Напред и ако пътят води към Голгота!
Георги Константинов
Третата част от моя „роман“ обхваща преживяното навън, „на свобода“, от 08.09.1962г. (ден след излизането ми от ЗО Белене) до 15.07.1973г., когато напуснах нелегално по-големия затвор, наречен Народна република България.
Моите спомени са „политически“, тоест имат отношение към борбата с властта и нейната квинтесенция – политическата полиция (ДС), но в тях е отделено място и за битови, университетски, трудови, курварски, пиянски и семейно истории в условията на „построения социализъм“, доколкото илюстрират начина на живот в това общество. С оглед на това първият том на тази част нарекох „Напред и ако пътят води към Голгота!“ – спомени от времето на зрелия социализъм.
