се възмущава, нито въстава срещу нравствения ад, в чийто последен кръг сме се настанили комфортно, макар той да е по-страшен и по-безнадежден от Геомилевия, защото, докато има поети за избиване, това значи че дървото на живота пак ще разцъфти напролет, а у нас е мъртвило на духа…

(Засега ????)

Какво повече може да каже един журналист по неволя като мен? Христо Карастоянов не е анархист, сигурно не познава теорията на анархизма и наполовина на това, което бих му пожелал. Не познава и голяма част от историята и настоящето на движението. Но е написал книгата с умението на ерудиран писател и вярата на свободен човек. Никой от нас, докосналите се до историята, не остана недокоснат от книгата. Остава ми само да се надявам, че тя ще докосне и хората, които не са чували за Георги Шейтанов, а в Гео Милев виждат само портрет на стената с крив перчем.

Златко Костадинов


Книгата не се издава и разпространява от ФАБ. Може да бъде намерена по книжарниците.

Поръчай тази книга:

Една и съща нощ

цена: 

Моля, попълнете формата за поръчка и ние ще се свържем с вас относно получаване на книгата. Повече за поръчването на книги можете да прочетете тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *